Раклиново

Раклиново
Общи данни
Население127 души[1] (15 март 2024 г.)
7,61 души/km²
Землище16,696 km²
Надм. височина321 m
Пощ. код8547
Тел. код05539
МПС кодА
ЕКАТТЕ62013
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ; 2015)

Раклѝново е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Раклиново се намира на около 18 km запад-северозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в долинно разширение между възвишенията на Карнобатската планина, Източна Стара планина, по полегатите склонове край малката местна река, споменавана като Анадере и Раклиндере. Има изключително чист въздух. Общинският път, водещ до Раклиново, на около километър южно от селото се разклонява и разклонението на юг-югозапад води през селата Зимен и Глумче до връзка с първокласния Подбалкански път близо до Карнобат, а разклонението на югоизток води към съседните села Тополица и Кликач и през село Черноград – отново до връзка с Подбалканския път. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 311 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Сефер кьой. Преименувано е на Раклиново през 1934 г.[2][3]

През 1950 г. в Раклиново е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)[4], което през 1958 г. се влива в ТКЗС, село Черноград[5].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Раклиново наброява 521 души към 1934 г., постепенно намалява до 140 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.[6]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 156
Българи 9
Турци 131
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 16

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Раклиново към 2020 г. е център на кметство Раклиново.[8][9]

В селото към 2020 г. има джамия, регистрирана в Националния регистър на храмовете в Република България.[10]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Има чешма в центъра. Най-големият архитектурен паметник в селото е мостът над реката. Също интересен архитектурен паметник е “Къщата на Щангата”.

От селото започва маркирана туристическа пътека (бяло-червено-бяло) за хижите над село Тополица и за град Айтос. Пътеката преминава през много красиви местности.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята е предимно мюсюлманска – курбан[11], баклава, печени агнета, овчи кюфтета, супа, кокошка със зеле, кадаиф. Сюргюн

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 228; министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.
  3. Справка за с. Раклиново, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  4. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 434, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Раклиново, Бургаско
  5. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Пътеводител на архивните фондове, колекциите и частичните постъпления (1944 – 1984). Част ІІ, стр. 212, фонд 434, ТКЗС с. Раклиново, Бургаско
  6. Справка за населението на с. Раклиново, общ. Айтос, обл. Бургас
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Справка за събитията за кметство Раклиново
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Раклиново
  10. Национален регистър на храмовете в Република България, село Раклиново, област Бургас
  11. Курбан чорба. Вид топла чорба с много подправки, приготвяна обикновено от агнешко или овче месо и дреболии, нарязани на малки късчета, и застроена с пресечено яйце. ibl.bas.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]