Републиканска фашистка партия
| Републиканска фашистка партия Partito Fascista Repubblicano | |
 | |
| Ръководител(и) | Бенито Мусолини |
|---|---|
| Основана | 13 септември 1943 г. |
| Разформирована | 28 април 1945 г. (забранена) |
| Предшествана от | Национална фашистка партия |
| Наследник на | Национална фашистка партия |
| Седалище | Милано, Италианска социална република |
| Идеология | Италиански фашизъм Републиканизъм Антикомунизъм |
| Полит. позиция | крайна десница |
| Цветове | черно, кафяво |
Републиканската фашистка партия (ПФР) (на италиански: Partito Fascista Repubblicano, PFR) е крайнодясна политическа партия, ръководена от Бенито Мусолини. Създадена е по време на германската окупация на Централна и Северна Италия. Основана е като наследник на бившата Национална фашистка партия като антимонархистка партия. Определя крал Виктор Емануил III като предател, след като той подписва капитулацията на Кралство Италия пред съюзниците.
История[редактиране | редактиране на кода]
След нацистката Операция Дъб, Мусолини е освободен от затвора през септември 1943 г., а бившата Национална фашистка партия (ПНФ) е възобновена като Републиканска фашистка партия (Partito Fascista Repubblicano – PFR, на 13 септември), като единствена партия в марионетната Италианска социална република, наречена още Република Сало. Нейният секретар е Алесандро Паволини. Тя има свое собствено паравоенно крило, известно като „Черни бригади“. Печатен орган на партията е вестник Il Popolo d'Italia.
Единственият конгрес на партията се провежда на 14 и 15 ноември 1943 г. във Верона. Основната програма на партията е Веронският манифест, който определя прехода от монархията, която „предава фашизма“, към република, която фашизма се стреми да създаде в началото на 1910-те и 1920-те години. Същевременно, партията има благоприятно отношение към Римокатолическата църква, което не е характерно за ранния фашизъм.
Републиканската фашистка партия не отлага екзекуцията на Мусолини и престава да съществува, след падането на режима на Италианската социална република през април 1945 г.
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Партията вдъхновява създаването на Италианско социално движение (МСИ)[1], а МСИ се разглежда като наследник на ПФР и ПНФ.[2] МСИ е формирана от бивши фашистки лидери и ветерани от фашистката армия на републиката.[3] Партията се опитва да модернизира и преразгледа фашистката доктрина в по-умерена и изтънчена посока.[4] МСИ се счита за законна, според следвоенната конституция на Италия, която забранява формирането на открито фашистки партии.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Davies, Peter, Lynch, Derek. The Routledge Companion to Fascism and the Far Right. Routledge, 2002. ISBN 978-0-203-99472-6. с. 328.
- ↑ Levy, 1996, p. 188.
- ↑ Ignazi, 1998, p. 157.
- ↑ Stanley Payne. Fascism // Encyclopedia of Government and Politics. Psychology Press, 1992. ISBN 978-0-415-07224-3. с. 177.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Republican Fascist Party в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |