Пуерто Рико

Пуерто Рико
Puerto Rico
      
Девиз: Joannes est nomen ejus (латински)
(„Йоан е неговото име“)
Химн: La Borinqueña
Местоположение на Пуерто Рико
Местоположение на Пуерто Рико
Статут владение на САЩ
Столица Сан Хуан
Най-голям град Сан Хуан
Официален език
Религия римокатолицизъм
Демоним пуерториканец
Климат тропичен
Управление
Форма деволюционна президентска конституционна зависима територия
Президент Джо Байдън
Губернатор Уанда Васкес Гарсед
Организации ООН
История
• Владение на САЩ 2 март 1917 г.
География
Площ
• Общо 9104 km2
• Води (%) 1,6
Население
• 2019 Понижение 3 193 694 (136-о )
• оценка, 2010 3 725 789
Гъстота 361 души/km² (39-о)
• Градско нас. 93,6% (11-то)
Икономика
БВП (ППС) ≈ 2020
• Общо 128,556 млрд. щ.д. (78-о)
• На човек 41 198 щ.д. (33-то)
БВП (ном.) ≈ 2020
• Общо 100,169 млрд. щ.д. (61-во)
• На човек 32 100 щ.д. (27-о)
ИЧР (2015) 0,845
много висок · 40-о
Джини (2011) 53,1
висок
Прод. на живота 80,9 години (33-то)
Детска смъртност 6,0/1000 (161-во)
Валута Щатски долар (USD)
Други данни
Часова зона AST (UTC-4)
Формат на датата мм/дд/гггг
Автомобилно движение дясно
Код по ISO PR
Интернет домейн .pr
Телефонен код +1 (787), +1 (939)
Официален сайт www.pr.gov
Пуерто Рико в Общомедия

Пуерто Рико (официално на испански: Estado Libre Asociado de Puerto Rico, популярно на испански: Puerto Rico, в превод „Богато пристанище“) е остров от групата на Големите Антилски острови, разположен на изток от Доминиканската република в Североизточно Карибско море. Пуерто Рико е с население от 3 912 054 жители (оценка, юли 2005). Столицата на Пуерто Рико е град Сан Хуан. Статутът на острова е свободно присъединила се държава към САЩ.[1] Действието на конституцията на САЩ е ограничено, върховната власт принадлежи на Конгреса на САЩ, но територията има собствено самоуправление.

Пуерто Рико има собствена конституция, законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Връзката със САЩ се заключава в наличието на общо гражданство, валута и отбрана. През 2000 г. президентът Бил Клинтън създава специална комисия за статута на Пуерто Рико[2], която потвърждава текущия статут и дава право на гражданите на острова на самоопределение.[3] Предполага се, че в рамките на тази процедура пуерториканците могат да изберат един от трите варианта: да закрепят сегашния статут, да станат официален щат на САЩ или да получат независимост. Законопроектът е внесен за разглеждане от конгреса.[4].

През 2012 г. е проведен референдум за политическия статут на страната, който показва, че 54% от електората не е съгласен с „настоящата форма на териториален статут“. След гласуването Законодателното събрание на Пуерто Рико иска президентът на Съединените щати и Конгресът да прекратят статута на „неинкорпорирана“ територия на САЩ и да започне процесът на приемане в съюза като самостоятелен щат. Инициативата обаче не довежда до „приемане като щат“ („Admission to the Union“, клауза от Конституцията на САЩ) на Пуерто Рико.

История[редактиране | редактиране на кода]

Доколумбова история[редактиране | редактиране на кода]

В периода между 120 г. пр.н.е. и 400 г. пр.н.е. на острова пристигат представители на индианското племе игнери от района на река Ориноко в Южна Америка. През VII и XI век на острова започват да се заселват представители на индианското племе араваки, основатели на културата таино. От около 1000 г. тази култура става доминираща на острова чак до пристигането на Колумб през 1493 г.

