Пол Дирак

Пол Дирак
Paul Adrien Maurice Dirac
английски физик
Пол Дирак през 1933 г.
Пол Дирак през 1933 г.
Роден
Починал
ПогребанТалахаси, САЩ
Религияатеизъм
Националност Англия
Учил вКеймбриджки университет[1]
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вКеймбриджки университет
Флоридски университет
Известен суравнение на Дирак;
статистика на Ферми-Дирак
Награди Нобелова награда за физика (1933)
Семейство
Други родниниЮджин Уигнър (шурей)
Пол Дирак в Общомедия

Пол Ейдриън Морис Дирак (на английски: Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак. Тази частица е открита експериментално няколко години по-късно и е наречена позитрон. Дирак е смятан за един от основателите на квантовата механика. Наричан „най-чистата душа във физиката“[2], Дирак е затворен в себе си човек, който обича да работи сам.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пол Дирак е роден на 8 август 1902 година в Бристъл, Англия. Завършва електроинженерство в университета в Бристъл през 1921 година и математика в същия университет през 1923, след което заминава за Кеймбридж, където защитава докторат през 1926 г. Там той се занимава с общата теория на относителността и квантова механика[3]. По това време спинът на електрона е все още хипотеза и Дирак си поставя задачата да въведе относителност във вълновото уравнение на Шрьодингер като го преписва в релативистичен вид. Това уравнение днес е известно като уравнение на Дирак. Публикувано през 1928 г., уравнението потвърждава спина на електрона и предсказва неговите магнитни свойства.

През 1930 г. публикува „Принципи на квантовата механика“, книга, която много бързо става основен учебник в университетите.[4] От 1932 до 1968 e Лукасов професор по математика в Кеймбридж, позиция на която е бил и Исак Нютон. През 1933 г. дели Нобеловата награда за физика с Шрьодингер. След това е професор в Университета във Флорида, където остава до края на живота си.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Пол Дирак със съпругата си в Копенхаген през юли 1963 г.

Дирак се жени за Маргит, сестра на Е. Вигнер, през 1937. Той осиновява двете деца на Маргит – Джудит и Габриел. В семейството се раждат още две дъщери – Мери Елизабет и Флорънс Моника.

Маргит, известна още като Марси, среща Дирак при едно свое посещение при брат си в Принстън, Ню Джърси, през 1934 г., по време на вечеря в ресторант.[5] Благодарение на грижите на Марси през периода 1936 – 1946 г. Пол Дирак не само запазва обичайната си научна производителност, но отпечатва 11 труда.[6]

Дирак е избран за член на Кралското дружество в Лондон (1930) и на Папската академия на науките (1961).[7]

Пол Дирак пътува доста във връзка със своите изследвания в различни университети в Копенхаген, Гьотинген, Лейден, Уисконсин, Мичиган и Принстън (през 1934 г. като гостуващ професор). През 1929 г. прекарва пет месеца в Америка, след което обикаля света, посещавайки Япония заедно с Хайзенберг, и се завръща в Сибир.[7]

Някои биографи търсят обяснение за успеха на Дирак в теоретичната физика в неговата затвореност, чиито корени намират в семейната среда, където е отраснал.[8]

Личност[редактиране | редактиране на кода]

Дирак е известен сред колегите си със своята сдържаност и мълчаливост. В Кеймбридж шеговито определят единицата на Дирак като „една дума на час“.[9] Когато Нилс Бор се оплаква, че не знае как да завърши изречението в научната статия, която пише, Дирак отговаря: „Аз съм учил в училище да не започвам изречението без да знам края му“.[10] Дирак критикува интереса на Опенхаймер към поезията с думите: „Целта на науката е да прави трудните неща разбираеми, а целта на поезията е да каже прости неща по неразбираем начин. Двете са несъвместими“.[11]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Дирак споделя Нобеловата награда по физика с Ервин Шрьодингер през 1933 г. „за откриването на нова продуктивна форма на атомната теория“. Присъдени са му Кралски медал през 1939 г. и медалите Копли и Макс Планк през 1952 г. Той е избран за почетен член на Американското физическо дружество (1948) и на Института по физика в Лондон от 1971 година. Дирак е рицар и член на Ордена на честта от 1973 година.[12]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Дирак в Розелаун, Талахаси, Флорида. На същото място е погребана и съпругата му Марси.

