Свети Георги (Блаце)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Георги“
църквата с камбанарията
църквата с камбанарията
Карта Местоположение в Блаце
Вид на храмаправославна църква
Страна Република Македония
Населено мястоБлаце
Посветен наГеорги Победоносец
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСкопска
ИзгражданеXVI или XVII век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Великомъченик Георги Победоносец“ (на македонска литературна норма: „Свети Георги Победоносец“) е късносредновековна – от XVI или XVII век, православна църква в скопското село Блаце, Северна Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Храмът се намира в гъста широколистна гора, североизточно от селото и до него води асфалтов път. Църквата е изградена на основите на стара църква, която няколко пъти е била споменавана в средновековни източници и разкази за църкви и манастири. Строежът на църквата датира от XVI или XVII век, а самата църква изобилства с прекрасна живопис, икони и иконостас. Вътре в църквата има камък с латински надпис, който вероятно произхожда от близките древни римски селища Бадариана или Таврезиум. Вътре има и по-стари икони. Входът на църквата е нисък, а над него стои стенопис на Свети Георги Победоносец с надпис на старославянски за дарителите и строителите на църквата. Около сградата на църквата са достроявани стени за трапезария. Около църквата са селските гробища.[1]

Църквата е обновена в 1875 година.[2] За това свидетелства и надписът над входа, който гласи:

Во 1875. лето сѧ понови сты храмъ стаго Геѡргiѧ. сосъ сты изображенiѧ со iждивението на самите жители Кiтан, Ивко, Мiшко, Левко, Арсо, Ђорђiѧ, епитропъ Тасе, Iлiѧ, Велко, Миле, клiсаръ а Зогр. Ангелъ, Петъръ Нiколовъ отъ Ораовецъ.[2]

Стенописите в църквата са дело на Петър Николов.[3] Иконата на Свети Георги в църквата е творба на Нестор Траянов.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 30. (на македонска литературна норма)
  2. а б Вакарелски, Христо. Наблюдения на Христо Вакарелски върху материалния бит и духовната култура на населението в Кумановско, Скопско, Кочанско, Струмишко, Охридско, Кавадарско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 163.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 172.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 223.