Историята на остров Пуерто Рико преди пристигането на Христофор Колумб не е подробно изследвана. Знанията за населението и политическата организация на острова се основават на археологически разкопки и на хрониките на испанските конкистадори. Първият труд, посветен на историята на Пуерто Рико, е написан от монаха Иниго Абат и Ласиера (Fray Iñigo Abbad y Lasierra) през 1786 г., 293 години след идването на испанците.

Археологически разкопки, проведени през 1990 г. на о. Виекес, откриват най-древните човешки останки на територията на Пуерто Рико. Останките са наречени „Човекът от Пуерто Феро“ и датират от 2000 г. пр.н.е. Между 120 и 400 г. от нашата ера, племе от местността на река Ориноко пристига на острова. Между VII и XI век на острова се развива индианското племе таино, което владее Пуерто Рико до пристигането на испанците през 1493 г.

Следколумбова история[редактиране | редактиране на кода]

На 19 ноември 1493 г. експедицията на Христофор Колумб достига о-в Пуерто Рико. На острова живеят индианци араваки и кариби, които са унищожени за около 40 години след пристигането на испанците. През 1515 г. започва отглеждане на захарна тръстика и заселване на негри роби. През 1873 г. робството е отменено. Испано-американска война започва през 1898 г. като войските на САЩ окупират острова. През 1948 г. САЩ предоставят права на Пуерто Рико да избира свой губернатор. От 1952 г. Пуерто Рико има статут на „свободно присъединила се“ към САЩ държава. През декември 1998 г. следва пореден плебисцит – по-голямата част от населението се обявява за запазване статута на „свободно присъединила се“ към САЩ държава.

География[редактиране | редактиране на кода]

Островът е разположен в Карибски регион между Карибско море и Северния Атлантически океан, на около 100 km източно от Доминиканската република. Географските му координати са 18° 15' северна ширина, 66° 30' западна дължина. Площта на Пуерто Рико е 9104 km². Максималната му дължина от най-източната точка (Пунта Пуерка) до най-западната точка (Пунта Игеро) е 190 km. Ширината му от най-северната тока (Изабеля) до най-южната точка (Пунта Колон) е 65 km.

На запад граничи с Доминиканската република и Хаити (о. Еспаньола), като от тях го разделя проливът Мона; на изток граничи с американските Вирджински острови; на север е разположен Атлантическият океан; а на юг – Карибско море.

Архипелагът Пуерто Рико включва о. Пуерто Рико (най-малкият от Големите Антили) и доста по-малки острови и заливи (по-големи от които са о. Мона, о. Кулебра и о. Виекес). Пуерториканците понякога наричат себе си борикуа (boricua), което е названието на острова, използвано от местното индианско население от племето таино.

Характерът на политическите връзки със САЩ е обект на продължаващ и днес дебат между Острова, Американския конгрес и Организацията на обединените нации. Тези, които поддържат запазването на статуквото (на „свободно асоцииран щат“), настояват, че Пуерто Рико е влезнал в доброволно асоцииране със САЩ, но според президентската комисия, съставена от администрацията на президента Клинтън за изучаване на статуса, Пуерто Рико е неинкорпорирана територия на САЩ, която попада под пълната юрисдикция на Сената и Президента, но има правото да приеме собствена конституция, с която да установи вътрешната форма на управлението си. Пуерто Рико има право на самоуправление, що се отнася до вътрешните си дела.

