Потребител беседа:Akeckarov

Здравей и добре дошъл (вече регистриран ) в Уикипедия, свободната енциклопедия!

Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.

Радвам се, че реши да се регистрираш и с редакциите си спомагаш за разрастването на проекта.

Два полезни съвета: Можеш да подписваш мненията си в дискусионните страници като използваш две тиренца и четири тилди (--~~~~). Също така, желателно е да използваш бутона Предварителен преглед преди да запазиш страницата с редакциите си.

Непременно разгледай Въведението в Уикипедия и Наръчника на уикипедианеца. В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците.

Ако се сещаш за начин, по който бих могъл да ти помогна, можеш да ми оставиш съобщение на моята беседа. Ако въпросите са по-общи, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.

Желая ти много приятни часове с Уикипедия :)

Поздрави, Спас Колев 14:18, 30 мар 2005 (UTC)

Здравей, имам молба. Ще можеш ли да правиш препратките така: Тодор Александров подкрепя [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] и свалянето на правителството на БЗНС., а не както ти го пишеш, Тодор Александров подкрепя [[Деветоюнския преврат]] и свалянето на правителството на БЗНС.? Така много по-лесно ще можем да правим връзки между статиите. Ако не ти е ясно за какво говоря, питай. --Webkid 16:56, 16 апр 2005 (UTC)

Анастас или Атанас Лозанчев? Срещам второто постоянно... Поздрави

Същото като с Иширков. Кръстен е Анастас, но понякога се среща и като Атанас. Все пак, в един от най-добрите справочници по въпроса - този на Борис Николов (Вътрешна Македоно-одринска организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографско справочник, С. 2001) си е Анастас. Доколкото си спомням, така е и в спомените му и на други места. Поздрав, --Akeckarov 15:09, 30 апр 2005 (UTC)

Здравей. В случая с оърканото заглавие на Шанто/Шанго би могъл да използваш функцията за преместване (в менюто отгоре), вместо да местиш самия текст. Освен че е по-лесно, по-този начин се запазва историята на редакциите. Между другото, темата ми е интересна. Поздрави. --Спас Колев 12:58, 18 апр 2005 (UTC)

Здравей, Тони! Направо ме потресе съдбата на този човек. Наистина е живял не един, а седем различни живота. Спомените му преведени ли са на български? --Vladko 06:41, 1 май 2005 (UTC)[отговор]

Извинявай, но дали имаш някаква връзка с Антон Кецкаров (името не е често срещано), на когото е наречена една улица в София? Ако можеш да напишеш нещо малко, ще съм ти много благодарен, тъй като в Интернет не намирам достатъчно информация, а статията е в един мой списък. Ако не - здраве да е . --Спас Колев 13:05, 12 май 2005 (UTC)[отговор]

Статията за Антон Кецкаров е готова. Благодаря за подсещането. Канех се отдавна. Дори в статията за Солунската българска мъжка гимназия бях сложил препратка.--Akeckarov 19:17, 16 май 2005 (UTC)[отговор]

Благодаря много. --Спас Колев 13:27, 17 май 2005 (UTC)[отговор]

Здравей, имаш ли представа кой е 212.36.9.8? Много съмнителни постинги прави... --Vladko 03:20, 27 май 2005 (UTC)[отговор]

Не можах да видя негови корекции. Би ли ми дал някой пример, от който да започна? Би ми било интересно да поразгледам. Поздрав,--Akeckarov 21:48, 27 май 2005 (UTC)[отговор]

Виж Специални:Contributions/212.36.9.8. --5ko | Беседа 22:40, 27 май 2005 (UTC)[отговор]

Предложих Солунска българска мъжка гимназия. Ако случайно си наоколо, би ли могъл да измислиш някаква илюстрация? Аз имах някъде Павел Шатев и по далечен спомен вътре май имаше някакви снимки, но не мога да го изровя. --Спас Колев 07:42, 13 юли 2005 (UTC)[отговор]

Предполагам, че вече е късно, но снимка на Солунската гимназия намерих в книгата на Воин Божинов, която е посочена като литература в статията. Проблемът е, че не съм толкова грамотен в тези неща, нито пък имам възможност да я кача. --Akeckarov 13:07, 30 юли 2005 (UTC)[отговор]

Ами, никога не е късно . Ако не можеш, здраве да е, благодаря за усилието все пак. --Спас Колев 16:15, 1 август 2005 (UTC)[отговор]

Здрасти, преглеждах една книга

http://promacedonia.com/mpr/vakarelski.html

И попаднах вътре на следния пасаж:

...Едничкият съвет, който мога да ви дам е да отидеш ти или и други като теб тук в Скопие, в дивизията. Тя се помещава в бившето кметство на Скопие и там при майор Кецкаров - добре запиши - и му разкажи тая неприятна история, и го попитай него какво да правите. Каквото ти каже той, това направете! Иначе е лошо за вас!

И човекът стана доста разтревожен и излезе. Какво е станало след това, ходил ли е при Кецкаров, не е ли, не зная. Не узнах и после, въпреки че се срещнах два пъти с един от войниците - Максим Чабрилов...

Предполагам че е от вашия род, но няма статия за него ;-) --Komitata 09:44, 13 юли 2005 (UTC)[отговор]

Здравей, по взривоопасни теми като македонския език е по-добре първо доводите да се изложат в беседата. Иначе няма как да се прави разлика дали корекцията е от про- или анти-македонец. Нищо лично, но засега ти отмених редакцията. Нищо не пречи след дискусия пак да бъде върната. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 20:26, 10 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Наложи ми се да чистя твои редакции и по Йован Цвиич, Петров, Струга. Може и да не сме съгласни с македонската позиция, но ако ги признаваме за българи би следвало да ги уважаваме. Опитах се да изложа двойната позиция в Даме Груев и Гоце Делчев. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 21:37, 10 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Възвърнах редакцията на Македонски език, защото в описването на гледните точки няма нищо пристрастно, нито беше голяма промяна. Взривоопасността на темата не трябва да води до параноя, която да пречи да редактираме статията и да трябва да обсъждаме всяка корекция. --Петко 21:40, 10 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Отговор на Bggoldie - на неговата страница.--Akeckarov 12:27, 11 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Започвам с молба за извинение. Напоследък срещам предимно крайни македонисти, та за да съществува баланс в природата може би трябва да има и крайни българофили. Съставих си погрешно мнение, защото погрешно идентифицирах човека, и оттам реагирах погрешно. Много моля за извинение.

Опитвам се да уважавам мнението на жителите на Република Македония. Лична аз бих бил склонен да нарека себе си македонец и да говоря на македонски с тях, но само и само да подчертая факта че сме един и същ етнос и народ. Другото е ясно - divide et impera. Защото се опитвам да подтисна силно родолюбивата си закваска може би се престаравам в толерантността си. Спирам, защото не успявам да предам какво точно клокочи в мен. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 16:29, 11 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Мисля, че аз трябва да се извиня. Не съм се искал да изразя неуважение към чуждото мнение и се надявам, че никой не се е обидил. Уважавам правото на македонистично мислещите да изразяват мнението си, но мисля, че, ако искаме да преодолеем бариерите и предрасъдъците, трябва ясно да осъзнаем и да коментираме не само общото, но и това, което мислим, че ни разделя. Според мене няма страшно да има несъгласие, въпросът е какво означават несъгласията и как се използват от пропагандните машини.... Поздрав, --Akeckarov 20:04, 11 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Все пак, искам да добавя, че от всичко, което знам за РМ и РБ и след като проследих проявите ти (включително и времето, в което се включи в Уикипедия и темите, които те вълнуват), някак ми напомняш един анонимен потребител с македонистки изяви (и още един). Разбира се, това не е моя работа, но помисли кои точно термини използаваш - последният пример е "българофили". Колцина в РБ биха се сетили да употребят тази дума, с която в РМ наричат българите? С уважение към роболюбивата закваска и наистина с извинение, --Akeckarov 20:13, 11 ноември 2005 (UTC)[отговор]

За щастие или нещастие не съм никой от тези потребители. И в реалния живот, и в Уики се опитвам да стоя зад думите си, дори когато не съм бил прав. Имам 2 редакции и един коментар от IP 213.91.146.2 на 6.09, и след това се регистрирах.

