Плячкосване

Грабители, опитващи се да влязат в магазин за велосипеди в Северен Лондон по време на безредиците в Англия от 2011 г.

Плячкосване, също разграбване или мародерство, е безразборното вземане на стоки чрез сила като част от военна или политическа победа или по време на бедствие, като например война,[1] природно бедствие (при което изпълнителната власт е временно неефективна)[2] или бунтове.[3] Терминът се използва и в по-широк смисъл за описване на големи случаи на кражба или присвояване на частни или публични активи от правителства.[4]

Във въоръжените конфликти, плячкосването е забранено от международното право и представлява военно престъпление.[5]

Типове плячкосване[редактиране | редактиране на кода]

Във въоръжените конфликти[редактиране | редактиране на кода]

Разграбването и плячкосването на Мехелен от испански войски, предвождани от Фернандо Алварес де Толедо, 2 октомври 1572 г.
Американски войници плячкосват обувки в Сан Франциско по време на пожара, избухнал след земетресението от 1906 г.

Плячкосването от страна на победоносната армия по време на война е често срещана практика в историята. При пехотинците, това се е считало като добавка към иначе оскъдните им доходи[6] и част от празнуването на победата. На по-високо ниво, гордото показване на плячката е било интегрална част от римския триумф, а Чингис хан казва, че най-голямото щастие е „да победиш врага си... и да го лишиш от богатството му“.[7]

Във военното дело по времето на древността, плячките от войната включват и победеното население, което често бива поробвано. Жените и децата често биват абсорбирани в населението на победоносната държава.[8][9] В досъвременните общества, обекти направени от ценни метали са предпочитана цел на военното плячкосване, основно поради тяхната лесна преносимост. В много случаи такива грабежи представляват възможност да се набавят съкровища, когато иначе не могат да бъдат набавени. След 18 век произведенията на изкуството започва да става все по-популярна мишена сред мародерите. През Втората световна война Нацистка Германия се ангажира с едромащабно и организирано плячкосване на произведения на изкуството.[10][11]

Плячкосването, комбинирано със слаба военна дисциплина, понякога води армията до провал. В други случаи, плячката финансира по-нататъшни победи.[12] Не всички мародери във военно време са победители. Разграбването на района около Висла от отстъпващите защитници през 1915 г.[13] е сред факторите, подкопаващи лоялността на Полша през Първата световна война. Местните жители също могат да се възползват от нарушаването на реда, за да мародерстват частни и публични собствености, което се случва с Националния музей на Ирак в хода на Войната в Ирак през 2003 г.[14] Лев Толстой описва в своя роман Война и мир масово мародерство от страна на гражданите на Москва преди войските на Наполеон да са стигнали града.

Забрана от международното право[редактиране | редактиране на кода]

Във въоръжените конфликти, плячкосването е забранено както от международното право, така и от международен договор.[5] Хагските конвенции от 1899 и 1907 г. (модифицирани през 1954 г.) задължават военните сили не само да избягват унищожаването на вражеска собственост, но и да ѝ предоставят защита.[15] Член 8 от Римския статут на Международния криминален съд гласи, че в международното военно дело, „плячкосването на град или място, дори да е завзето с бой“ е военно престъпление.[5] Четвъртата Женевска конвенция от 1949 г. също изрично забранява плячкосването на гражданска собственост по време на война.[16] След края на Втората световна война множество военни лица са осъдени за мародерство. В Международния наказателен трибунал за бивша Югославия няколко души също са осъдени за плячкосване.[5]

Археологически грабежи[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „плячкосване“ понякога се използва и във връзка с древни предмети, които биват изземвани от държави чрез неупълномощени лица, били те местни жители, нарушаващи закони в търсене на парична изгода, или чужди нации, които обикновено имат по-голям интерес в престижа или научните открития. Пример за това е ограбването на египетски гробници, които биват транспортирани към музеи в Европа.[17] Други примери включват обелиските на фараон Аменхотеп II и Птолемей IX. Дали това представлява плячкосване е обект на спорове, като някои страни посочват, че европейците обикновено са имали позволение от някакъв вид и че много от съкровищата нямаше да бъдат открити въобще, ако европейците не са били финансирали и организирали експедиции и разкопки. Много от тези антики вече са върнати в своята страна на произход доброволно.