Релеф и климат[редактиране | редактиране на кода]

Тропичен, пасатен. Средните месечни температури в ниските части са 24 – 28 °C, а в планините – с няколко градуса по-ниски. Чести са силните урагани. Валежи – в северните части 1400 – 2500 mm, а в южните – под 800 mm. Растителност във влажните части – вечнозелени смесени гори, на юг и запад – сухоустойчиви храсти.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Пуерто Рико се дели на 78 общини.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

„Свободно присъединила се към САЩ“ държава с права на самоуправление. Върховната законодателна власт принадлежи на Конгреса на САЩ. Там Пуерто Рико е представен от комисар-резидент (с права на законодателна инициатива, но без право на глас). Законодателната власт в рамките на автономията на Пуерто Рико се осъществява от Законодателното събрание, състоящо се от Сенат (28 члена) и Палата на представителите (54 депутати), избирани за 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от губернатор, избиран за 4 години и Консултативен съвет от 15 министри.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Расов състав[редактиране | редактиране на кода]

(2000)

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Религиозният състав е: християни – 98,7 % (от тях католици – 81,4 %, протестанти – 18,6 %), други – 1,3 %.

Естественият прираст е 14. Средна продължителност на живота при мъжете е 73 г., а при жените е 79 г. В САЩ живеят над 2,5 млн. пуерториканци, половината от тях – в Ню Йорк. Градско население – 76 %.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Главна роля в икономиката играят американски компании. Икономически активното население е около 1 млн., от тях 3% са заети в селското стопанство, 16% в промишлеността, 8% в строителството и транспорта, 60 % в търговията и услугите. Промишлеността е представена от нефтопреработваща и химическа (нефт от Венецуела), химико-фармацевтична промишленост и машиностроене. Основни селскостопански култури – захарна тръстика, тютюн (200 т), ананаси, банани, батати, ямс, кафе (15 хил. т). Отглежда се едър рогат добитък (600 хил. глави), свине (200 хил. глави), птици. Развива се и риболовът.

На 3 август 2015 г. страната е трябвало да изплати на кредиторите 58 млн. щ.д., обаче им превежда само 628 000 щ.д.; по този начин страната допуска технически дефолт.[5]

Към август 2015 г. общата задлъжнялост на Пуерто Рико пред кредиторите превишава 72 млрд. щ.д. Губернаторът на островната държава Алехандро Гарсия Падиля заявява, че страната няма да успее да се разплати по всичките си дългове.[6]

На 6 април 2016 г. губернаторът на Пуерто Рико подписва закон, съгласно който той може да спре плащанията по дълговете.[7] На 1 юли правителството на Пуерто Рико, въпреки спасителен пакет, не успява да се разплати по задълженията си от 779 млн. щ.д.; така държавата допуска дефолт.[8]

Пуерто Рико официално излиза от банкрута на 15 март 2022 г.[9][10]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Шосета – 14 хил. km, жп линии – 100 km, обслужващи захарните плантации. Основните морски пристанища са Сан Хуан, Понсе, Маягуес. Има и три международни летища – в Сан Хуан, Понсе и Агуадила.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Страната се посещава ежегодно от над 2 млн. туристи (главно от САЩ, Канада, Испания, Мексико и др.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Puerto Rico and the United States – Puerto Rico Achieves Greater Autonomy
  2. Федеральный архив США ((en))
  3. Официальный текст доклада президентской комиссии по статусу Пуэрто-Рико ((en))
  4. Законопроект о самоопределении Пуэрто-Рико ((en))
  5. Mary Williams Walsh. Puerto Rico Defaults on Bond Payment. // 2015-08-03. Архивиран от оригинала на 2015-09-10. Посетен на 2017-09-30. (на английски)
  6. Пуэрто-Рико допустило технический дефолт. // www.vedomosti.ru, 2015-08-04. Архивиран от оригинала на 2016-10-20. Посетен на 2016-04-30.
  7. Walsh, Mary Williams. Puerto Rico Passes Bill Allowing Halt to Debt Payments. // 2016-04-06. Архивиран от оригинала на 2016-04-17. Посетен на 2016-05-01.
  8. Puerto Rico defaults on $779m worth of bonds despite rescue package. // 2016-07-01. Архивиран от оригинала на 2016-08-25. (на английски)
  9. Puerto Rico formally exits bankruptcy following largest public debt restructuring. // Посетен на 2022-03-16.
  10. Puerto Rico exits bankruptcy after grueling debt negotiation. // Посетен на 2022-03-16.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]