Данов хълм

Данов хълм
	Данов хълм
	Часовниковата кула на Сахат тепе
	Местоположение на картата на България Пловдив център Координати: 42°08′47.69″ с. ш. 24°44′44.19″ и. д. / 42.146581° с. ш. 24.74561° и. д.
Общи данни
Местоположение	Пловдив
Част от	пловдивски тепета
Надм. височина	211 m
	Данов хълм в Общомедия

Сахат тепе е едно от днешните шест тепета на българския град Пловдив.^[1] Надморската му височина е 210,7 m. Разположено е в централната част на града и е с височина около 46 m на терена на града.

Официално се нарича Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов – общественик и кмет на град Пловдив. Известно време хълмът е носил името на Васил Коларов – бивш държавен глава и министър-председател.^[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера.

Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя е една от най-старите в Източна Европа и представлява каменна призма с височина 17,5 m.

В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименуван Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа). Кулата е използвана за пожарникарски наблюдателен пост в периода между двете световни войни.^[3]

През 1896 г. е първото планирано залесяване на хълма с приетия „План за залесяване на хълмовете Сахат тепе“.^[4]

Хълмът има добра инфраструктура, което е причина и за по-малкия брой местни растителни и животински видове.^[2] Заедно с тепетата Младежкия хълм и Хълма на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 г. ^[5]

Топлар тепе[редактиране | редактиране на кода]

На картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г. Хълмът е обозначен като две тепета. Южният връх е означен като „Топлартепе“ (от топ, т.е. оръдие). И наистина от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Османците са го използвали за барутен склад на пловдивския гарнизон.^[3] Северният връх е означен като „Сахаттепе“. Хохщетер е използвал официални османски документи.^[6]

На южния връх се намира радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване). Надморската ѝ височина е 210 m.

Ресторант „Младежка среща“[редактиране | редактиране на кода]

На самата площадка Сахат тепе и Топлар тепе се е намирал турски барутен погреб, известен като „барутницата“. На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на бюфет на това място. Nа 19 февруари следващата година, заведението е открито. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров. Едноетажната постройката с елегантен обем и олекотена конструкция напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на това място. След 1944 г. ресторантът продължава да работи под името „Младежка среща“. През 1975 г. заведението е съборено окончателно с цел да се издигне ново, такова не е построено.^[7]