Самуел Готлиб Гмелин
| Самуел Готлиб Гмелин Samuel Gittlieb Gmelin | |
| германски изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Тюбингенски университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | естествознание, ботаника, орнитология |
| Работил в | Петербургски университет |
| Самуел Готлиб Гмелин в Общомедия | |
Самуел Готлиб Гмелин (на немски: Samuel Gittlieb Gmelin; на руски: Самуил (Самуэль) Георг Готлиб Гмелин) е германски естественик и пътешественик-изследовател на руска служба, племенник на Йохан Георг Гмелин.
Произход и образование (1744 – 1768)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 4 юли 1744 г. (по други данни 23 юли 1745) в Тюбинген, Германия. Завършва като чичо си медицинския факултет на Тюбингенския университет.
През 1766 г. е поканен от Петербургската Академия на науките и през 1767 г. пристига в Русия, където става професор по ботаника в Петербургския университет.
Експедиционна дейност (1768 – 1774)[редактиране | редактиране на кода]
През 1768 г. Гмелин е назначен за началник на един от отрядите на Астраханската експедиция и до 1774 г. пътешествува в басейните на Дон и Волга (долното течение), Кавказ и бреговете на Каспийско море.
През лятото на 1768 г., преди да замине на юг, изследва Валдайското възвишение и определя размерите (400 на 80 версти) и границите му. През лятото на 1769 г. изследва цялото течение на Дон, а след това се прехвърля в Астрахан. По пътя изследва соленото езеро Баскунчак (105 км2) и възвишението Голямо Богдо (149 м) на юг от езерото. Оконтурява делтата на Волга и изследва северозападното крайбрежие на Каспийско море.
През 1770 г. извършва пътешествие в Иран, като посещава Дербент, Баку и Шемаха.
През 1771 г. изследва долното течение на Волга между Астрахан и Царицин (Волгоград), Сарпинските езера, част от теченията на реките Кума и Терек, като събира голяма ботаническа колекция.
От юни 1772 до февруари 1774 г. извършва ново пътешествие в Иран, съпровождан от няколко помощници и около 40 войника. Изследва западното крайбрежие на Каспийско море, но по пътя от Дербент за Кизляр е ограбен и хванат в плен от местни племена и в резултат на непрекъснатите лишения по време на пленничеството му заболява и умира на 27 юли 1774 г. на 30-годишна възраст.
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- Путешествие по Росии для исследования трех царств естества /ч. 1 – 3, в 4 кн., 1771 – 85/.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 116 – 117.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 257 – 258.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 3 – Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 37 – 38.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Самуил Готлиб Гмелин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- ↑ 116685158 // Колективен нормативен архив. Посетен на 9 октомври 2023 г.