Поне един от 7,5 милиона го използва поне веднъж . Не съм се замислил как точно трябва да го напиша. Може да съм се повлиял от уики-средата, знам ли. Разни събирателни понятия като "българската позиция" (сякаш няма как де не е единствена), са според мен много неправилни и неточни. Единственото друго, което бих се сетил май е "българеещи се", но не ми пасва на контекста. Какво най-много би очаквал от осталалите 7499998 да употребят? Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 02:26, 12 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Български и македонски[редактиране на кода]

По повод едновременното революционстване в две страни: дали би било по-точно и неутрално, ако изказа би бил "български революционер в Македония", т.е. не е бил в Браила например. -- Златко ± ^{(беседа)} 12:03, 13 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Според мен идеята е добра. В някои справочници е възприета дори формулировката "деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско", но тя е доста по-дълга. Иначе, тя изглежда още по-неутрална, защото дава само регионите, но не и националността на вапросните дейци. Въпросът е нужна ли е чак такава "неутралност"? Все пак, ако въпросният революционер се е изявявал единствено като българин в етнически план, защо пък да не го напишем? (Тук не говоря за случаи като Д. Влахов или Кръсте Мисирков, които са се определяли и като етнически българи, и като етнически "македонци"). Поздрав, --Akeckarov 15:43, 14 ноември 2005 (UTC)[отговор]

За мен проблема е да не дразним раните и от двете страни, за да може да им се даде време да заздравеят. Благодаря за дългата формулировка, не се бях сетил (въпреки че май съм я срещал доста пъти). Предпочитам да напиша две думи повече веднъж, отколкото после дискусията да се препълни с взаимни обвинения в шовинизъм. Вярно е, че има и обратния философски въпрос - къде свършва толерантността и къде почва националния нихилизъм. Ако човек няма духовна опора (била тя нация, религия, фамилни връзки), то той е като листо на вятъра в психологически аспект. Въпроса е как да балансираме. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 16:35, 14 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Здравей, изпразних категорията Села в Западните поркайнини напълно, защото предположих, че е било неволна грешка. Всичко е сега в Села в Западните покрайнини. Пътьом зачистих излишни празни редове в статиите. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 21:50, 30 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Наистина беше грешка. Благодаря много за тази и за другите корекции! --Akeckarov 12:06, 1 декември 2005 (UTC)[отговор]

Нямам претенции към Българи в чужбина и Български общности в чужбина, и аз се чудя как точно е по-добре . Дали не трябва да направим и селата като подкатегория там? Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 17:52, 4 декември 2005 (UTC)[отговор]

Българи в чужбина е подкатегория на Категория:Българи и оставам с впечатление, че се схваща като категория, обхващаща конкретни българи. Затова предложих Български общности в чужбина, в която освен Бесарабски българи в бъдеще можем да включим банатски българи, таврийски българи и др. задгранични общности (включително и македонци). Тъй като едва ли ще се прави статия Българи в Западните покрайнини бих предложил цялата категория Категория:Западни покрайнини да бъде включена в Категорията Български общности в чужбина. В нея на свой ред са включени и селата. --Akeckarov 11:09, 5 декември 2005 (UTC)[отговор]

И аз останах с впечатлението, че Българи в чужбина е предназначена за конкретни личности, което ми се видя безсмислено (аз, например, бих влизал и излизал оттам през 3-4 седмици ). --Спас Колев 14:54, 5 декември 2005 (UTC)[отговор]

Ти си за завиждане, аз за толкова време се връщам и пак излизам . Може би има смисъл да останат и двете - едната за хора, живеещи извън България, но прославящи я (напр. Николай Гяуров), а другата за диаспората (както стана с бесарабските българи). Напълно съм съгласен с предложението на Akeckarov. -- Златко ± ^{(беседа)} 15:18, 5 декември 2005 (UTC)[отговор]

Благодаря ти за редактирането на това което написах в Р. Македония. Поздрав.

За нищо, Боян! За мен е чест. Ако мога да помогна, ще се радвам. --Akeckarov 20:14, 20 януари 2006 (UTC)[отговор]

Знаеш, не съм сменял мнението за всичко което сме спорили. Това за мен е така. А другото за Теб е така. Но, да оставим тези части од "расправията". Исто и аз, ако мога да помогна, много ще ми е мило. Поздрав .

--Akeckarov 20:44, 20 януари 2006 (UTC)[отговор]

Поздрав,

пошто претпостављам да си овде редовнији него код нас(на ср.вики),овде ти се и обраћам око слике [1] која представља етнички састав Македоније из 1998,али делује малко сумњиво,па кад стигнеш баци поглед ако си у току са тим стварима. --62.193.128.4 10:38, 16 февруари 2006 (UTC) a.k.a. Црни Бомбардер !!!([2])[отговор]

За жал слика jе већ избришана па зато не могу да коментирам ништа о њоj. Поздрав, --Akeckarov 17:30, 16 февруари 2006 (UTC)[отговор]

виждам, че си допринесъл тук там. Странно защо нищо не мога да открия в сръбската версия. Не е ли време да сложим една голяма бг статия :-) --Komitata 22:48, 1 март 2006 (UTC)[отговор]

Да те питам и тебе като заинтересован как мислиш дали трябва да пишем дем и ном или община и окръг за Гърция? Т.е. Окръг Кукуш или Ном Кукуш? Седнах да пиша за някои селища в Егейска Македония - Екши су, Броди, Демирхисар и пр. и се сблъсках с идиотската им административна система, която е четиристепенна - периферия, ном, дем и демова секция или община от едно до три-четири села и варианта област, окръг, община нещо издъхва. Питах са мнение Дарси, тя мисли, че трябва да е окръг и община.--Мико Ставрев 14:33, 13 май 2006 (UTC)[отговор]

От една страна ном е в съответствие с днешната терминология, а и изключва възможността за объркване. Например през Балканската война в Кукуш е учреден окръг (ако не се лъжа) с български окръжен управител (В. Караманов). У мен лично заглавие на статия като "окръг Кукуш" поражда и такива асоциации. От друга страна, когато се пишеха статии за румънските окръзи и те се наричаха жудецули и не се превеждаха, малко се дразнех. Честно казано, не мога да предложа принцип, зад който да застана и затова не мога да съм категоричен. .--Akeckarov 14 май 2006 (UTC)

Нали затова и питам - аз ако бях категоричен охооо :-) Примерът с жудецул не е добър защото ном и дем ми се струват сравнително известни, не така като вилает, но все пак. А и Окръг Кукуш си е направо БГ наистина. Благодаря за мнението, аз клоня вече към ном и дем. Хвърли един поглед на Екши Су, Горно Броди и Валовища, ако имаш време и понапиши нещо, което не знам.--Мико Ставрев 12:47, 14 май 2006 (UTC)[отговор]

Здрасти, да знаеш кое Костурско село е Прасино? Това е село между Ошчима (Тригоно) и Руля (Котас). Там е Търново, но десетки списъци ми говорят, че Търново е Анкатото. Има ли друго село до Търново или Анкатото е грешка и Прасино е Търново? Ако знаеш де, не се впрягай страшно .--Мико Ставрев 17:54, 9 юни 2006 (UTC)[отговор]

Погледнах в книгата на Илия Чавкаловски за Преспа (Скопие 2001), но там са посочени само българските имена. Сигурен съм, че си проверил при Ст. Бояджиев, но си спомням, че и Георги Даскалов в "Българите в Егейска Македония" също дава подобен списък (май че различен от тоя на Ст. Бояджиев). Ето тук [[3]] ги има, мисля, всичките села в района - такива каквито са били в началото на ХХ век. --Akeckarov 18:12, 9 юни 2006 (UTC) Да, да и Бояджиев и Даскалов и всякакви други списъци и карти - включително тази АУ - не помага. Благодаря за усилията все пак.--Мико Ставрев 18:28, 9 юни 2006 (UTC)[отговор]

Сетих се за една книга, която може да хвърли светлина: Т. Хр. Симовски "Населените места во Егеjска Македониjа", Скопjе 1998, т.І-ІІ. За съжаление я нямам, а и едва ли скоро ще мога да я видя.--Akeckarov 13:18, 10 юни 2006 (UTC)[отговор]

Благодарско. Народна библиотека?--Мико Ставрев 13:23, 10 юни 2006 (UTC)[отговор]

За съжаление, не знам дали я има там. Виждал съм един том при познати в РМ, а точните данни взех от Благой Шклифов (Пастирската лексика в района на Вич планина, С. 2000, с. 24).--Akeckarov 13:29, 10 юни 2006 (UTC)[отговор]

ОК.--Мико Ставрев 13:37, 10 юни 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, предложих те за администратор на Уикиизточник. Ако имаш възражения, можеш да оттеглиш кандидатурата си. Поздрави. --Спас Колев 15:29, 21 юни 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря! Това предложение много ме ласкае, но няма да мога да го приема поради няколко причини: 1. Не мисля, че съм достатъчно подготвен технически, аз съм един обикновен консуматор, който не е усвоил още толкова неща поради липса на време и някои други неща 2. В момента нямам свободен достъп до Интернет и се налага да импровизирам. 3. Времето ми е такова, че е възможно някои дни да съм свободен непрестанно, а после цели седмици да не мога да съм полезен. Все пак, благодаря много за предложението.--Akeckarov 16:06, 21 юни 2006 (UTC)[отговор]

Виж, моля те (като основен друг заинтересован ) Беседа:Мала Преспа.--Мико Ставрев 16:56, 11 юли 2006 (UTC)[отговор]

Здрасти, пак съм аз. Понеже знам, че не ти липсват източници, виж някой ден ако мернеш някъде снимка на Въндо войвода - дали е този.С паметник в Гърция? И оплархигос? Много странно. Мико Ставрев

Засега не мога да намеря нищо, Поздрав, --Akeckarov 08:50, 24 юли 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря. Не се впрягай много. Сигурно е той - Вандос. Това напълно разбива представите ми за гърците и толерантността . Виж някъде и ако мернеш каквато и да е информация за Тане Николов къде е роден и кога. Няма статия за него, а е срамно. Но също не се впрягай (Щото ми става гузно, че все те моля за разни работи ). Поздрави. Мико.

