Правителство на Константин Стоилов 2
| Правителство на Константин Стоилов | ||||
 16-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Константин Стоилов | |||
| Сформиране | 19 май 1894 | |||
| Разпускане | 9 декември 1894 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | НП, ЛП (радослависти) | |||
| Министри | 5 | |||
| ~ мъже | 5 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| ||||
Второто правителство на Константин Стоилов е шестнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 4 от 19 май 1894 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 9 декември 1894 г., след което е наследено от третото правителство на Константин Стоилов.
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Основната причина за образуването на новото правителство е желанието на княз Фердинанд I да избегне опеката на Стефан Стамболов и да бъде признат от Русия за български владетел.
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
Коалционният кабинет предприема редица мерки за стабилизиране на вътрешно политическата обстановка и намаляване влиянието на Народнолибералната партия. Освободени са интернираните от стамболовистите политически дейци, ограничена е обществената и политическата дейност на ръководителите ѝ и се прочиства държавният апарат от техни привърженици. Приет е „Закон за съдене на незаконно забогателите чиновници“. Възобновяват или реорганизират дейността си политическите партии, репресирани при управлението на Стефан Стамболов (Либералната партия на д-р Радославов, Каравеловската партия и Либераланата партия на Драган Цанков)[2].
Външна политика[редактиране | редактиране на кода]
Първият опит за възстановяване на добрите българо-руски отношения, а оттам – и за признаване на княза за законен български владетел, са направени през есента на 1894 г. На 21 октомври 1894 г. княз Фердинанд I и Народното събрание изпращат съболезнователни телеграми до руското правителство и императорския двор във връзка със смъртта на император Александър III. Няколко дни по-късно министър-председателят на княжеството д-р Стоилов в реч пред Народното събрание официално изразява намеренията на правителството да подобри българо-руските отношения. Руската дипломация първоначално приема хладно опитите за сближаване от страна на България – отхвърлено е предложението за среща на правителствено равнище в Петербург. Едва след приема на „Закона за амнистията“ (декември 1894 г.) и след завръщането в Княжеството на емигрантите през периода на стамболовския режим русофили се създават реални условия за помирение между двете славянски държави.[3][2]
1894, разпускане на правителството[редактиране | редактиране на кода]
През шестте месеца на управление кабинетът успява да реши основните вътрешно- и външнополитически проблеми. Основната причина за това е разнородният му партиен състав и произтичащите от това борби за повече министерски и депутатски места. (през септември 1894 г. се провеждат избори за VIII обикновено народно събрание). Поради разногласия в правителството на 5 декември 1894 г. д-р Стоилов подава оставка. Четири дни по-късно князът му възлага да състави кабинет от представители на Народната партия.[4][2]
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Правителството на Стоилов е образувано от представители на Народната (народяшката) партия, Съединистката партия и Съединената легална опозиция, непосредствено след оставката на Стефан Стамболов. Съставено е от онези противници на бившия министър-председател, които поддържат княза. Останалите фракции, които са били в опозиция при Стамболов, но не признават Фердинанд – каравелисти и цанковисти – остават извън закона, а водачите им са в затвора или в изгнание, въпреки частичното либерализиране на печата и обществения живот при Стоилов.[2][5]
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 5 министри и един председател[2].
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Константин Стоилов | Народна партия | |
| външни работи и изповедания | Григор Начович | Народна партия | |
| финанси | Иван Евстатиев Гешов | Народна партия | |
| вътрешни работи | Константин Стоилов | Народна партия | |
| народно просвещение | Васил Радославов (упр.) | Либерална партия (радослависти) | |
| правосъдие | Васил Радославов | Либерална партия (радослависти) | |
| военен | Рачо Петров | военен | |
| търговия и земеделие | Димитър Тончев | Либерална партия (радослависти) | |
| обществени сгради, пътища и съобщения | Григор Начович (упр.) | Народна партия | |
Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]
от 17 септември 1894[редактиране | редактиране на кода]
от 2 октомври 1894[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| търговия и земеделие | Иван Евстатиев Гешов[6] (упр.) | Народна партия | |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВ. Указ № 4 от 19 май 1894 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 105 от 20 май 1887 г.
- ↑ а б в г д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 58-60.
- ↑ Стателова 1999, с. 133 – 138.
- ↑ Стателова 1999, с. 139.
- ↑ Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 131-135.
- ↑ а б в г Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 24 април 2015)
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}