Санда Йовчева

Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. (11 февруари 2022)

Санда Йовчева е българска писателка, журналистка, преводачка и общественичка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 6 ноември 1882 г. в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора (1900 г.), след което записва славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Продължава образованието си и го завършва в Загреб през 1907 г. След завръщането си в България Санда Йовчева работи като учителка. Тя участва в издаването и редакцията на списанията „Утрина“ и „Миротворец“, основава и редактира в-к „Литературен живот“ през периода 1940 – 1943 г.

Санда Йовчева е една от първите жени-пацифистки в България. Тя е съоснователка и активен член на Българския женски съюз, председател е на женската секция при Славянското дружество, дейна участничка е в Клуба на българските писателки и др.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Санда Йовчева превежда от сърбохърватски език. Автор е на разкази, повести, романи, произведения за деца. През 1921 – 24 заедно с Дора Габе редактират Юбилеен сборник на Анна Карима (1924 г). Нейни произведения са поместени в двете манифестни книжки СНОП (1934/37), издадени от Клуб на българските писателки и „Вестник на жената“.

Нейни съчинения са:

• В мечти (1925 г.),
• Жетвен ден (1928 г.),
• Отхвърлените (1930 г.),
• Кръст за храброст (1931 г.),
• Родна стряха. Разкази за деца (1933 г),
• Бояна войвода (1934 г.),
• Княгиня Мара (1934 г.),
• Под облачно небе (1934 г.),
• Ние в дълбокия тил (1937 г.),
• Всред спомените. Повест (1939 г.),
• Малката цветопродавачка (1941 г.) и др.

Санда Йовчева умира на 20 март 1946 г. в София. В ръкопис остават два неиздадени романа: „Строители“; „Борис 1 Покръстител“. Архивът ѝ се съхранява в ЦДА – София под номер 699 К.

Санда Йовчева е учителка на Николай Хрелков в прогимназията в Бяла Слатина. По време на интернирането му помогнала да не бъде пратен в Гонда вода, а в Лъджене поради болестта му.

За нея той споделя:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Агенция Фокус от 20 март 2006 г.
• literaturensviat.com
• Добрев, Димитър (1947) „Санда Йовчева. Живот и творчество“
• Петър Михайлов. „75 години без Санда Йовчева“ Архив на оригинала от 2021-11-29 в Wayback Machine.. 27 февруари 2021 г., в електронно списание „Изкуство и наука“
• Вачева, Албена (2013) В периферията на канона. Българските писателки от първата половина на ХХ век, София: Просвета (ISBN 978-954-01-2831-3)
• Речник на българската литература в 3 тома в том 2, С., БАН, 1977 (стр. 140 – 141)
• Архив на Санда Йовчева 699К, съхраняван в ЦДА – София.
• Страница на Санда Йовчева в Литернет
• Детското творчество на Санда Йовчева – доклад на Петър Михайлов, изнесен на националната научна конференция „Чуй кой говори“ – Институт за литература (БАН), НБКМ – м. май 2016 г.

Портал „Биографии“          Портал „Езикознание“          Портал „Литература“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“