Написах нещо за Тане Николов. Не е като статията за Апостол войвода (откъдето взех снимката), но все пак е нещо.--Akeckarov 16:12, 31 юли 2006 (UTC)[отговор]

Здравей,

името на категорията е доста подвеждащо. Под писатели от Македония се разбира писатели с тази националност, поради това погрешно я бях пратила в кат. Писатели по националност. По - точно би било Български писатели, родени в Македония, от македонски произход или подобно. Като цяло бих се радвала на повече мнения за необхосимостта и ползата от една такава категория (напр. с оглед на нейните информативност, еднозначност). Поздрави Мая Дойчева 19:08 23.07.2006

Предложих категорията писатели от Македония, защото така се избягва нуждата да се определя тяхната националност. Свързващо звено между всички тях е това, че са от географската област Македония. Например А. Далчев, Г. Пърличев, Л. Весов, Д. Талев и други които са българи и Коста Абрашевич, за когото се спори какъв е, но е сигурно, че е голямо име в сръбската литература. Дори бях замислил да напиша нещо за някои албански писатели от Македония като Ким Мехмети, но още не съм стигнал до това. Във всеки случай, мисля, че е добре да има такава категория, за да се постигне консесус между всички гледни точки. Поздрав, Akeckarov 08:50, 24 юли 2006 (UTC)[отговор]

Моето мнение напълно съвпада с това на Антон. Мико

Здрасти. За мекостта е вярно, но правописът не го допуска отбелязване с ь и затова е по-добре да се маха пред е, т.е. Туре и Градине и Търсе, като Цетине и пр. Виж Беседа:Величка (Полша) или напоителната Беседа:Сьодертеле. --Мико Ставрев 12:21, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

И по тая логика трябва да преместим Забърдие на Забърде. --Мико Ставрев 12:23, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Ни ми харесва изобщо целия този догматизъм, който осакатява нашите собствени топоними и език, но какво да правя? Илиза, че българинът изобщо не може да произнася (след като не може да пише) мекост в подобни ситуации, което не е вярно. Така са го измислили няколко пишман филолози, овластени да го правят. По отношение на Забърдьето обаче не разбрах, и "Забърдие" ли не може? --Akeckarov 12:30, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

А тогава защо да не е Турие и Търсие?--Akeckarov 12:34, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Не ме разбирай погрешно - аз с удоволствие бих се придържал към най-вярното произношение. Просто правописът изрично забранява ь (виж във Величка съм го цитирал), за и не казва нищо, така че можем а пишем Градиние, но е малко идиотско - Забърдие е добре. (Вметка - навремето като преподавах в математическата разправях на децата, че на Имре Наги му е сбъркано името и обясних, че трябва да е Имре Надь (по-скоро Нодь) и го написах на дъската и НИКОЙ не разбра, че ь показва мека съгласна - не можело така на български, какво значело това не било йо и т.н.) А все пак не можем да си измисляме правопис, нали. И понеже при Туре и Търсе и пр. сме само двамата може отсега да се разберем ще пишем ли и при мекост из македонските топоними или не. --Мико Ставрев 12:37, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Понежа аз съм направил повечето Общини в Република Македония мисля, че съм ги махал на повечето места - като Батане.--Мико Ставрев 12:38, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Е, аз си оставам на мнение, че когато става дума за български топоними (като Градинье) следва да ги предаваме точно, така както и диалектолозите го правят, когато отразяват диалекта. Въпросът с мекостта преди меките гласни показва, че понякога диалектите не могат да пробият книжовния догматизъм дори и при последния им рубеж - топонимите. Признавам, че контрааргументите от формално естество са по-силни, но те наистина засягат нещо твърде формално. Не се оптивам да променям света, но ми е трудно да си представя как някога бих написал статия под името Градине и затова не очаквай аз да го коригирам в статия Западни покрайнини. Преди няколко месеца започнах статия за община Боговинье, но това бързо беше "оправено" и оттогава внимавам да не пиша нищо, което книжовният догматизъм ще "опропасти" . Често си мисля, че има нещо дълбоко сгрешено в езиковата политика в България през последните 150 години. Човек ще остане с впечатление, че имаме една правописна норма с дълга, столетна традиция, та държим толкова на канона. Сърбите с тяхната гъвкава езикова политика, наистина излязоха по-умни - поне от политическа гледна точка.

За Турье и Търсье наистина предлагам „ие”, защото така е по-близко до автентичното произношение, а и съм го срещал по този начин.--Akeckarov 13:18, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Аз съм съгласен в общи линии, но трябва да сме постоянни тогава, т.е. навсякъде да е така, освен при съществуващи нарицателни от типа на Горнье?--Мико Ставрев 13:22, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Ие е и примерът на Скопие в края на краищата.--Мико Ставрев 13:29, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Жалко, че решението "ие" не работи навсякъде. Вероятно не във всяка позиция. Мисля, че "Градиние" е не по-малко далеч от "Градине", дори е още по-изкривено.--Akeckarov 13:34, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Така е - след н май е по-добре да се следва примера на Цетине. Може би трябва да направим дискусия в Разговори? --Мико Ставрев 13:37, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Здравейте... ами следвайте усета си... Без да се замисля го пиша без ь. Май с Akeckarov сме спорили и друг път за тва Градинье. Като истински шоп казвам Казичанье, Подуенье, но когато пиша не се и замислям да го изписвам с ер малък. Не позволявайте диалектното да вземе връх над книжовното (без коментар дали е кн. е правилно) и то точно, когато се касае за български топоними... По тая логика тряя да се пише Търговищье или Руси. Спрете спора като в скоби изпишете диалкетното навание на селището - Градине (на диалект:Градинье). Поздрвав! --Пакко

Това са топоними извън границите на България, като повечето от тях не са имали официализиран български вариант (тези в ЗП между другото са имали и не е лошо да се придържаме към него) и следователно не може да се раздели книжовно от диалектно - Туре не е по-книжовно от Турие.--Мико Ставрев 13:49, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Нема такива работи вътре-вънка... тва да не е секс??!!Има един българкси книжовен език и според него пишем всички bg топоними, независимо дали са източни или западни. Не се влияйте от македонската и сръбската норма, в които въпросното омекотяване е закон. Както пишем Скопие, а не Скопье, така пишем и станалото прословуто Градине... Поздрави! --Пакко

Нещо непоследователно има - ако е Градине, трябва да е Скопе. А Турье и Търсье и десетки други? --Мико Ставрев 13:58, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Само не и усета. Аз без да се замисля го пиша с "ь". Не искам да споря, знам, че, като се имат предвид речниците, съм загубил предварително, но все пак изразявам мнението си за неща, които са извън нас, защото те ми напомнят много по-същностни проблеми. В исторически план сме загубили доста от езиковия догматизъм - не само сме се отказали от чест от богатството и разнообразието на езиковата си традиция, но и сме се отказали от част от способността си да приобщаваме. През 70-те години на ХІХ век например жителите на Враня недоволствот срешу източно-българския учител, който се опитва да ги вкара в своите собствени "книжовни" схеми. Един от резултатите е, че когато в турския конак ги запитват какви са, те отричат не само че са сърби, но и че са българи. Да не говорим за Македония, за Шапкарев и за лозарите, които също правят опити за разбият догматизма. И до днес тези опити в РМ се схващат едва ли като борба за собствен език, а всъщност тези опити напомнят по-скоро моето недоволство в дадената ситуация. При това, ако те бяха успели, това би бил успех за българската кауза.--Akeckarov 14:02, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Ех Мико, Мико... мислех те за по-ерудиран... Са, не претендирам да разбирам мноо от лингвитсика и фонетика, ама различните звукове / фонеми се редуцират/палатализират в комбинация с различни други звуци, различно (примерно рн, ок-оци, ог-ози...). Много ясно, че в Скопье ще е ие и Цетинье ще е не щото п и н са два различни звука и се редуцират различно. Как да ти го обясня... Турье е Туре, а не Турие щото отново р както и н са така наречените полугласни или наричани още сонорни, демек :) си ja имат гласната :)))) за разлика от п, която е тотална беззвучна и затова в комбинацията пь п-то се нуждае от едно и. Дано си ме разбрал.... --Пакко

