Реймънд Фишър
| Реймънд Фишър Raymond Wadhams Fisher | |
| британски офицер | |
 Фишър като опълченец | |
| Роден | 1882 г. Кинетън, Великобритания |
|---|---|
| Починал | 13 септември 1916 г. |
| Погребан | Ругуновец, Гърция |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ |
Реймънд Уодамс Фишър или Фишер (на английски: Raymond Wadhams Fisher) е британски офицер, авантюрист, македоно-одрински опълченец.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бурска война и учителстване[редактиране | редактиране на кода]
Реймънд Фишър е роден през 1882 година в Кинетън, графство Уорикшър, Англия, в семейството на Джоузеф Фишер. Живее в Стратфорд на Ейвън. Учи в Училище „Крал Едуард VI“ в Стратфорд. Едва осемнадесетгодишен, участва във Втората бурска война с Имперските йомени в състава на британската армия. Награден е с Медала на краля на Южна Африка и с дипломатическа значка.[1]
След завръщането си от Южна Африка пътува много и учи езици. През 1904 – 1905 година е учител по чужди езици в езиковото училище „Берлиц“ в Есен. След което е кореспондент във Франция, Германия, България, Унгария, Холандия и Канада.[1]
Балкански войни[редактиране | редактиране на кода]
През 1912 година Фишър работи в България и при избухването на Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение,[1] зачислен е в Нестроевата рота на 6-а охридска дружина, а по-късно е в щаба на 5-а одринска дружина.[2] Фишър е единственият англичанин в Опълчението.[1] Фишър се представя за журналист и заедно с балканския кореспондент на „Таймс“ посещава различните части, участващи във войната, и изпраща много доклади за английската преса. Дружината на Фишър пресича границата на 31 октомври 1912 година В битката при Балкан Тореси на 6 ноември е начело на ротата си и е ранен в устата. През декември 1912 година е назначен за почетен адютант на дружината. Участва в отблъскването на десанта при Шаркьой.[1] За проявена храброст на 7 април 1913 година е произведен в старши подофицер.[1][2]
Фишър участва и в последвалата Междусъюзническа война. Сражава се при Султан тепе. В сражението при Повиен над Цера той е начело на малък отряд, който в ожесточена щикова атака на 6 юли атакува и разбива сръбските позиции и овладява пръв върха. При Повиен е ранен в крака.[1] Носител е на орден „За храброст“ IV степен и „Свети Александър“.[2] На 26 септември 1913 година е произведен в подпоручик. Фишър, който участва в 21 похода, 9 битки с османците и 8 със сърбите, е посрещнат като герой в София. Вестник „Утро“ излиза със статия за него, озаглавена „Смелият англичанин“. Статия за Фишър се появява и в „Български доброволец“.[1]
Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]
Реймънд Фишър се завръща в Англия. В 1914 година се записва в британската армия и участва в Първата световна война. На 3 октомври 1914 година е зачислен в 10-и батальон на Кралските нортъмбърландски фузилери с чин лейтенант и му е даден две години старшинство за службата му в Южна Африка и на Балканите. Фишър е повишен в капитан през февруари 1915 година. На 25 август батальонът пристига в Булон, Франция. През септември влиза за пръв път в сражение при Байол, Фландрия. На 13 ноември Фишър е назначен за бригаден картечен офицер и отплава от Марсилия за „специални поръчки“ в Солун на борда на кораба „Аркадия“. Пристига в Солун единадесет дни по-късно и се присъединява към 10-а дивизия на 31 декември. През октомври 1915 година България се намесва във войната на страната на Централните сили. Капитан Фишър е командирован за специални поръчки като офицер от разузнаването към щаба на армията 7-о дивизионно разузнаване на Генералния щаб. През нощта на 13 срещу 14 септември той е в щаба на 22-ра дивизия, а след това в щаба на бригадата точно на юг от Мачуково в Дойранския участък и загива при български артилерийски обстрел.[1]
Първоначално погребан във военното гробище в Смол. На 22 април 1919 година останките му са пренесени в Ругуновец и повторно погребани с пълни военни почести.[1]
Михаил Копанов му посвещава стихотворение.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Raymond Wadhams Fisher // The Boys of Shakespeare's School in WWI. Посетен на 28 юни 2023. (на английски)
- ↑ а б в г Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 746.
- ↑ Тахов, Росен. Потомък на Шекспир в Балканската война // Труд, 21 октомври 2020.