Дирак умира на 20 октомври 1984 г. в Талахаси, Флорида, където е погребан в Розелаун.[13] Къщата, в която Дирак израства в Бристъл, е отбелязана с гравирана плоча, а близка улица носи името му. Дираковото уравнение е изписано върху плочата на стената на близкото училище.[14] Възпоменателен камък е издигнат в градината на Свети Морис, родното място на баща му в кантона Вале в Швейцария на 1 август 1991 г. Уестминстърското абатство открива възпоменателен мемориал с уравнението на Дирак на 13 ноември 1995 г.[13][15] Първоначално деканът Едуард Карпънтър, който е свещеник, отхвърля предложението, смятайки Дирак за атеист. След пет години проучване той дава позволение.[16]

През 1975 г. Дирак изнася серия от пет лекции в Университета на Нов Южен Уелс, които са отпечатани в книгата „Посоки на физиката“ (1978). Авторските и лицензионните възнаграждения от тази книга стават основа университетът да създаде награда на името на Дирак. Университетът в Нов Южен Уелс присъжда Сребърния Дираков медал за напредък в теоретичната физика.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ P.A.M.Dirac Biography // Посетен на 22 юли 2018 г.
  2. ↑ The purest soul in physics
  3. ↑ Иван Тодоров. Пол Дирак и математичната физика // Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 15 юни 2007.Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
  4. ↑ Helge S. Kragh, Dirac: A scientific biography, Cambridge university press, 1990 (ISBN|0-521-38089-8)
  5. ↑ „Last call at The Annex: Nassau Street institution closes doors after more than 70 years“ by Sophia Ahern Dwosh with reporting by Euphemia Mu, The Daily Princetonian, 10 март 2006. Посетен на 6 февруари 2009.
  6. ↑ „Wigner's Sisters“ by Y. S. Kim, Department of Physics, University of Maryland, College Park, Maryland 20742, U.S.A.; written in 1995, article in Web site dedicated to Paul A. M. Dirac. Посетен на 8 май 2009.
  7. ↑ а б Nobel Lectures, Physics 1922 – 1941 // Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1965. Посетен на 21.2.2014.
  8. ↑ „Anti-matter and madness: British physicist Paul Dirac had a brilliant mind, but the joys of daily life flummoxed him“ Review of The Strangest Man by Graham Farmelo by Robin McKie, The Observer, 1 Feb. 2009. Посетен на 6 февруари 2009.
  9. ↑ Farmelo 2009, с. 89
  10. ↑ Paul Adrien Maurice Dirac // University of St. Andrews. Посетен на 24 ноември 2007.
  11. ↑ Kragh 1990, с. 258 citing Mehra 1972, с. 17 – 59
  12. ↑ Farmelo 2009, с. 403 – 404
  13. ↑ а б Dirac takes his place next to Isaac Newton // Florida State University. Архивиран от оригинала на 1997-04-27. Посетен на 15 април 2011.
  14. ↑ Al-Khalili, Professor Jim. Everything and Nothing, Nothing (documentary) // BBC Four, 28 Mar 2011. Посетен на 15 април 2011.
  15. ↑ Paul Dirac // Gisela Dirac. Посетен на 15 април 2011.
  16. ↑ Farmelo 2009, с. 414 – 15
  17. ↑ Public Dirac Lecture 2008 // University of New South Wales. Архивиран от оригинала на 2008-05-12. Посетен на 5 юни 2008.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Принципи на квантовата механика (1930 г.). Тази книга обобщава идеите на квантовата механика с помощта на модерния формализъм, който до голяма степен е развит от самия Дирак. Към края на книгата, той дискутира релативистичната теория на електрона (Уравнение на Дирак), която също е разработена за първи път от него. Книгата не цитира никой от достъпните по това време трудове за квантова механика.
  • Лекции по квантовата механика (1966 г.)
  • Лекции по теория на квантовата механика (1966): Този труд определя основите на теория на квантовите полета.
  • Спинори в Хилбъртовото пространство (1974 г.): Тази книга се основава на лекции, изнесени през 1969 г. в Университета на Маями, Корал Гейбълс, Флорида, САЩ, и се занимава с основните аспекти на спинорите. Дирак заключава с пророческите думи „Имаме бозонови променливи, появяващи се автоматично в теория, която започва само с фермионови променливи, при условие че броят на фермионовите променливи е безкраен. Трябва да има такива бозонови променливи свързани с електрони...“
  • Обща теория на относителността (1975 г.): Този труд от 69 страници обобщава Общата теория на относителността на Айнщайн.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Филм за Дирак[редактиране | редактиране на кода]

Джоузеф Лармър → Лукасов професор (1932 – 1969) → Джеймс Лайтхил
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пол_Дирак&oldid=12078734“.