Никога не съм претендирал за ерудираност в лингвистиката. Тук съм аматьор - имам незавършена унгарска филология, което си е жив езиков курс. Професиите са ми две - история и политическа наука и тук имам твърди мнения, на които държа. Що се отнася до разбирането, дотолкова че да чета на български съм грамотен. Автопилотното ми изписване на топонимите с меки съгласни горе долу следва този път - след н и л съм махал всякакъв знак за мекост. При другите е леко хаотично, защото имаме и Туре и Барие. --Мико Ставрев 14:20, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Пакко, тук ще споря: Турье си е Турие по една много проста причина - както по-горе споменах, тоя топоним се среща и като Турие. Явно местните хора не са имали предвид твоите предписания за йотация (ако помня добре от ученическите си години, в случая трябва да говорим за йотация).--Akeckarov 14:24, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Така че, ако трябва да се избира между Турье, Турие и Туре (или Търсье, Търсие и Търсе), според мене първите две имат предимство, защото са автентични топоними. И тъй като, за мое съжаление, не можем да го изписване с ь, явно трябва да остане второто, за което няма правописна забрана.--Akeckarov 14:29, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Аз съм съгласен. А при н и л - Градинье Больев дол оставяме без мекост?--Мико Ставрев 14:37, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Извинявам се, ако си го приел лично. Ето ти сам каза, че правилото ти идва от вътре, по навик. Аз също съм аматьор и за мой срам (следвам журналистика) правя грешки с тоя проклет пълен член... Значи л. м, р, н са меки съгласни или сонорни съглсни, т.е самото им изговаряне в bg език е меко и това автоматически прави следното писане: Цетинье-Цетине, Борье-Боре, Бело полье-Бело поле не се сещам за пример с мь. Всички останали беззвучни съгласни в комбинацията пь, ть, фь, сь и тем подобни се изписват така: Скопье-Скопие, Търсье-Търсие... Ето, като се замислиш няма хаос. Поздрави!--Пакко

Не съм, бе. Спокойно. --Мико Ставрев 14:37, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Ххахааа четеш евангелието като дявола :)). Ами примера Борье-Боре не е ли същия - рь-ре Турье-Туре. Не четеш това, което пиша!--Пакко

Но ако има топоним Турие (NB! - не Турье), има ли проблем да го изпишем точно така? Забранява ли го някое правило в книжовната норма?--Akeckarov 14:51, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Аз ще взема да пльосна тук (с разрешението на Антон) един списък на въпросните топоними в българското езиково землище, които не са толкова много все пак. (Изписването на Цетине ми е сравнително безразлично, за Сьодертелие за не говорим). --Мико Ставрев 14:54, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Нямам нищо против, разбира се.--Akeckarov 14:59, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Ами Akeckarov, ако си има топоним Турие се пише както си е, нищо не го забранява, проблемът е в съчетанието рь, а не при ри. Но ако е Турье, на bg ези се пише Туре. А за миковото Сьодертелие... ами не сум го чувал, а и не знам до колко е българско. Тука ми мяза на родоспки диалект и предполагам, че сьо е или е или о. Правя паралел със сьоднал-седнал... Поздрави! --Пакко

Етимилогията на Сьодертелие е интересна, но, както биха я нарекли някои, е вулгарна (не в оня смисъл ). За Турье не виждам смисъл да спорим повече. Ако нямаше топоним Турие, пак нямаше да съм съгласен с Туре (в което моето ухо на неспециалист не чува нищо меко), но в случая фактът, че има и дублетна форма - Турие, решава нещата.--Akeckarov 15:11, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Кой е този топоним Турие различен от двете Турьета - в РМ и в Г?--Мико Ставрев 15:28, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Ето [4] Васил Кънчов е дал едно Турие. Мисля обаче, че съм го срещал и за Турье в Гърция.--Akeckarov 16:05, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Ето пирмер и за Турие в Беломорска Македония.--Akeckarov 16:15, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Добре де, това са точно двете Турьета, за които говорим. Аз помислих, че има нещо Турие. Предлжи изписване срещу селата.--Мико Ставрев 16:26, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Май наистина са три села - първото, за което дадох линк е в Прешовска каза, т.е. днешна Сърбия. Охридското Кънчов го дава тук.

Списък[редактиране на кода]

Република Македония

Гьермо - Гермо

Альинце - Алинце

Батанье-Батане

Бединье-Бедине

Власикьи - Власики

Глишикь - Глишик (явно е сърбизъм, не съм сигурен как би трябвало да се изпише - може и Глишич)

Глогьи - Глоги

Годивье 2 броя - Годиве

Липовикь - Липовик

Горно и Долно Соне - Горно и Долно Соне

Коньско 2 + Долно и Ново К - Конско

Дренье - Дрене

Здунье - Здуне

Зовикь - Зовик

Иваневци

Къшанье - Къщане

Каланьево

Карабуньище - Карабунище

Кнеже

Кокошинье - Кокошине

Лактинье - Лактине

Неманьица - Неманица

Орашье - Ораше

Отунье - Отуне

Плакье - Плаке

Побожье - Побоже

Подмолье - Подмоле

Подържи конь - Подържи Кон

Пространье - Простране

Раданье - Радане

Раовикь - Раовик

Ругьинце - Ругинце

Свиньище - Свинище

Селокукьи - Селокуки

Сингелик

Скудринье - Скудрине

Сливье - Сливе

Смильковци - Смилковци

Совикь - Совик

Стенье - Стене

Судикь - Судик

Тополовикь - Тополовик

Топликь - Топлик

Търканье - Търкане

Турье - Туре

Усье - Усие

Царевикь - Царевик

Шупльи камен - Шупли камен

Западни покрайнини

Баньски дол - Бански дол

Барье - Барье или Барие (среща се и така)

Больев дол - Болев дол (среща се и така)

Горньи Криводол - Горни Криводол

Градинье - Градине

Долньи Криводол - Долни Криводол

Гърция

Турье - Туре

Търсье - Търсие

Започвам малко хаотично да коментирам като неспециалист: има топоними, при които липсата на малък ер има минимално значение. Например: Свиньище, Карабуньище, Селокукьи, Альинце, Шупльи камен, Неманьица, Горньи Криводол и др. Има топоними, за които засега не бих се произнасял: Смильковци, например. Някои от тях като Сингеликь са си чисти сръбски заемки, но ми е трудно да кажа как да се изписват - Синджелич, Сингелич... Също така за някои топоними като Баньски дол твърдя, че отново са сръбско влияние и нищо повече. Бил съм в царибродското село Бански дол и мисля, че мекотата в "н" почти не се чува и затова, когато изписвах селата в статията Западни покрайнини елиминирах малкия ер.

Има обаче и такива, при които отнемането на "ь" променя съвсем звученето им. Махнете от Здунье "ь" и ще се получи съвсем нов топоним - Здуне. Направете от Стенье Стене и ще получите съвсем различно звучене - не това, което е предал Васил Кънчов [5] (за Здунье - [6]) и което са знаели поколения българи, а нещо подобно, но различно. Подчертавам, че за българите от България, които са запознати с района, и Здунье, и Стенье са популярни точно по този начин. Да променяме тепърва тези имена, за мене не е логично. Признавам, че всичко е малко хаотично, но един от възможните принципи е: как тези населени места са придобили известност в България - (доколкото такава има) например как се записват у автори като Васил Кънчов, Ст. Л. Костов [7] и други. --Akeckarov 16:26, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Добре де. Нали се разбрахме, че ь не позволява правописът пред друга буква освен о. Следователно избираме дали да има и или не, а ти предлагаш Радунье и пр? Ь ни решава проблемите, но е невъзможен! --Мико Ставрев 17:10, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Тогава наистина не знам какво да предложа. Преди да видя списъка не си давах сметка за броя на селата (мисля, че могат да се добавят и още) и за размера на проблема. Не виждам как някои от тези села могат да станат от -нье на -не и проблемът съвсем не е в Градинье. Уважавам много мненията на всички, но в някои от случаите се променят топоними, които години са били известни по този начин. В случая не става дума за приемане на сръбски или македонски принципи. Тези села са били известни под това име с векове.--Akeckarov 17:24, 7 август 2006 (UTC) Как за избера - Стене или Стение? И двете са неправлни, според мене. Селото не стене (не издава стонове), то си се нарича Стенье. Ако трябва да сме верни на вероятната му етимология трябва да го кръстим Стени. Изобщо, започваме да съчинителстваме.--Akeckarov 17:52, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

Ще съчинителстваме ако пишем ер малък. С риск да се повторя няма такъв вариант в правописа и изписване като в горния списък масово не се разбира.--Мико Ставрев 18:33, 7 август 2006 (UTC)[отговор]

И Стенье и Стене/Стение може да се приема двуяко... В моя шопски край казваме - тоа стенье (тоя стене), така че за моите съселяни е по-скоро стене (глагол), макар че идва от стена... Така че не мисля, че това дето даваш като аргумент е удачно... Тези села са звестни с тези им местни (диалектни) имена само на запознатите със Западните покрайнини... Аз за пръв път ги чувам (предполагам и целукупния българкси народ), така че и вторият ти аргумент увисва... Не са съобразявани със bg правописът щото не са в границата на България..., но тва не значи че ние трябва да продължаваме да ги изписваме по тоя грешен начин. Пак давам пример - в Шоплука селата Казичане и Подуяне са известни сред шопите като Казичанье и Подуенье, но никой не ги изписва така. Стенье е Стене, не Стение... разбрахме се защо... (ръководи се от Цетинье-Цетине, не Цетиние)... Ако спазваме точното произношение на всички топоними в страната ще настане каша... Ами източните изговори...!!!??? Руси, Търговищье, Горнъ Оряховицъ, ами шопското у... Лесново - Уесново, Бели брег-Беуи брег... нема край. Чел съм и съм разговарял със други славяни и всички са се чудили на твърдостта на bg език. Това е една от характерните особености на нашия литературен език, които го разграничават от всички останали славянски езици, който имат изключително мек изговор. Така, че да се придържаме към правилата, и твърдостта на нашия литературен език. Поздрав! --Пакко

Когато казвам, че съчинителстваме, имам предвид, че си измисляме нови/видоизменени имена, с които някои от тези селища не са известни. Това, че някой не разбирал как да чете "нье" ми се струва повече негов проблем, а и може да се обори с това, че имена като Стене звучат доста странно пък за самите жители на Стенье.

