Противовъздушна кула

G-кула във Виена. Зад нея се вижда L-кула.

Противовъздушните кули (на немски: Flakturm) са осем комплекса от големи наземни бетонни кули, въоръжени с противовъздушни оръдия, които са построени от Третия райх в Берлин (3), Хамбург (2) и Виена (3) след 1940 г. По-малки зенитни кули са строени при ключови предни постове, като например в Анже, Хелголанд и Трондхайм.[1]

Кулите се използват от Луфтвафе за отбрана срещу съюзническите въздушни нападения над тези градове през Втората световна война. Служат и като бомбоубежища за десетки хиляди граждани.

История[редактиране | редактиране на кода]

Противовъздушна кула в строеж, 1942 г.
12,8-cm-Flak 40 са основните оръдия на зенитните кули.

След удара на британските ВВС срещу Берлин през 1940 г., Хитлер нарежда построяването на три масивни кули за противовъздушна отбрана, които да бранят столицата от вражеските въздушни набези. Всяка кула разполага с радарна инсталация с радарна чиния, която може да се скрива зад дебел стоманобетонен купол за защита. Хитлер се интересува от дизайна на кулите и дори нахвърля някои скици. Построени са за шест месеца. Приоритетът на проекта е такъв, че разписанието на немските национални железници е променено така, че да улеснява доставките на бетон, стомана и дърво към строителните площадки.[2]

С бетонни стени, достигащи дебелина от 3,5 m, зенитните кули се считат от създателите си за неуязвими срещу стандартните атаки на британските тежки бомбардировачи по това време.

Кулите могат да поддържат скорострелност от 8000 изстрела в минута чрез оръдията си в радиус от 14 km. Повечето са снабдени с 2-cm-Flak-Vierling 38, но само 12,8-cm-Flak 40 имат ефективен обсег, за да контрират тежки бомбардировачи. Три противовъздушни кули в покрайнините на Берлин създават триъгълник от ПВО, който покрива центъра на града.

Противовъздушните кули са проектирани също с идеята да се използват наземни бункери като бомбоубежища за гражданите, имайки място за 10 000 души и болнично отделение вътре. Кулите образуват свои собствени общества по време на битката за Берлин, като някои кули са побирали до 30 000 берлинчани по време на сраженията. Тези кули са били едни от най-безопасните места в нападнатия град и следователно са едни от последните места, предали се на Червената армия, след като им свършват запасите.[3]

Докато нападат Берлин, съветските сили намират за изключително друдно да нанасят щети по противовъздушни кули, дори и с най-големите си оръдия, като например 203-mm гаубица M1931. Съветските сили като цяло маневрират около кулите и едва накрая изпращат части, които да ги принудят да се предадат. За разлика от повечето части на Берлин, кулите биват пълни с амуниции и запаси.

След войната разрушаването на кулите е счетено за твърде трудно и много от тях са запазени и до днес, като някои от тях се използват за други цели.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Трите поколения G-кули.
Кули L и G в Аугартен, Виена.

Всеки противовъздушен комплекс е съставен от:

  • G-кула (на немски: Gefechtsturm) или бойна кула (оръдейна кула)
  • L-кула (на немски: Leitturm) или водеща кула (командна кула)
  • Първо поколение
    • G-кулите са 70,5 m × 70,5 m × 39 m, обикновено въоръжени с четири 12,8-cm-Flak 40, осем 2-cm-Flak-Vierling 38 и много 3,7-cm-Flak-Zwilling 43 оръдия.
    • L-кулите са 50 m × 23 m × 39 m, обикновено снабдени с четири 20-mm оръдия.
  • Второ поколение
    • G-кулите са 57 m × 57 m × 41,6 m, обикновено въоръжени с осем 128-mm и четири 20-mm оръдия.
    • L-кулите са 50 m × 23 m × 44 m, обикновено снабдени с десет 20-mm оръдия.
  • Трето поколение
    • G-кулите са 43 m × 43 m × 54 m, обикновено въоръжени с осем 128-mm и осем 20-mm оръдия.

Оценката на дори по-големи батарейни кули е упълномощена от Хитлер. Те са щели да бъдат три пъти по-големи и с три пъти повече бойна мощ от противовъздушните кули.

Кули[редактиране | редактиране на кода]

Flakturm I – Берлински зоопарк, Берлин[редактиране | редактиране на кода]

Първо поколение.

Flakturm II – Фридрихсхайн, Берлин[редактиране | редактиране на кода]

Първо поколение.

Основите на двете кули са покрити и днес представляват хълмове в народния парк Фридрихсхайн. G-кулата, позната сред местните като Mont Klamott („Планина от отломки“), вдъхновява песни на Волф Бирман.

Flakturm III – Хумболтхайн, Берлин[редактиране | редактиране на кода]

Първо поколение.

Flakturm IV – Хейлигенгайстфелд, Хамбург[редактиране | редактиране на кода]

Първо поколение.

Flakturm VI – Вилхелмсбург, Хамбург[редактиране | редактиране на кода]

Второ поколение.

Flakturm V – Щифтсказерне, Виена[редактиране | редактиране на кода]

Трето поколение

Flakturm VII – Аугартен, Виена[редактиране | редактиране на кода]

Трето поколение.

  • G-кулата е празна. Североизточните и половината от източните оръдейни платформи са премахнати през 2007 г., поради лошо състояние. Самата кула е подсилена със стоманени кабели, опасващи цялата структура. Кулата е дом на хиляди гълъби. Западната част на сградата се използва като телекомуникационна кула. 48° с. ш. 16° и. д. / 48.22563° с. ш. 16.372815° и. д.
  • L-кулата е празна. Обмисля се възможността да се използва като място за съхранение на компютри или като лятно кино. 48° с. ш. 16° и. д. / 48.227896° с. ш. 16.377992° и. д.

Flakturm VIII – Аренбергпарк, Виена[редактиране | редактиране на кода]

Второ поколение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bjorkman, James. Flak Towers of World War II // FilmInspector.com. Посетен на 18 декември 2014.
  2. Hitler's Secret Bunkers // Fulcrum TV, 2008.
  3. Antony, Beevor. Berlin: The Downfall 1945. London, Penguin Books, 2002. ISBN 0-670-88695-5. (на английски)
  4. „Amtbau Pläne des Gefechtsturms IV“ in Sakkers, Hans. Flaktürme Berlin – Hamburg – Wien. Fortress Books, 1998, Nieuw-Weerdinge, Netherlands.
  5. Flakturm // www.oeav-events.at. Архивиран от оригинала на 2018-06-15. Посетен на 10 април 2018.