Потребител:Ilikeliljon
Мисли[редактиране | редактиране на кода]
| „ | -Чуйте господин Фолтен – казах, – не може така. Не бива да плачете. Изкуството не е играчка, та да плачете за нея. Човек не бива да мисли за себе си. Не е важно какво има във вас, а какво ще направите от него. Щом искате да правите опера, правете опера; но да плачете… Никакви подобни чувства, господин Фолтен. Изкуството е труд. Творчеството е труд и само труд… Вероятно беше от онези творци, които смятат изкуството за някаква себеизява и себеутвърждаване, за средство, чрез което неограничено биха могли да изразяват своето собствено аз. Не мога да скрия че всичко лично в изкуството ми се струва по-скоро като замърсяване на артистичната изява. | “ |
Карел Чапек, Животът и творчеството на композитора Фолтин | ||
| „ | Ти и аз не сме две отделни същества, затворени съзнания. Ние сме отворени един за друг и сме обречени един на друг, много преди да се срещнем. Естествено между нас може да съществува несъгласие, каквото цари и у мен самия. Моментно несъгласие или непоправимо отдалечаване. Но в такъв случай огорчението от раздялата или безразличието не трябва да ни кара да отричаме радостта, която сме изгубили. Може да страдаме от самотата. Но това страдание не е така дълбоко, както се смята, и във всички случаи не е заложено в нашата природа. Самотата не е моята истина. Моята истина е срещата ми с теб…. | “ |
Рене Зазо, френски психолог | ||
| „ | Мисъл, утре намини, до Тъгата приседни; | “ |
Покана към Джейн, Пърси Шели, английски поет | ||
Философия на любовта
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират, а ветровете горе в небесата във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши Душите на нещата се привличат — защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща; прокълнато е цветето, когато на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти Но всички тия ласки за какво са, ако не ме целуваш ти ?
Пърси Биш Шели
| „ | Да се иска един психолог да познава абсолютно всяка област в психологията и да знае всички истини за живота и за психиката е все едно да искаш от археолог да знае къде са заровени всички древни останки и съкровища в света. | “ |
| „ | — Нов път – извика той, – нови планове, престанах да си спомням за това, което е станало вчера, престанах да се питам какво ще стане утре; сега какво става, ей в този миг, това ме интересува. Казвам си: „Какво правиш сега, Зорбас!“ „Спя.“ „Е, поспи си тогава добре!“ „Какво правиш сега, Зорбас?“ „Работя.“ „Е, поработи си тогава добре!“ „Какво правиш сега, Зорбас?“ „Прегръщам една жена.“ „Е, прегръщай я тогава добре, Зорбас, забрави всичко, нищо друго не съществува на света, само тя и ти, карай!“ И след малко продължи: — През живота ѝ, на Бубулина, дето казваш, никой Канаваро не ѝ е дал толкова радост, колкото аз, дето ме гледаш, аз дрипльото, старият Зорбас. Защо, ще речеш? Защото канаваровците я целували и в същия този миг, когато я целували, мислели за флотата си, и за Крит, и за царя си, и за нашивките си, и за жените си, а пък аз забравях всичко, всичко, и тя, мръсницата, го разбираше – и запомни това, премъдрий, за жената по-голяма радост от тази няма! Истинската жена, да го знаеш, повече се радва заради радостта, която дава, отколкото заради радостта, която получава от мъжа. | “ |
Алексис Зорбас от Никос Казандзакис | ||
| „ | Земя, с твоите гънки, ями и падини, в които можем да се хвърлим и да се скрием! Земя, ти ни даваше сред спазмите на ужаса, сред бликащото унищожение, сред смъртоносния рев на експлозиите могъщата опора на наново спечеленият живот! Блуждаещата стихия на почти разпокъсаното битие протичаше през теб обратно в нашите ръце, и ние, спасените, се заравяхме в теб и в немия трепет на плахо щастие, че сме преживели и тази минута, впивахме устни в теб! | “ |
На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк | ||
| „ | Да живееш, да живееш истински, да живееш спонтанно, без лицемерие, без задна мисъл и скрити намерения; да живееш, за да умреш и за да продължиш да живееш; ето това се постига със свята простота, която дава Бог на онзи, който се смирява. | “ |
Дневник на Мигел де Унамуно, с.26 | ||
| „ | Vivos voco. Mortuos plango. Fulgura frango./Живите зова. Мъртвите оплаквам. Мълниите ломя. | “ |
Стихове, отливани на камбаните през Средновековието | ||
| „ | Любовта между хората е всичко – най-възвишеното и най-обикновеното нещо на този свят; това го разбрах днес, когато нощта се стопи в цъфналите храсти, а вятърът беше с дъх на ягоди. Без любов човек е мъртъв, само къс хартия с няколко дати и едно случайно име, записано на нея... по-добре да умреш... | “ |
Ерих Мария Ремарк в Триумфалната арка. | ||
| „ | Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, | “ |
„Ако“ на Ръдиард Киплинг | ||
I believe...