Пакко, ако следиш дискусията, ще видиш, че вече не коментираме толкова селата в Западните покрайнини, колкото проблемите като цяло. Стенье няма нищо общо със Западните покрайнини, то се намира в Преспа в РМ, там има ГКПП към Албания. Това, че ти за пръв път чуваш нещо, не означава, че то няма известност в България и нашата книжнина и за това дадох и примери. Някои от тези села са добре известни в българската историческа литература [8], край тях са се водили сражения и т.н., така че твоят аргумент увисва. Не съм съгласен и с аргумента ти, че едва ли не диалектите нямат никаква роля при изписването на топонимите. Като изключим случая с ера, има много примери за обратното. Например има село Големо Малово, а не Голямо Малово, говорим за Скопска Църна гора, макар че се среща и скопска Черна гора. Нерядко имена на други топоними се срещат в автентичния им вид - дел, а не дял, камик, а не камък. Така че моля те, не абсолютизирай. Навремето някои "пуристи" се опитваха дори да пишат Бялград.

Р.S. Разибирате ли една от причините да се създаде вакуум за т.нар. македонски език и защо някои хора се отдръпнаха от българската идея още преди 1944 г. Заради "правилата", приятели. Измислени от хора, които искат да направят другите "българи" съвсем по своя образ и подобие. --Akeckarov 13:08, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Аз съм напълно съгласен, че при липса на стандартизация (и съответно на книжовна норма) трябва да се придържаме към диалекта и съответно да е Теарце, а не Техарци или дори Теохарци. Но новият правопис не го позволява ь - в стария няма правила по въпроса и затова Силянов го ползва, Кънчов също го ползва и пише Търсье, много хора пишат Скопйе и Скопье, защото това е истината. Това за техния проблем съвсем не е вярно. Ако не се ползва, не се и учи. Не можем да си измисляме правила - ь показва мекост само пред о. Историята с децата е напълно истинска, повярвай ми.--Мико Ставрев 13:17, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Akeckarov не абсолютизирай нещата... Тук говорим за Ь , а не дали да спазваме книжония или диалектния изговор. Едно е ь друго е Големо село (ГолЯмо село), Голема Раковица (ГолЯма Раковица), Оряховица (ОрЕховица), Лясковец (ЛЕсковец), Теарце (Теохарце), Блаце (Блатце) и така нататък... В тия случай не се намесва правописа и се пише така както си го наимениват местните жители, Изключение прави Ь. Само тогава вкарваме в действие книжовните правила. А що се отнася до твойто мнение за правописа - ами то си е твое. И аз искам да се въведе двойното е, за да си е-кам, ама никой не ме пита... Поздрав! --Пакко

Екането между другото е разрешено: "Допуска се да се изговаря е вместо я в следните случаи: 1. В поезията за рима. 2. В устната форма на книжовния език." Правописен речник на СБКЕ. Така че смело напред--Мико Ставрев 13:31, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Неее, аз искам да си го пиша и тука в уикипедията :))) Деде е млел жито за бел хлеб, а че си го изговарям в разговорната реч, то в ясно ;). Знаме, че макар и да са с еопитвали нашите възрожденци и от Изток и от Запад да сътворят един единен език, в края на краищата се е наложило в по-голяма степен източното наречие... После Сталин и компания насила сменят правописа, за да се разграничат двете големи области - източна и западна, но да работим за единен bg език с БЮРМ е фикция и сладка романтика... --Пакко

Не говоря за създаване на единен език. Дадох го като пример докъде води издигането и разиването на догмата. Всъщност, коментирам главно изкривяването на имената. Защото каквито и правила да са измислени в днешно време, това си е нормирано изкривяване и за него не чух никакво друго сериозно оправдание/причина освен един един цитат от правописния речник. Т.е. става дума за правопис. Останалото - че езикът ни не позволявал мекост ми се струва недотам сериозно (извинявам се предваритално за квалификацията). В този смисъл, бих приключил от своя страна дискусията, като обобщя това, което би трябвало да е безспорно - че предаване на "нье" с "не" не отговаря докрай на истинските топоними. Оттам нататък започват различията между нас... Мико, благодаря за търпението. Пакко, бих се радвал, ако не проявяваш толкова смелост при определяне на "грешните" неща. От самото начало казах, че осъзнавам силата на аргумента за правилото, въведено в правописния речник. Не се смятам за особено грамотен, но все пак си позволих да коментирам правилата, чието спазване придава самочувствие на грамотните. Поздрав,--Akeckarov 16:02, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Ами и аз искам да приключим дискусията. Не е възможно да се предават винаги звувк по звук различните диалектни топоними. В никой език не е така. Иначе няма как да съществува общ книжовен език, на чиито правила да се подчиняват всички диалекти. За мекостта - съжалявам (без да се заяждам) но езика ни е ТВЪРД, за разлика от някои диалекти (омръзна ми да давам примери и от Изток и от Запад) и от останалите славянски езици. Това ще ти го потвърди всеки българист и славист, не си го измислям аз, съжалявам, но е ФАКТ. Когато съм прав и знам, стрелям направо и смело. Когато не си запознат с правилата, недей да се сърдиш на другите, че определят "грешните" неща. Сърдечни поздрави! --Пакко

Пакко, изобщо не крия, че точно това ме дразни: много лесно натискаш спусъка. Ако прочетеш дискусията (най-накрая) ще видиш, че не отричам, че според действащия правопис нещо е грешно - въпреки, че ясно изказах меннието си за това правило. Само че ти бъркаш нещо изключително важно: когато говориш за български език, ти имаш предвид "книжовен български език" (понякога го казваш, но друг път не). Не е необходимо да си славист или българист, за да правиш разлика. Аз твърдя, че езикът ни не е твръд дотолкова, че да не може да се произнася "нье" и всеки един поглед към българската диалектология, го доказва. Спокойно можем да произнасяме и "нье" и "вье" (Годивье) и т.н. До неотдавна дори е могло и да се пише, т.е. това е влизало и в правописната норма. За да бъдеш съдник, не е достатъчно да знаеш, че си прав.--Akeckarov 09:00, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Съгласен съм, че сравнително трудничко се произнася ье, само не разбрах все пак можем ли да го използваме когато се уточнява местното произношение или трябва да използваме ' както Мико твърдеше на едно друго място. --V111P 17:42, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Произнася се изключително лесно. Ами както съм написал - това е езиковедското записване, което се страе максимално да предава звученето, но то също, мисля по разбираеми причини, е невъзможно. За уточняването на местното произношение, разбира се, че може, и апострофът е по-подходящ, според мен. Това с твърдостта е философия, която само ни отклонява от проблема. --Мико Ставрев 17:53, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Щеше да е хубаво, ако всички, а не само група езиковеди, знаеха че апострофът се чете като мека съгласна. --V111P 18:26, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Спокойно можем да се опитваме да го предадем и с ь, ако смяташ, че така ще е по-разбираемо. Фонологичните записи не се подчиняват на правописните правила.--Мико Ставрев 18:32, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Обобщение[редактиране на кода]

Нямаме напредък - остава хаосът.--Мико Ставрев 17:36, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Мико е прав, пак до под кривата круша... Уважаеми г-н/г-жо V111P, прочети цялата беседа и виж примерите. Тогава няма как да не разбереш, че ЬЕ не се пише НИКОГА! -Поздрави! --Пакко

Благодаря за уважението, много мило! --V111P 18:26, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

И за да подчертая хаоса, ще добавя следното: в статията Каменица (Западни покрайнини) съм сложил много топоними. Изписал съм ги така както се произнасят, така са публикувани и в книгата за Каменица - Кленье и т.н... Да не би някой да очаква да ги изписвам според безумното правило на филолози, които най-малкото нямат уважение към разнообразието на собствения ни език. Ами че те са интересни и изобщо са вкарани точно заради звученето си. Което не се вписва в унификацията на "твърдия" правопис.--Simin 18:04, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Една от основните роли на правописа, да не кажа основната, е унифицирането между другото.--Мико Ставрев 18:08, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Ами тогава да продължим с унифицирането - да се откажем от този правопис и азбука и да вземем нещо, което е по-разпространено в света. После - да се откажем и от този език, пак в името да унификацията. Ако някой се опита да "унифицира" по подобен начин и автентичните ни топоними, ще се наложи да ме вкара в списъка на вандалите, защото без колебания ще изтривам и изтривам статията, която сам съм писал.--Simin 18:18, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Нещо не ми е ясно - книжовният език унифицира диалектите при ВСИЧКИ положения. Въпросът е къде да е границата. Автентичните ни топоними отдавна поне на днешна бг територия са унифицирани, но явно не го забелязваш - автентичното произношение на Ръжево е Ръжуу - можеш да ми повярваш.

