Птолемей Филаделф
| Птолемей Филаделф | |
| древногръцки принц | |
| Роден | 36 г. пр.н.е. |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 30 г. пр.н.е. |
| Семейство | |
| Род | Птолемеи |
| Баща | Марк Антоний[1] |
| Майка | Клеопатра VII[1] |
| Братя/сестри | Антония Млада Антония Старша Клеопатра Селена Антония Александър Хелиос Цезарион Юл Антоний Марк Антоний Антил |
| Птолемей Филаделф в Общомедия | |
Птолемей Филаделф (на старогръцки: Πτολεμαίος Φιλάδελφος, Ptolemaios Philadelphos; * август 36 г. пр. Хр. – вер. 29 г. пр. Хр.) e принц от династията на Птолемеите.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Антиохия на Оронт в Сирия (днес в Турция). Той е най-малкият син на гръцката Птоломейска царица на Египет Клеопатра VII и римския генерал и триумвир Марк Антоний. По-малък брат е на близнаците Клеопатра Селена и Александър Хелиос. Полубрат е на Птолемей Цезар – единствения останал жив син на Юлий Цезар.
През 34 г. пр. Хр. по време на Александрийските дарения той е на трибуната по време на церемония в Гимназион в Александрия, облечен в македонска царска традиционна носия с диадема, пурпурно палто и бутуши и е обкръжен от пазачи, облечени по македонски. Всички деца на триумвира и египетската царица са обявени за владетели на големи страни. Двегодишният Птолемей Филаделф получава обещани Финикия, Киликия и Сирия западно от Ефрат.
След победата на Октавиан през 31 г. пр. Хр. над Клеопатра и Марк Антоний и след тяхното двойно самоубийство бъдещият римски император не убива малките деца на двойката. Той води обаче Клеопатра Селена и Александър Хелиос по време на своето триумфалното шествие през 29 г. пр. Хр. в Рим. Императорският историк Дион Касий не споменава участието на Птолемей Филаделф.
Трите деца са възпитавани след това от Октавия, сестрата на Октавиан, заедно с нейните собствени деца. По-нататъшната съдба на двамата братя Александър Хелиос и Птолемей Филаделф не е известна. Вероятно е убит през зимата на 29 г. пр. Хр.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Manfred Clauss, Kleopatra. München 1995, S. 64; 68f.; 103.
- Hans Volkmann, Ptolemaios 38). In: Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft. Stuttgart 1959, Bd. XXIII 2, Sp. 1761.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Дион Касий 49, 32, 4.; 49, 41, 1 – 3; 51, 15, 6; 51, 21, 8.
- Плутарх, Antonius 54, 6 – 9; 87, 1;
- Ливий, periochae 131.
- Светоний, Augustus 17, 5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б biography/Ptolemy-Philadelphus // Посетен на 6 май 2022 г.