- That to have a friend, a man must be one.
- That all men are created equal and that everyone has within himself the power to make this a better world.
- That God put the firewood there, but that every man must gather and light it himself.
- In being prepared physically, mentally, and morally to fight when necessary for what is right.
- That a man should make the most of what equipment he has.
- That 'this government of the people, by the people, and for the people' shall live always.
- That men should live by the rule of what is best for the greatest number.
- That sooner or later...somewhere...somehow...we must settle with the world and make payment for what we have taken.
- That all things change but truth, and that truth alone, lives on forever.
- In my Creator, my country, my fellow man.[1]
| „ | Посещават ме хора с най-различни страдания. Аз не съм специалист, а практикуващ лекар с всичките познания и опит, които ми е дал дейният ми живот. А освен това бих могъл да кажа, че покрай лекарската си професия не съм забравил, че същинската професия на човека е да стане човек. | “ |
Георг Гродек, Болестта като символ, с. 8. | ||
| „ | Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде…. | “ |
Антон Чехов | ||
| „ | Look at Love... how it tangles look at spirit why are you so busy why talk about all why think separately look at your heart and tongue look at water and fire the wolf and the lamb look at the unity of this you too must mingle my friends be like sugarcane my beloved grows | “ |
Джалал ад-Дин Руми | ||
| „ | Do not stand by my grave, and weep | “ |
Clare Harner, The Gypsy, December 1934 | ||
- Non nomen hominem, sed homo nominem facit – Не името прави човека, а човека прави името си.
- abundat dulcibus vitiis (абундат дулцибус вициис) – той изобилствува с приятни пороци.
10 признака, че е време да се замислиш дали не си забравил духа на Уикипедия[редактиране | редактиране на кода]
- Смяташ, че ти знаеш най-добре всички правила на уикипедия, дори и тези, които са написани в уикипедия на английски език.
- Смяташ, че не само, че ги знаеш най-добре, но че най-добре разбираш какво означават.
- Тъй като ти знаеш най-добре правилата и нещо повече ти ги и разбираш най-добре, смяташ, че никой не може да ти противоречи, независимо дали е разумно или не.
- Започнал си да смяташ, че да сте на едно мнение всички редактори е най-хубавото нещо, което може да се случи на уикипедия.
- Имаш редактор или редактори, които са ти по-"близки" и такива, които не са ти „близки“.
- Ако някой от тези, които не са ти „близки“ направи нещо си склонен да се отнесеш по-сурово, отколкото, ако е по-близък.
- Станал си администратор или бюрократ, но рядко се включваш в дискусии, потребителите, които искат нещо да им помогнеш те отегчават или пък направо си казваш какво да се меся в тези „дребни“ спорове.
- Ако някой редактор направи нещо, което не ти харесва и не е по твоите разбирания се отдръпваш или го „режеш“ по някакъв начин.
- Постоянно повтаряш, че си имаш и друг живот, но забравяш да излезеш от уикипедия.
- Изградил си си мнение за всички редактори и това мнение вече не се променя, освен към по-лошо.
 | За участие в „Състезание Архиви“ Ilikeliljon, за мен е огромна радост да ти закача тази значка на потребителската страница. Изключително много благодаря за помощта, която оказа! --Спасимир (беседа) 23:52, 15 декември 2015 (UTC) |
   | Централно- и Източноевропейска Пролет 2016 | |
| Поздравления, Ilikeliljon ! Ти си победител с първа награда в категория „Най-голямо количество информация, за значими жени“, както и втора награда в категория „Участници, писали за всички участващи страни“ в тазгодишното състезание за писане и подобряване на статии, свързани с Централна и Източна Европа. Благодарим ти за положените усилия и се надяваме, че и догодина ще участваш със същото заразително вдъхновение! :) |
- ↑ The Lone Ranger: Justice from Outside the Law // NPR. Посетен на September 26, 2010.