Сега пък на мен не ми е ясно сам пишеш: "Произношението на името в местния тракийски диалект е Ръ̀жово", а не Ръжуу. Но това е подробност. Аз питам: това че някъде е унищожена местната специфика, означава ли, че трябва да се нахвърлим срещу нея и да я доубием?--Simin 18:36, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Акцентирано е върху фактът, че суфиксът е -ово, а не -ево, затова не е показана редукцията и изпускането на в Ако си прочел дискусията, ще видиш, че подкрепям местната специфика и то силно, но не дотам, че да си съчинявам правопис.--Мико Ставрев 18:45, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Значи всички, които пишем Кленье, Стенье и т.н. сме си съчинили правопис? И как така все по един начин го изписваме? Откъде го взехме? Да не слагаме каруцата пред коня! Съчиниха си го други - преди няколко десетиления. Аз не си го съчинявам. В по-горе посочената статия е дадена и книга, която предава топонимите по същия начин. И то издадена през 90-те.--Simin 18:54, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Уви всички, които пишат Стенье днес, са си съчинили правопис, включително и авторът на въпросната книга.

В книгата няма Стенье, но има топоним Кленье и той не е едниственият с "ь". Изписано е така, че да се предаде вярното му звучене, за всеки, който това го е еня. И не е изписано по някакъв новоизмислен начин, а се следвани традиците, които някои се опитват да прекъснат. Както се вижда от самата дискусия, това е най-разбираемият начин да се предаде мекото н. Може би Кление е другата възможност, както е прието в статията Голо бърдо (Албания), но така или иначе Кленье не е някаква иновация, съчинена от един или двама. Иновациите са плод на гениалците - филолози от зрялата соц. и постсоц България--Simin 19:10, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

-ье[редактиране на кода]

А ето няколко примера на книги, издадени след 2000 г., в които имената на местностите се предават съобразно автентичното им звучене:

1. Илиев, Николай и Лиляна Николова. "Село Радово в Знеполе", С. 2002 - Присагье и др.
2. Петрунова, Бони, Валери Григоров и Надя Манолова-Григорова. "Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, С 2001, - Крушье ( с. 83), Дубье (с. 88) и др.
3. Иванов, Цветко. "Борово - истини и легенди", София (Столична библиотека)-Димитровград (Народна библиотека) 2004 - Благунье и др.

Някои от авторите дори са университетски преподаватели, но какво неуважение към "правилото"!!!--Simin 09:04, 10 август 2006 (UTC)[отговор]

Добавям още няколко примера на книги от последните две деситилетия на ХХ век, в които ье се използва:

1. Езиковият редактор на публикуваните през 1992 г. откъси от спомените на Евтим Спространов е предал името на названието на с. Спространье в автентичня му вид, с което е известно в България (сп. “Македонски преглед” 1992, кн. 2, с. 139) –Спространье.
2. В книгата Илинденско-Преображенско въстание. Хронология. С. 1983, с. 85 се споменава село Стенье, Преспа, на с. 128 – Побожье, Скопско, на с. 89 с. Плакье, Охридско, Прелюбье, Преспа (въпреки че се говори за Лактине, Издеглаве и Годивле).
3. Езиковият редактор на издадения през 1998 година сборник Етнография на Македония. (т.3 от Извори за българската етнография, издание на Академичното издателство – NB!), въпреки че е издал документите на съвременния правопис, не е счел за нужно да “оправя” Турье на Туре (с.17), Лактинье на Лактине (пак там), Издеглавье на Издеглаве (пак там).
4. Подобна “грешка” е направена от друг езиков редактор на друго издание на БАН със осъвременен правопис – на сборника от 1992 година – “Етнография на Македония. Извори и материали”, т.2. На с. 317 например се говори за Греканье, Бибонье и Жужнье. На с. 123 е посочено мориовското село Дунье (Дуйнье). Всичко друго е “осъвременено”, но меката фонема н’ си е оставена.
5. Езиковият редактор на изданието на спомените на Христо Силянов от 1984 година също е приел формите Турье и Търсье [9]
6. Предполагам, че могат да се намерят още примери, но на мен ми се иска да завърша с пример от книгата на един известен български филолог и социолингвист, авторитет в своята област професор Михаил Виденов. В своята книга “Годечанинът” (София 1991) с. 89 и 150 пише за Гладно полье – и то не в някои от пасажите, които предават годечкия диалект. На с. 130 - Язовинье. Една от махалите на с. Шума е Странье (с. 161). Къде е бил някой като Пакко да му обясни колко греши?--Akeckarov 13:08, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Пакко не греши, просто авторите на тези книги са неграмотни! Не познават собственият си правопис, явно са и те са на мнение, че нашия правопис е осакатен и се изживяват в ролята на новите Кирил и Методий... --Пакко

Аз също съм виждал (и имам) повечето от тези книги. Мога сам да добавя още. Продължавам да смятам за нередно показването на мекост с ь - 1. няма друг такъв пример в езика, 2 забранено е от правописа и 3 е неразбираемо за четящите български. Но ако тук се наложи мнението за Турье, като стигна до него ще го напиша Турье. --Мико Ставрев 13:36, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Колко добре звучи - професор Михаил Виденов, автор на книги като "Българска социолингвистика", "Езиковата култура на българина" (С. 1995) и други е неграмотен и се изживяв като "нов Кирил и Методий" !--Akeckarov 13:40, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Точно този пример не е добър - човекът е езиковед и се опитва да даде точното произношение. Все пак замисли се върху един пример от безкрайната дискусия Подуене и всички други подобни ЗБ в днешните граници са кодифицирани на не, а не на нье. --Мико Ставрев 13:50, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Честно казано, не знам какво е автентичното звучене на Подуене, но нямам основание да се съмнявам в това че е било на -нье. Важното в случая е, че отдавна е възприета една форма за това конкретно местно название. Аз се опитвам да подчертая същото - когато нещо е възприето по един начин (който в немалко от случаите като Стенье и т.н. отговаря и на местното звучене) редно ли е да се променя толкова безапелационно? В случая с Виденов, ако се погледне контекста на употребената форма на -нье - махалата Странье, ще се види, че става дума за авторов текст и анализ, а не толкова за желание за автентично предаване на местното.--Akeckarov 14:02, 14 август 2006 (UTC) И да добавя, че Михаил Виденов именно като езиковед е положил немалко усилия за отделяне на диалектното от книжовното.--Akeckarov 14:04, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Знам кой е МВ и съм чел Софийският език. Няма да споря повече. Няма просто какво да добавя. и не искам да дъвча едно и също. Както казах така или иначе не сме стигнали до изписване в заглавие - тогава всичко това ще започне на ново (ужасно).--Мико Ставрев 14:18, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Между другото какво ще кажеш, ако му пишем?--Мико Ставрев 14:45, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Мисля, че идеята е много добра. Готов съм да приема мнението на професионалист независимо дали ми харесва или не. Мисля, че МВ е дал доказателства и за двете - и за уважение към автентичното, и за стремеж към спазване на стандартите, така че ще е интересно мнението му. Аз обаче нямам негови координати.--Akeckarov 14:54, 14 август 2006 (UTC)[отговор]

Малко разтуха от меки съгласни. Кажи ми според теб във Висок групата ър, ръ какво поведение има, т.е. във Височица дали е Брълска река или Бърлска река. Поведението на л е лъ според таблицата в Торлашки диалект за Свърлиг, но тогава и селото трябва да е Бръля? --Мико Ставрев 18:06, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Не съм в много в час, но защо гледаш точно Свърлиг (селото си е твърдо Бърля, поне към Годеч така му викат)? И там горе торлашко ли е изобщо? Всъщност мисълта ми беше, можем ли полека да доправим картата от торлашки диалект в нашата посока? --Спас Колев 18:39, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Ами може - с диалектния атлас под ръка, важното е къде ще сложим границата торлашки-неторлашки - абсолютно идиотско заглавие, подобно на още няколко в тая енциклопедия, но нейсе. Иначе гледам Свърлиг като най-близо и говорът в общи линии трябва да е същият.--Мико Ставрев 18:43, 8 август 2006 (UTC) Аз таблицата с поведението на л-то я разширих с нашите говори. Но ако ме питаш дали мога да нарисувам карта - не определено--Мико Ставрев 18:49, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Аз мислех да почна да я правя към Белоградчишко с първични данни, но щом имаш карта, дали можеш да я сканираш? Не може да се качи директно, заради правата, но ако ми я пратиш, мога да я прерисувам. --Спас Колев 20:19, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

В атласа има едно 200 карти на различни изоглоси бел-бял, дума за стан и прочие. Коя да изберем за маркираща торлашкото? Мука ми се струва най-добра?--Мико Ставрев 20:36, 8 август 2006 (UTC) Но и той атласът ми не ми е под ръка, (иначе нямаше да питам). Утре ще видя.--Мико Ставрев 20:49, 8 август 2006 (UTC)[отговор]

