Рангел Игнатов

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране, преместване на цитатите в Уикицитат. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Рангел Игнатов
български писател, драматург и сценарист
Роден	5 декември 1927 г. Пловдив, Царство България
Починал	17 февруари 2015 г. (87 г.) София, България
Националност	България
Работил	писател, драматург, сценарист
Литература
Жанрове	драма
Семейство
Съпруга	Мара Андреева Елена Райнова
Уебсайт	Страница в IMDb
Рангел Игнатов в Общомедия

Рангел Георгиев Игнатов е български писател, драматург и сценарист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пловдив на 5 декември 1927 г. Баща му, Георги Игнатов, е участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, кавалер на два сребърни ордена за храброст, участвал в превземането на Одринската крепост, като артилерист при форта Айваз Баба.

Завършва Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“, а после и българска филология.

В годините 1971-1974 Рангел Игнатов е директор на Военния театър, където наема на работа актьора Стефан Данаилов.

В продължение на 13 години писателят работи и във Военното издателство като редактор, там се проявява и като отличен преводач на специализирана армейска литература.

Сред творчеството му се открояват романите „Дълг“, „Сбогом, любов“, „Големият жребий“, „През бурята“, „Късче небе за трима“ и „Разгневеното слънце“, новелата „Покойникът“ и пиесите „Законодателят“ и „Съд на честта“. Сценарист е и на филмите „Цитаделата отговори“ – (1970), „Бялата одисея“ (1973). Съсценарист е на филмите „Късче небе за трима“ (1965) и „Зарево над Драва“ (1974).

Рангел Игнатов е сценарист и на 3-сериен телевизионен филм по романа му „Сбогом любов“ (1974), режисьор на който е Мариана Евстатиева-Биолчева.

Последният му роман е „Разгневеното слънце“. За тази своя книга Рангел Игнатов казва, че е негова изповед, нравствена равносметка и освобождаване от призраците на миналото. Романът описва трагичното десетилетие от новата ни история в годините 1945 – 1953 г. Разказва за жестокия терор, за насаждане на сталинския социализъм, за социалното и духовното развитие на българите. „Разгневеното слънце“ е последната книга от трилогията с един главен герой – Лазар Вангелов. Първите две книги „Големият жребий“ (1979) и „През бурята“ (1983) излизат в две издания и са преведени на руски език. В тях по съвсем нов начин, от нова гледна точка, авторът разказва за драматичните събития от новата ни история. 

Неговото послание към младите български писатели: 

През летата на 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, той пише в личната си къща в село Боженците. По време на социализма, архитектурният резерват е място, където са живели и творили, автори като Слав Караславов, Красимир Кюркчийски, Станислав Сивриев, Андрей Германов, Орлин Василев, Тодор Динов, негови лични приятели.

През годините в бил женен два пъти. Първата му съпруга е Мара Андреева. Първородният им син умира на 2 г. след боледуване. Години по-късно се развежда и се жени повторно за актрисата Елена Райнова.

Рангел Игнатов е член на Съюза на българските писатели и член на Филмаутор.

Късните години от живота си той прекарва в София. След кратко боледуване умира на 17 февруари 2015 г. в град София на 87 години. ^[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

• Зарево над Драва (1974)
• Сбогом любов (3-сер. тв, 1974)
• Бялата одисея (1973)
• Цитаделата отговори (1970)
• Късче небе за трима (1965)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи и повести[редактиране | редактиране на кода]

• „Дълг“ (1957)
• „Късче небе за трима“ (1962)
• „Сбогом, любов“ (1972)
• „Войникът и жената“ (1982)
• „Цитаделата отговори“ (1990)

Поредица „Лазар Вангелов“[редактиране | редактиране на кода]

1. „Големият жребий“ (1979)
2. „През бурята“ (1983)
3. „Разгневеното слънце“ (2007)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

• „Съд на честта“ (1974)
• „Разпятието“ (1976)
• „Законодателят“ (1978)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

• „Неуловимият Шишко“ (1969)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

• „Митьо от Равногоре“ (1954) – разкази
• „Мечтата на Стоян“ (1956) – разкази
• „Човешка голгота“ (1959) – новели
• „Искри от огъня“ (1964) – разкази
• „В сянката на ливадите“ (1968) – разкази

Новели[редактиране | редактиране на кода]

• „Покойникът“

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

• „Бюро Д-р Делиус“ (1966) – с Господин Гочев, повест за дейността на германското разузнаване в България през Втората световна война

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Интервю в „Blitz”, 12.11.2011 г.

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat