Свети Василий Блажени (Москва)

„Свети Василий Блажени“ Храм Василия Блаженного
Общ изглед
Координати: 55°45′09″ с. ш. 37°37′23″ и. д. / 55.7525° с. ш. 37.623056° и. д. 55.7525, 37.623056 Местоположение в Тверски район
Вид на храма	православна катедрала
Страна	Русия
Населено място	Москва
Посветен на	богородица
Религия	православие
Епархия	Московска (Московска градска)
Изграждане	1561 г.
Статут	паметник на културата, музей
Състояние	отлично
Обект на ЮНЕСКО
Име в регистъра	Kremlin and Red Square, Moscow
Тип	Културно наследство
Критерии	i, ii, iv, vi
Вписване	1990  (14та сесия)
„Свети Василий Блажени“ в Общомедия

„Покров Богородичен“ (на руски: Собо́р Покрова́ Пресвято́й Богоро́дицы), известен и като „Свети Василий Блажени“ (Храм Василия Блаженного), е православен храм, разположен на Червения площад в Москва, Русия. Той е широко известен паметник на руската архитектура.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Василий Блажени“ е филиал на Държавния исторически музей на Русия. Включен е в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Храмът е сред най-известните забележителности на Русия. За много от жителите на Земята той е символът на Москва (така както Айфеловата кула е символ на Париж).

Пред катедралата от 1931 г. е поставен бронзовият паметник на Минин и Пожарски.

Легенди за създаването на храма[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата е строена през 1555 – 1561 г. по заповед на Иван Грозни по случай превземането на Казан и победата над Казанското ханство по време на военната кампания на руснаците за завладяването на Волжка България.

Съгласно легендата архитектът на храма е ослепен от Иван Грозни, за да не може да направи подобен храм.^[1]

Архитектурно решение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът се състои от 8 параклиса, разположени около издигащата се над тях 9-а църква. Над всеки параклис има купол с различни шарки. Всичките 9 църкви са обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи.^[2]

През 1588 г. от североизток към храма е пристроена постройка, осветена в чест на Василий Блажени (1469 – 1552), мощите на когото се намират в тази пристройка. Към нея е достроена пристройката „Рождество на пресвета Богородица“.

През 1670 г. е построена камбанарията. Висока е 65 м.

Храм-музей[редактиране | редактиране на кода]

През 1929 г. храмът е затворен за богослужение, свалени са камбаните и е обявен за музей. Отново започва да се използва за богослужения от 14 октомври 1991 г.

През останалото време е отворен за посещение на туристи.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Иван IV храмът се е използвал и като място за съхранение на царската хазна.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]