Преслав (улица във Варна)

Преслав
— улица —
Площад „Мусала“, началото на ХХ век
Местоположение на картата на Варна – начало, – край
Град	Варна
Район	Одесос
Дължина	1000 m
Стари имена	Чаршията 1888 – „Голяма Преславска“ + „Цариградска“ 1897 – „Преславска“ + „Цариградска“ 1958 – „Никола Вапцаров“ 1992 – „Преслав“

„Преслав“ е улица във Варна, намираща се в район Одесос. Тя свързва бул. „Христо Ботев“ на север с бул. „Княз Борис I“ на изток и бул. „Приморски“ на юг^[1] и така осигурява връзка от Варненския център до Пристанище Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Данните от археологически разкопки в района на днешната улица позволяват да се заключи, че тази част на римския Одесос не е била застроена, а е служила като едно от сметищата на града, използвано още от елинистическата епоха. Едва през късната античност (ок. ІV–VІ в.) тук са били издигнати нарядко няколко бедни къщи.^[2]

Според изворите, през ноември 1888 г. улицата се дели на Стара Преславска и Голяма Преславска, започваща от Балък пазар и завършваща при Татар капия^[3] и пътя за Добрич. До 1891 г. на главната и „най-многошумна“^[4] "Преславска" улица се помещава консулството на Русия във Варна.^[5]

В началото на ХХ век е главна търговска улица на града, разграничаваща българската, турската, гръцката, арменската и еврейската махала. Южната част на улицата, пред гарата и пристанището, се нарича „Цариградска“ и е пригодена да обслужва морската търговия. Компании като „Лойд Триестино“ отварят свои кантори през 30-те години на тези адреси. Освен тях работят сарафи (менители), както и клонове на БНБ и на Варненската популярна банка. От търговските кантори и магазини преобладават тези на леката тъкаческа промишленост – вълнени и копринени платове. Функционират хотелите „Париж“, „Комерсиал“,^[6] „Виена“, „Кооп“, „Преслав“, както и Италианския клуб и кафене „Балкан“ с едноименното „Международното пътническо бюро“.

На ул. „Преславска“ е и първата голяма търговска сграда във Варна – „Базар Паруш“. Особен символ на улицата е и монументалната постройка с внушителен централен купол – Варненската Търговско-индустриална камара и Стокова борса. Проектът за нея е на инж. Дабко Дабков и арх. Стефан Попов и е осъществен между 1923 и 1930 г.

Сградата, в която днес се помещава Държавният архив, е най-старата административна сграда във Варна с над 100-годишна история^[7]. Тя се намира в северната и централна част на улицата. Построена е през 1860 г. като турски конак, при което е разрушена част от древна гробница. След Освобождението сградата служи за седалище на губернатора, по-късно в нея се помещава клон на БНБ, полицейското управление, а след 1990 – Варненският държавен архив. Днес сградата е паметник на архитектурата от местно значение и външният ѝ облик не може да бъде променян^[8].

Обекти и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Западна страна

• Варненска часовникова кула
• Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
• Държавна опера Варна
• Площад „Мусала“
• Дом на Иван Драсов (ул. „Преслав“ 48)
• Католическа църква „Непорочно зачатие на Дева Мария“
• Площад „Атанас Буров“

Източна страна

• Държавен архив
• Окръжен съд – Варна
• Площад „Независимост“
• Областна администрация – Варна
• Щаб на Военноморските сили
• Площад Петко Славейков

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Транспорт“          Портал „България“