Проект за реформи на Върховния македонски комитет
| Проект за реформи | |
| Проектъ за реформи | |
| Автор | Върховен македонски комитет |
|---|---|
| Първо издание | 1896 г. София, България |
| Оригинален език | български |
| Жанр | политическа програма |
Проектът за реформи е политическа програма за необходимите бъдещи реформи в османските области Македония и Одринско, издадена в края на фервруари 1896 година от Върховния македонски комитет и приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1] Според Светлозар Елдъров, вследствие на приемането им от двете основни български революционни организации, постановките на проекта
| „ | се налагат като политическа програма на цялото освободително движение на македонските и тракийските българи, независимо от неговото организационно състояние или идеологическа ориентация“.[2] | “ |
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
В края на февруари 1896 година, вследствие на българо-турските преговори от началото на годината, Върховният комитет изработва проект за реформи в Османската империя. Проектът заедно с карта и обяснителни бележки е връчен на 10 март на министър-председателя Константин Стоилов. На 22 март Проектът е изпратен на Централния комитет на ВМОРО в Солун, а на 31 март с окръжно до настоятелствата на македонските дружества в страната.[3]
Проектът има 12 точки и предвижда обособяване на Македония и Одринска Тракия в две отделни административни единици в рамките на Османската империя, по примера на Източна Румелия, със собствени законодателни органи, занимаващи се с вътрешната административна уредба и управители, принадлежащ към преобладаващата народност с мандат от 5 години.[3] В проекта се предвижда чиновниците и жандармерията да се избират пропорционално от населението, а официалните езици да са турски и езикът на мнозинството на населението.[2]
Проектът приема за граници на Македония тези от Санстефанския договор от 1878 година. Населението на тази територия е определено като 2 080 000 души, от които 100 000 души евреи и номади, 48 000 власи, 130 000 гърци и погърчени власи албанци и българи, 1 200 200 българи и 600 000 мохамедани турци, българи и албанци.[4]
Основните положение в Проекта са заимствани от проекта на Цариградската конференция от 1876 година и от проекта на Европейската комисия за Източна Румелия от 1880 година.[3]
Проектът за реформи на Върховния комитет е възприет и от ВМОРО като основа на нейните политически искания, но е пренебрегнат и от Великите сили и от българското правителство. През май 1896 година султанът издава ираде, с което в европейските вилаети на империята се въвеждат козметични реформи и това кара Върховния комитет на 18 май да нареди с окръжно организирането на протести. В резултат от 2 до 30 юни в България се надига вълна от протестни митинги.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Реформи I, брой 2. 16 януари 1896 г. с. 1-2.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 - 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 954-91210-6-2. с. 29.
- ↑ а б в Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 - 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 954-91210-6-2. с. 73.
- ↑ {{cite book |title= Демография на Македония и Одринска Тракия. Църковно-религиозно деление на българското население. - в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 2. София, МНИ, 1995. с. 43.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 - 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 954-91210-6-2. с. 74.