Мико, ако разполагаш с "История на българския език" на Стефан Младенов, виж неговата карта. Това чудо, което някои наричат "торлашки" говори, според него са преходните у-говори, и той подобно на тебе приема за източна граница произнасянето на носовката като у. Посочвам картата на Младенов, а не атласите на БАН, защото на нея нещата са обобщени. Няма нужда нужда да се ориентираме по различни изоглоси и т.н. Иначе доколкото можем да говорим за "торлашки" Бърля е в торлашката зона, в Годечко тя достига до с. Шума (махала Рекето)--Akeckarov 09:28, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Нямам я - имам само тая от "Граматика на българския език", в която има само ятовата граница. Някъде из картите ми имаше карта на Милетич с изоглосата ъ-а-у за носовката, но не мога да я намеря. Най-добре е да се вземе картата от обобщтителния том на Диалектния атлас (но 120 лв - луди хора!). Иначе вече ми са под ръка старите томове на атласа. --Мико Ставрев 13:04, 9 август 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, видях че си писал някои стаии за разни морски съдове. Направил съм шаблон "Шаблон:Плавателен съд" и бих искал да го приложиш към твойте статии.Orlincho 09:24, 4 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Става! В момента не разполагам с много време, но ще го имам предвид. Ако искаш, и ти може да го въведеш в някои статии. (Аз нямам претенции към статиите, за които съм допринасял). Струва ми се, че този шаблон е доста по-подробен от този, който използвах в Хамидие, Дръзки и Подводник № 18 и който заимствах (и опростих) от английската Уикипедия.--Akeckarov 15:15, 5 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Здрасти! Имам сканирано едно свидетелство за дарение, извършено от А.Кецкаров в полза на Македонски Неприкосновен Народен Капитал. Не съм работил в Уики от два месеца и нещо съм загубил тренинг. За срам и резил с три опита не успях да добавя картинката в статията. Казвай какво да я правя? --Станислав 14:00, 17 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Няма те напоследък при нас - но все пак имай предвид... -[10]--Мико Ставрев 07:17, 2 октомври 2007 (UTC)[отговор]

Тук [11] е това, което не откриваш в сайта на министерството, сигурно защото е в текстов формат. Защо мислиш, че се пишат неверни неща - в делото, касаещо ОМО е и позицията на българското правителство със съответния цитат - на стр. 14 от документа. Поздрави --Svik 04:09, 6 януари 2008 (UTC)[отговор]

Проблемът наистина е в това, че така то виждам, но в статията не. Освен това дали не е по-точно "македонистките" организации.--Akeckarov 05:10, 6 януари 2008 (UTC)[отговор]

От гледна точка на България те са сепаратистки организации, тъй като искат отделяне на територии и работят с непозволени методи - като купуване на национална идентичност от бедни български роми. --Svik 16:40, 6 януари 2008 (UTC)[отговор]

Не коментирам по същество, а от формална гледна точка. Забележките ми са две - 1. Достъпността на източника и 2. Това не са просто македотски организации, а именно македонистки.--Akeckarov 21:26, 6 януари 2008 (UTC)[отговор]

Добре, сложих референция към текстовия файл, щом мислиш, че е толкова важно, а дали са македонистки - щом се пише за тях в тази статия, то е ясно, че са дадени като пример за македонизма. --Svik 00:11, 7 януари 2008 (UTC)[отговор]

Една от целите на македонизма е точно тази - да монополизират правото над всичко, което е македонско. Като македонец няма как са се съглася с подобно тясно тълкуване и затова, ако не възразяваш, ще уточня, че става дума за македонистки организации.--Akeckarov 03:39, 7 януари 2008 (UTC)[отговор]

Добре уточних го, но не съм убеден какво точно имаш предвид под тясно тълкуване. А ти като македонски българин, грък от Македония или македонец от Република Македония - да ми кажеш също, че съвсем не те разбрах. --Svik 03:51, 7 януари 2008 (UTC)[отговор]

Аз лично съм македонец, но нямам нищо общо с македонизма. Регионалната ми принадлежност е македонска и аз се гордея с това. И затова не съм съгласен хората с македонистко самосъзнание да мислят, че имат монопол над македонското. Ако приемем знак на равенство между "македонско" и "македонистко" означава да орежем значително значението на термина "македонски" (т.е. за приемем някакво твърде тясно и политизирано значение). Още повече, че за нас македонските българи нашата употреба е първична по отношние на македонистката. Ако се върнем назад в документите от Възраждането, ще видим, че точно такава е била употребата на термина - като обозначение за регионална принадлежност. Разбира се, аз няма да се спирам и на други възможни значения на термина "македонец" - средновековен жител на Одринско, античен македонец и т.н.--Akeckarov 04:12, 7 януари 2008 (UTC)[отговор]

Съгласен съм с теб. --Svik 21:09, 7 януари 2008 (UTC)[отговор]

Драги Антоне, дали би проявил интерес да преведеш тази статия (или подходящ съкратен вариант) за македонската Уикипедия, а евентуално и за сръбската? Поздрави, Apcbg 09:50, 20 януари 2008 (UTC)[отговор]

Покана за Първата Уикипиада, 7 — 17 април 2008

Здравей, Akeckarov! Огънят на първата уикипедианска олимпиада минава през твоята беседа! Приеми това като покана за участие в благородното състезание, което ще мине под надслов „Голямото пролетно почистване“ и ще протече в три дисциплини: „Поддръжка“, „Микромъничета и мъничета“ и „Търсене на източници“. По-подробна информация за регламента има на страницата Уикипедия:Уикипиада. А, и спомни си: важно е участието, затова предай нататък това послание!       Поздрави и успех! Uroboros 18:53, 3 април 2008 (UTC).[отговор]

Значи от Увода на Граматика на съвременния български книжовен език, Том 1, София, БАН, 1993, 2 фототипно издание, стр. 14.: „Освен съвременния български книжовен език в резултат на сложна историческа съдба и на причини от извънлингвистичен характер са се появели и две други писмени форми на българския език - писмено-регионалната форма, възникнала в областта Банат (Румъния), и писмено-регионалната норма, установявана [sic] в Македония (Югославия)... (говори се за банатската). Писмено-регионалната форма в Македония, ъзниква по силата на политически декрет (приет в манастира „Прохор Пчински“ на 2.VІІІ.1944 г.) Тя има за основа западнобългарския а-говор, разпространен както извън границите на България, така и дълбоко в нейните предели. По своя характер тя е писмено-регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори...“

Това е. Граматиката е с нормативен характер и съответно аз съм го размахвал често тоя текст - последното изречение - включително и на една защита, доста успешно. Ако нещо друго ти требва, свирни. Имаше я граматиката некъде онлайн, но требва да питаш Спас за "онова дето Спири ми го прати".--Мико 15:10, 9 май 2011 (UTC)[отговор]

Много благодаря!--Akeckarov 15:29, 9 май 2011 (UTC)[отговор]

Това наистина би следвало да е едната гледна точка. И тя не е "македонска литературна норма"--Akeckarov 15:53, 9 май 2011 (UTC)[отговор]

Хаха - не е - но МЛН клони насам. В общи линии говорим за едно и също нещо - на мен просто обаче ми се струва, че "МЛЕ" е името на нормата, точно както и "БКЕ" е името на тази книжовна норма. Така или иначе, не съм аз обаче, който ще си съдере ризата в полза на МЛЕ - аргументите си ги изложих: струва ми се наистина ненеутрално и некси изпадане именно там, където е изпаднала мк уикипедия. Еднакво важно е освен това преместването на статията. --Мико 15:58, 9 май 2011 (UTC)[отговор]

Ох, явно проблемът е в пропорциите, на мен МЛЕ ми клони към МЕ, а на теб - МЛН към ПРФ. Явно ти си свикнал с МЛЕ, докато аз винаги съм оспорвал Е. (Дори и в МК У бяха свикнали с моето Н в беседите). Защото мисля, че ако едната страна отхвърля Е, е трудно да го употребяваме в каквато и да е комбинация и да казваме, че е неутрално.--Akeckarov 16:12, 9 май 2011 (UTC)[отговор]

Уверих се на практика, за начина, по който се възприема МЛЕ/МКЕ. Изпратих преди време на моя приятелка в РМ, която разбира от разни биологически теми, линк към статията Охридска пъстърва. По това време в нея беше добавен (не от мен) спорния шаблон МКЕ. Като знае моите виждания по въпроса, тя се изуми, че мога да съм ангажиран с нещо, което признава език. Опитах се да обясня, че след като има някакво уточнение ("книжовен"), значи нещо куца, но това нямаше особен ефект. Възприятието беше в полза на македонизма. Осъзнавам, че това, което пиша, не може да бъде мерило, но аз мисля, че отразява масовото мислене. За всеки случай, в конкретния случай промених МЛЕ от шаблона с "македонска езикова норма", но признавам, че предложението МЛН е доста по-подходящо. Досега не видях обяснение защо МЛН да е ненеутрално.--Simin 19:24, 9 май 2011 (UTC)[отговор]

Приемам оценка ти за статията. Очаквам изправка от твоя страна, така че, статията да придобие един истински енциклопедичен вид, съобразно претенциите ти. Хайде, моля те! Ако съм изпуснал някоя запетайка, предварително се извинявам. С поздрав. Angel ivanov angelov 20:58, 28 май 2011 (UTC)[отговор]

