Прусачество и социализъм
| Прусачество и социализъм | |
| Preußentum und Sozialismus | |
| Автор | Освалд Шпенглер |
|---|---|
| Първо издание | 1919 г. Ваймарска република |
| Оригинален език | немски |
| Жанр | Философия на историята |
бележки
| |
„Прусачество и социализъм“ е полемично произведение на Освалд Шпенглер. Книгата излиза през 1919 г. в Мюнхен, Бавария.
Революции и спасението на света[редактиране | редактиране на кода]
Първата част от книгата разисква избухналата Ноемврийска революция с края на германската монархия. Според Шпенглер, Октомврийската революция в Русия от 1917 г. е следствие от Февруарската либерална революция, а Ноемврийската в Германия ги следва по петите, като „революцията на глупостта, последвана от вулгарност. (...) Това е най-безсмисленото действие в германската история.“[1]
Според Шпенглер, революцията ще доведе до края на западната цивилизация. Перспективата пред запада е в съответствие с философията на историята и морфологичното тълкуване на културата, които подсказват за „залеза на Запада“. Шпенглер гледа на „социализма“ като на „последен атмосферен слой“, в който уморената Западна Европа и Северна Америка могат да дирят културно пространство.
Крайният изход от борбата за власт в зората на Фаустовска култура включва отговора на основния въпрос дали бъдещата държава и икономическа система трябва да се характеризират като капиталистически или социалистически. От правилния отговор на този въпрос, Шпенглер поставя и визията си за „залеза на Запада“. За Шпенглер от решението му зависи не друго, а съдбата на света. Като философ на историята, Шпенглер смята, че той трябва да бъде решен правилно в Германия (Шпенглер е математик по образование), за да бъде спасен света.[2]
Либерализъм, анархизъм, социализъм[редактиране | редактиране на кода]
Според Шпенглер се конкурират няколко „школи“ на политически и икономически учения на западноевропейска територия, а именно:
- Английският либерализъм, според който всичко се решава от инстинкта, а властта принадлежи на личността. Свободата тук се разбира като борба на един с друг, и триумфира по-силния, което води до неравенство.[3] (виж и Bellum omnium contra omnes)
- Френският анархизъм, който инстиктивно подсказва, че властта не принадлежи на никого. Тук няма никакъв ред, не че няма формален такъв. Анархизмът проповядва всеобщо равенство, което води до неравенство и обществени катаклизми.[4]
- Пруският социализъм е вътреутробен немски инстинкт, който подсказва, че тук властта принадлежи на обществото, т.е. на всички, на суверена. Индивидуализмът тук служи на всеобщото благо, а цялата власт – на суверена. Кралят на Прусия е само първи слуга на народа (Фридрих Велики). Тук всеки получава своето си. Държавният глава управлява, а поданиците спазват закона и обществения ред.[5] Пруският социализъм по своята същност е „нетолерантен и антидемократичен в сравнение с английския либерализъм и френската демокрация“, но той е и антиреволюционен.[5]
Английският капитализъм е възможен поради изолираността на Англия, която я кара да следва политиката на необходимост от силна държава. Според Шпенглер, в британската история има щастливо стечение на обстоятелства, а просперитета на нацията се дължи на по-ниските социални слоеве в обществото, които приемат впоследствие аристократични форми (виги и тори). Шпенглер намира либерализма и капитализма по своята същност за присъщи на английската нация. Демокрацията и всеобщото избирателно право са доказани методи на британския капитализъм, но това не означава, че в английското общество не съществува йерархия. Шпенглер коментира английския стил на управление не без възхищение. Той се легитимира външно като демократичен, но Шпенглер е принуден да признае респекта си от запазената му аристократична същност.
Английският либерализъм и френският анархизъм са предопределени за Шпенглер от духовните и исторически условия в които са израсли и развивали народите. Тези обществени форми са успешни, но не биха могли да се реализират успешно другаде, без дадения обществен модел да е съобразен с местните традиции и условия.
Така, за Шпенглер, парламентарната система е чужда на Германия. Шпенглер отхвърля като чужд на Германия и марксическия социализъм, като според неговите наблюдения преходът към социализъм се е извършил в Германия, преди избухването на последните революции, или още през 1914 г. посредством „законни и военни форми“. Немският флирт с английския либерализъм не е подходящ за Шпенглер. Той просто носи чужди дивиденти и реално властта в компанията остава в ръцете на Англия. Шпенглер призивава към борба с вътрешния конформизъм на Англия, на която Антантата осигури победата като държава.
Марксически социализъм[редактиране | редактиране на кода]
Антимарксическата тенденция в критиката на Шпенглер е ясно доловима от книгата му. Той е на мнение, че авторите на „Комунистическия манифест“ смесват емоционални и икономически проблеми, а също и оценяват общественоикономическите условия в Англия през очите на германеца, което не е обективно. Шпенглер упраква Маркс в традиционно квазибогословско мислене. Марксизмът за него е по съществото си религиозно, а не политическо движение, имайки предвид произходът на Маркс от семейство на равини.
Според Шпенглер смесването на марксизма с руския болшевизъм е нелепо, и руския ленинизъм според Маркс, не е истински социализъм, понеже руския мужик е „културно чужденец“ за западните идеологии. По причина на смесването на идеологическите понятия, в Западна Европа считат „по детски тъпо и наивно“, че събитията в Русия след Октомврийската революция от 1917 г. са победа на/за реалния социализъм. (виж и Държавен капитализъм) По тази причина, Шпенглер иска да освободи германските труженици от идеологията на марксизма, като „за немския работник може да има само пруски социализъм или нещо подобно“, а консервативната класа трябва да се откаже от остарялото си мислене и предразсъдъци за пролетариата. Шпенглер приема по принцип демокрацията, но я намира далеч на запад в контекста на британските обществени отношения.
Изход[редактиране | редактиране на кода]
В заключение, Шпенглер вижда бъдещето на Германия в нейната вътрешна зависимост от пруската социалистическа идея, която отъждествява с идеята за силна държава. Осъществяването на пруския социализъм от немската аристокрация е начинът, който ще изведе Германия до нови висоти в световната политика. В това отношение Шпенглер прогнозира вярно и не се лъже, а историята го доказа и показа.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ O. Spengler, Preußentum und Sozialismus, München 1921, S. 9.
- ↑ O. Spengler, Preußentum und Sozialismus, München 1921, S. 103.
- ↑ O. Spengler, Preußentum und Sozialismus, München 1921, S. 14.
- ↑ O. Spengler, Preußentum und Sozialismus, München 1921, S. 14 f.
- ↑ а б O. Spengler, Preußentum und Sozialismus, München 1921, S. 15.
