Правни системи
.png)
Правните системи, срещани понякога и като правови системи, са начинът на организиране, структуриране и прилагане на правото посредством системата на правото. Със сравнителното им изучаване са занимава сравнителното право.
Разграничителни критерии[редактиране | редактиране на кода]
Основни разграничителни критерии за исторически възникналите правни системи според сравнителното право са:
- съотношение между, и използвани източници на правото;
- ролята (функцията) на съда в създаването на прецеденти;
- произход и развитие на системата на правото.
Правни семейства[редактиране | редактиране на кода]
В света съществуват три основни правни семейства:
- континентално или европейско (романо-германско) правно семейство базирано на континенталната правна система, която от своя страна е фундирала върху римското право;
- семейство на общото право базирано на общото (англосаксонско) право и прецедента;
- религиозно-традиционно правно семейство.
Правни системи[редактиране | редактиране на кода]
Всяко правно семейство е изградило своя правна система:
Континентална система[редактиране | редактиране на кода]
.png)
Континенталната правна система е водеща. Тя се поделя на пандектна система и романска система.
Континенталната система има за основа правните норми като правила за поведение в обществото, отговарящи на справедливостта и морала като субсидиарни източници на правото. Съдебната практика, за разлика от системата на обичайното право, тук не е водеща, а фундаментален източник на правото е закона който регулира обществените отношения в дадена област, а за по-големи сфери има кодекси. Водещото начало при континенталната система е регулирането на отношенията между гражданите посредством гражданското право, което е основен отрасъл при континенталната система.
Континенталната правна система възниква на базата на римското право и академичните усилия в европейските университети, започнали още от 12 век да развиват и приспособяват правото от Corpus Iuris Civilis към променящата се действителност и предизвикателствата на средновековния свят.
В Русия след Октомврийската революция и в бившите социалистически страни след Втората световна война се формира на пандектна основа т.нар. социалистическо право, което е конюнктурно и преходно явление в правния мир и след падането на Желязната завеса с Берлинската стена е в процес на отмиране.
Правото на Европейския съюз е континентален системен тип, обединяващо схващанията на двете водещи правни школи на континента - немската и френската. То е уникално еволюционно и своеобразно съчетание от нов тип в развитието на правото, обединяващо достиженията на юриспруденцията в т.нар. Стара Европа.
Особен случай в Европа представлява Ирландия.
Страните от Далечния изток (Китай, Корея, Япония) и Индокитай също се придържат в правната си система към принципите на континенталната система.
Аржентина и Южноафриканската република имат смесен тип правна система между континентална и основана на общото право.
Пандектни системи[редактиране | редактиране на кода]
Пандектните системи от своя страна се подразделят на три подгрупи:
- класическа (немска), възприета модифицирана и по подразбиране от немскоговорещите страни, Чехия, Словакия, Гърция и Турция в Европа и нюансирано Холандия и Полша;
- скандинавска в страните от Северна Европа, Дания и Исландия;
- източноевропейска (славянските и балтийските държави с Унгария и Албания), повлияна през 20 век от т.нар. социалистическо право;
Романски системи[редактиране | редактиране на кода]
Романската система на правото на романските народи условно се подразделя на две подгрупи:
- френска, включваща Франция и нейните колонии с Румъния на изток и
- латинска, включваща Испания и Португалия (териториите на техните колониални империи - Испанската и Португалската) с Латинска Америка основно, включително Италия;
Система на общото право[редактиране | редактиране на кода]
Системата на общото право е разпространена в страните от Британската общност без Квебек, американския щат Луизиана и Южноафриканската република, където тази правна система е модифицирана.
Системата на общото право се базира на прецедента, т.е. в нея не съществуват или съществуват само някои общи норми под формата на нормативен акт, насочени към решаването на конкретен проблем, но не и в систематичен като за континенталната система вид. Основен източник на правото в англосаксонската система е прецедента.
Характерна за англосаксонската правна система е конкуренцията между източниците на правото сред които са правния обичай, правната доктрина и закона. Поради това тази правна система, за разлика от континенталната, е недиференцирана. Това се дължи на историята на правото в Англия. На острова не навлиза в юриспруденцията римското право, а остават в сила традицията и обичая. Тази правна система се разпростира и в бившите английски колонии.
Днес системата на общото право в САЩ, Канада, Индия и Англия е различна.
Религиозно-традиционна правна система[редактиране | редактиране на кода]
Общото което характеризира тази правна система е отхвърлянето на позитивното право и строгото придържане към религиозното или естественото право.
Религиозни правни системи[редактиране | редактиране на кода]
Мюсюлманска правна система[редактиране | редактиране на кода]
Днес към правото на шариата се придържат повечето страни от Арабската лига и шиитски Иран и Афганистан. Иран и Афганистан представляват особен случай.
Индуска правна система[редактиране | редактиране на кода]
Индуската правна система е характерна за някои индийски щати в които мнозинството от населението изповядва индуизъм.
Юдейска правна система[редактиране | редактиране на кода]
Юдейската правна система е особен случай само за Израел. Тя е изключение спрямо всички останали правни системи. Представлява смес от светско и религиозно право по юдаизма (Халаха).
Особени случаи на компилация от правни системи[редактиране | редактиране на кода]
Особен случай представляват страните от Далечния изток и Индокитай. При тях правоприлагането се осъществява от смес от писани по континентален тертип нормативни актове и норми на обичайното право. В тези страни на пиедестал е естественото право.
Индия се характеризира с липсата на унифицирана и единна за страната правна система.
За много африкански страни предимно от Централна Африка и остров Мадагаскар въобще не може да се говори за изградени централизирани правни системи, а навсякъде по места според традициите на различните племена основен източник на правото е племенния или местен обичай.
Правна система в България[редактиране | редактиране на кода]
Правната система в България се зачислява към тези от континентален тип. Тя е резултат от рецепцията на правото, настъпила през края на XIX и началото на XX век. В този период били положени юридическите основи в страната на базата на някои от най-развитите правни системи на това време (френската, италианската и др.)