Ще я погледна, но не толкова съобразно моите претенции, колкото съобразно предполаганите от мен претенции на преподавателите ми в училище. Ще се опитам да използвам наученото от учителите по (книжовен) български език, а не от тези по литература или философия. По отношение на граматиката това би трябвало да стигне, поне донякъде. :)--Akeckarov 15:15, 30 май 2011 (UTC)[отговор]

Моля не изтривайте съдържание от Уикипедия, както направихте в статията Триград. Вашите редакции не изглеждат конструктивни и изтритата информация беше върната. Ако желаете да експериментирате, моля използвайте пясъчника за тестови редакции. Благодаря. Чечлията 10:31, 8 юни 2011 (UTC)[отговор]

Отговорът на това съобщение е даден преди то да бъде написано: на страницата Беседа:Триград. А по-общо, още преди това - в Уикипедия:Благонадеждни източници. Опитът да се използват подобни шаблони като поставения от Потребител:Chech Explorer, за да се защитят текстове с подобни източници, подсказва недостиг на аргументи или болезнена пристрастност към даден текст/тема. Парадоксът е, че аз нямам нищо против част от фактите, а към ниското ниво на очевидно неблагонадеждни източници и към начина, по който се реагира при опониране.--Akeckarov 15:21, 8 юни 2011 (UTC)[отговор]

Абе, имаш ли некаква представа за делата на Георги Георгов и Александър Везенков в Петербург - откога, докога и в каква степен са замесени в делата на Чуповските? В смиъл дали заслужават етикета "македонист" - чета тука Ристовски - доста мъгляво пише и не ми става ясно кой от групата е подписал македонисткия мемоар до Лондонската конференция.--Мико 15:26, 16 септември 2011 (UTC)[отговор]

Имаше го май този мемоар в някакъв документален сборник, скопско издание, но не мога да се сетя в момента нещо повече.--Akeckarov 13:41, 30 септември 2011 (UTC)[отговор]

Познай некой от тия? Файл:Dimitar Vlahov.jpg.--Мико 15:01, 5 декември 2011 (UTC)[отговор]

Освен Влахов другите не са ми познати.--Akeckarov 15:04, 5 декември 2011 (UTC)[отговор]

Здравей! По повод тази редакция. Струва ми се има логика двете атаки да се разглеждат като едно сражение (както предлага и Simin), но затишието между тях е въздълго, па и в известните ми изследвания двете се разглеждат отделно. Затова смятам първата атака (18-19 септ.) и руските нападения (1-6 окт.) да бъдат разгледани просто като прелюдия, а не като част от решителното сражение. Въпросът вече е поставен в беседата, сигурно си видял.--Добри 12:05, 15 декември 2011 (UTC)[отговор]

Здравей! Ще пренеса въпроса на беседата, за да има шанс повече хора да го видят.--Akeckarov 12:27, 15 декември 2011 (UTC)[отговор]

Не всички в Уикипедия могат да се умни, грамотни и етични най-вече като теб. Така че, изправи това което считаш в статията за сгрешено от грешниците като мен и надявам се с това да приключим диалога започнат войнствено от теб.

Що се отнася до първоначалния идеен проект за синагогата, архитектурния ѝ стил е било предвидено да бъде друг, това е то. Статията е преводна. Ако искаш можеш да разшириш статията за цензорите, със сигурност ще си полезен. Angel ivanov angelov 12:09, 23 декември 2011 (UTC)[отговор]

Ами, аз бих го поправил, но точно това е, че не е докрай ясен смисълът. Не съм специалист, за да определя в какъв стил е синагогата и затова не знам с какво да заместя "Предходно ...".--Akeckarov 12:19, 23 декември 2011 (UTC)[отговор]

Здравей, сигурно не си видял, но се появи нова страница за Кецкарови, но честно казано в момента това е най-доброто, което мога да направя, а както се вижда то не е много. Та, дали би ударил едно рамо? Щеше ми се и едно хубаво родословно дърво да се направи, но в момента просто не мога да намеря достатъчно информация.--Алиса Селезньова 20:34, 14 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Междувременно попаднах на това - явно избързах, че не се намира информация, но ако имаш време би било полезно да му хвърлиш един поглед евентуално за редуциране, защото е бая голямо.--Алиса Селезньова 12:27, 15 февруари 2012 (UTC)[отговор]

Здравей. За да не стане объркване и с цел общността да избегне нови спорове, бих желал да те помоля да участваш и в новото гласуване за даване на администраторски права на Ilikeliljon, или ако не желаеш да гласуваш да го отбележиш изрично. Благодаря предварително. —PetaRZ ¬ 15:47, 12 март 2012 (UTC)[отговор]

Видях, че има ново гласуване. Не съм потвърдил гласа си, защото все още се колебая. Мисля, че към настоящия момент следва да се смята, че не съм гласувал.--Akeckarov (беседа) 16:19, 12 март 2012 (UTC)[отговор]

Благодаря ти за уточнението. Съобщението ми е призив на добра воля участниците в гласуването да не ни вкарват в нови заплетени ситуации и мисля, че това най-лесно ще стане ако всички участват и в новото гласуване. Една от възможностите да отбележиш това изрично е да гласуваш въздържал се или да гласуваш директно по-късно, по твоя преценка. Поздрави, —PetaRZ ¬ 16:26, 12 март 2012 (UTC)[отговор]

Не искам да увеличавам неяснотите и затова до края на срока на гласуването, ще избера една от трите възможности. Поздрав,--Akeckarov (беседа) 16:31, 12 март 2012 (UTC)[отговор]

Идеално . Последно, искам само да отбележа, че формално глас въздържал се няма и ако гласуваш така няма да си гласувал, но пък ще сме наясно че гласът ти от първото гласуване няма да се брои. —PetaRZ ¬ 16:38, 12 март 2012 (UTC)[отговор]

Така го схващам и аз. Макар че и към настоящия момент заявявам, че гласът ми не трябва да се брои освен, ако не гласувам изрично. Което не значи, че няма да заявя какво смятам и на съответното място. :)--Akeckarov (беседа) 16:59, 12 март 2012 (UTC)[отговор]

Ти нали си мислиш кои да влязат? Ще пробвам аз, ако не ще се помолим на Шейд за н-ти път. --Мико (беседа) 15:54, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

Моите опити се провалиха засега. Пробвай, пък ако трябва ще се включвам с каквото мога.--Akeckarov (беседа) 15:56, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

От наличните? --Мико (беседа) 15:57, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

Въпросът е добър - след като е така трудно да се добавят впоследствие други, как да се помага? Имаш ли случайно "Охридският род Кецкарови. Каталог - изложба в Националния исторически музей, София 2005."? Там има няколко родословия.--Akeckarov (беседа) 16:00, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

На хартия не - виждах го некъде из нета и беше море, морище, затова ми се щеше ти да помислиш за тия, които заслужават (като статия или поне като споменаване). Нищо - аз ще направя наличните и после евентуално ще разширяваме. --Мико (беседа) 16:02, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

Може и така.--Akeckarov (беседа) 16:05, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

Шаблон:Кецкарови. Бележки, ако има - направо пиши там. И едно мъниче за Яким Деребанов, ако имаш неква информация, че ме дразни от много време червената препратка. --Мико (беседа) 16:57, 13 март 2012 (UTC)[отговор]

Гледам с благородна завист заветния шаблон, който аз не успях да направя. Сложих на беседата му една добавка. За Деребанов - преди време гледах един негов рапорт в Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, С. 1992, с.70-76; не помня да има там някакви допълнителни данни за него, но за всеки случай ще погледна.--Akeckarov (беседа) 08:44, 14 март 2012 (UTC)[отговор]

Абе, забравих аз тука от многото истерии, които се появиха - на Сотир Кецкаров пишем Христов като бащино, но второто му име на немски е Йохан и (може би заради това) беше Иванов като бащино - да нема грешка? --Мико (беседа) 08:11, 15 март 2012 (UTC)[отговор]

Да, и аз го мислих това. Реших, че може би в немските документи е записан на дядо си Йон, като е добавено и родовото/фамилното име.--Akeckarov (беседа) 09:33, 15 март 2012 (UTC)[отговор]

Ти нещо като осиновител ли ми се явяваш, та ще ми търсиш отговорност, а? Ако искаш може да се срещнем на 4 очи, та да ти я дам! Искаш ли да стане така? А по другия въпрос - виж си принципа който е записан в чл. 155 от ГПК, щото инак не искаш да го възприемеш поради предразсъдаци, а не защото не можеш! И пак ти повтарям, ако много-много знаеш и си имаш мнение недей да ми досаждаш на беседата - променяй го както намериш за добре или го искарай на дебат "важния въпрос", та да се реши посредством гласуване. И за последен път - общуването ми с теб е неприятно и нежелано! Винаги към готов за среща с теб без маска и грим в случай, че продължиш да нахалстваш! Angel ivanov angelov (беседа) 11:00, 17 април 2012 (UTC)[отговор]

Angel ivanov angelov, отговорността няма само юридически смисъл. Всеки носи отговорност за това, което пише. Още повече това важи, когато доста често се изказват лични мнения и се отказва да се дискутира върху тях. Общуването ни не е свързано с �