Рудолф Айтелбергер
| Рудолф Айтелбергер Rudolf Eitelberger | |
| австрийски историк на изкуството | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Виена, Австрия |
| Научна дейност | |
| Област | История на изкуството |
| Школа | Виенска школа |
| Работил в | Виенски университет |
| Рудолф Айтелбергер в Общомедия | |
Рудолф Айтелбергер фон Еделберг (на немски: Rudolf Eitelberger von Edelberg) е австрийски историк на изкуството.
Роден е на 17 април 1817 година в Оломоуц в семейството на офицер. Учи право и романска филология в Оломоуцкия университет. От 1839 година преподава във Виенския университет, първоначално филология, а след това става първият редовен професор по история на изкуството, като поставя основите на Виенската школа в тази област. Основава Австрийския музей за приложно изкуство, чиято експозиция използва активно в преподавателската си работа.[1]
Рудолф Айтелбергер умира на 18 април 1885 година във Виена.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Die Reform des Kunstunterrichts und Professor Waldmüllers Lehrmethode. Wien, 1848.
- Cividale in Friaul und seine Monumente. Wien, 1857.
- Mittelalterliche Kunstdenkmale des österreichischen Kaiserstaates, 2 Bände, Wien, 1858-60.
- Die preisgekrönten Entwürfe zur Erweiterung der inneren Stadt Wien: mit sieben in der Kaiserlich-Königlichen Hof- und Staatsdruckerei in Farbendruck ausgeführten Plänen und einem erläuternden Texte. Wien, 1859.
- mit Heinrich Ferstel, Das bürgerliche Wohnhaus und das Wiener Zinshaus. Wien, 1860 дигитализация.
- Gesammelte kunsthistorische Schriften, 4 Bände, Wien, 1879–1884.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с Австрия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|
