Руси Христозов
| Руси Христозов | |
| български политик | |
| Роден | 13 ноември 1914 г. |
|---|---|
| Починал | 20 декември 1990 г. София, България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Политика | |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Народен представител в: I НС II НС IV НС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Елена Аргирова |
| Деца | Георги Христозов Искра Христозова |
Руси Христозов Господинов (Динтов) (Райчо) е български политик от Българската комунистическа партия (БКП).
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година заема ръководни длъжности във вътрешното министерство, като участва в унищожаването на опозицията. От 1949 до 1962 година участва в правителството като министър на вътрешните работи, на доставките и хранителната промишленост, на планирането и вътрешната търговия. С работата си като вътрешен министър играе активна роля политическите насилия и извършваните от министерството противозаконни дейности.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 ноември (31 октомври стар стил) 1914 година в Мусачево, Старозагорско като Руси Христов Динтов. От 1930 година е член на Българския комунистически младежки съюз. През 1933 година постъпва в Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и става член на Българския общ народен студентски съюз, но през същата година е изключен от университета за участието си в студентска стачка. През 1936 година завършва финанси в Свободния университет (сега УНСС) в София, след което отново постъпва в Софийския университет и през 1940 година завършва право.[2]
През 1934 година Христозов става член на БКП и работи във военизираните структури на партията в София. На два пъти, през 1941 – 1942 и 1942 – 1943, е изпращан в лагера Кръсто поле, но е освобождаван и продължава незаконната си дейност.[2] Бил е партизанин в Трънския партизански отряд. Нелегалното му име от този период е Райчо.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Руси Христозов става директор на администрацията на Министерство на вътрешните работи и първи секретар на Софийския областен комитет на БРП.[3] От 17 ноември 1944 година става директор на Народната милиция[4], на 28 април 1947 година – на „Държавна сигурност“, а от 1948 година е първи помощник-министър на вътрешните работи.[3][5] Той участва активно в кампанията за унищожаване на опозицията и получава звание генерал-лейтенант.[2]
От 1949 до 1951 Руси Христозов е министър на вътрешните работи в правителствата на Васил Коларов и Вълко Червенков.[2] Инициатор е на масовите изселвания от селата в Западна България през лятото на 1950 година, при които хиляди семейства, смятани за политически неблагонадеждни, са разпръснати из цялата страна.[6] Отстранен е като част от мерките на Вълко Червенков да утвърди личния си контрол във вътрешното министерство.[3]
След това Христозов е министър на доставките и хранителната промишленост (1951 – 1953), министър на доставките (1953 – 1956).[2] Прехвърлен е на този пост, създаден по съветски образец, заради ключовата му роля в провеждането на колективизацията чрез системата на нарядите.[6]
Председател е на Държавната планова комисия (1956 – 1959) и министър на вътрешната търговия (1959 – 1962) в правителствата на Вълко Червенков и Антон Югов.[2]
След падането на правителството на Антон Югов през 1962 година, Руси Христозов също изпада в немилост и е отстранен от Министерския съвет и Централния комитет на БКП. За кратко е посланик в Източна Германия (1962 – 1963), след което е директор на няколко предприятия в хранителната промишленост (1963 – 1971) и чиновник в Министерство на земеделието (1971 – 1979).[2]
Руси Христозов умира на 20 декември 1990 година в София.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 290.
- ↑ а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ а б в Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 352 – 354.
- ↑ Протокол № 214 на МС от 17.11.1944 г. Относно: Кадрови промени в МВР
- ↑ Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 29.
- ↑ а б Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 152, 168.
| |||||||||||||||
| Антон Югов | → | министър на вътрешните работи (6 август 1949 – 6 януари 1951) | → | Георги Цанков |
| Георги Чанков | → | председател на Държавната планова комисия (30 декември 1956 – 25 декември 1959) | → | Станко Тодоров |
| --- | → | министър на вътрешната търговия (25 декември 1959 – 17 март 1962) | → | Пеко Таков |
|