Военни трофеи[редактиране | редактиране на кода]

В края на Втората световна война, Съветският съюз, като победител, създава цели подразделения от чиновници, които се занимават с трофеите като част от Главното трофейно управление на СССР (на руски: Главное трофейное управление СССР). СССР официално се отказва от военни репарации и решава да не участва в подялбата на златния запас и банковите авоари на Третия райх, но предпочита да прибере всички трофеи, които попаднат в негов достъп. Държавните трофеи се транспортират с 400 хиляди вагона и включват 2885 завода, 96 електростанции, 1 милион 335 хиляди глави добитък, 2,3 милиона тона зърно, 1 милион тона картофи и зеленчуци, по 0,5 милиона тона мазнини и захар.[18]

Обект на подобна дейност е в това число и Съветската окупационна зона в Германия, както и земи, които е предстояло да бъдат върнати на Полша. Те изпращат ценно промишлено оборудване, инфраструктура и цели заводи в Съветския съюз.[19][20]

Мерки срещу плячкосване след бедствия[редактиране | редактиране на кода]

По време на бедствие, полицията и военните могат понякога да са неспособни да предотвратят плячкосване, когато са затрупани с хуманитарни или военни задължения или не могат да бъдат извикани поради повредена комуникационна инфраструктура. Особено по време на природни бедствия, някои хора се чувстват принудени да вземат това, което не е тяхно, за да оцелеят. Как да се отговаря на това и къде лежи чертата между нужното и ненужното плячкосване, често представлява дилема за правителствата.[21] В други случаи, плячкосването може да бъде толерирано или дори подкрепяно от правителства, поради политически или други причини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Baghdad protests over looting // BBC News. BBC, 12 април 2003.
  2. ↑ World: Americas Looting frenzy in quake city // BBC News, 28 януари 1999.
  3. ↑ Argentine president resigns // BBC News, 21 декември 2001.
  4. ↑ Definition of the word loot // Dictionary.com. Dictionary.com, LLC, 2010.
  5. ↑ а б в г Rule 52. Pillage is prohibited, Customary IHL Database, International Committee of the Red Cross (ICRC)/Cambridge University Press.
  6. ↑ Hsi-sheng Chi, Warlord politics in China, 1916 – 1928, Stanford University Press, 1976, ISBN 0-8047-0894-0, с. 93
  7. ↑ Henry Hoyle Howorth History of the Mongols from the 9th to the 19th Century: Part 1 the Mongols Proper and the Kalmyks, Cosimo Inc. 2008.
  8. ↑ John K. Thorton, African Background in American Colonization, in The Cambridge economic history of the United States, Stanley L. Engerman, Robert E. Gallman (ed.), Cambridge University Press, 1996, ISBN 0-521-39442-2, с. 87.
  9. ↑ Sir John Bagot Glubb, The Empire of the Arabs, Hodder and Stoughton, 1963, с. 283.
  10. ↑ J. R. Kudelski, Tajemnice nazistowskiej grabieży polskich zbiorów sztuki, Warszawa 2004.
  11. ↑ Nazi loot claim 'compelling' // BBC News. 2 октомври 2002.
  12. ↑ Wayne H. Bowen, The History of Saudi Arabia, Greenwood Publishing Group, 2008, с. 73. ISBN 0-313-34012-9
  13. ↑ Andrzej Garlicki, Z dziejów Drugiej Rzeczypospolitej, Wydawnictwa Szkolne i Pedagogiczne, 1986, ISBN 83-02-02245-4, с. 147
  14. ↑ STEVEN LEE MYERS, Iraq Museum Reopens Six Years After Looting, New York Times, 23 февруари 2009
  15. ↑ Barbara T. Hoffman, Art and Cultural Heritage: Law, Policy, and Practice, Cambridge University Press, 2006, с. 57. ISBN 0-521-85764-3
  16. ↑ E. Lauterpacht, C. J. Greenwood, Marc Weller, The Kuwait Crisis: Basic Documents, Cambridge University Press, 1991, с. 154. ISBN 0-521-46308-4
  17. ↑ Egypt's Antiquities Chief Combines Passion, Clout to Protect Artifacts // National Geographic News, 24 октормври 2006.
  18. ↑ ЕВТУШЕНКО ЮЛИЯ ВИКТОРОВНА. МАРОДЕРСТВО ВО ВТОРОЙ МИРОВОЙ ВОЙНЕ (1939-1945 ГГ.) // Донецкий национальный университет.
  19. ↑ MIĘDZY MODERNIZACJĄ A MARNOTRAWSTWEM // Institute of National Remembrance. Архивиран от оригинала на 2005-03-21. Посетен на 2018-05-12.
  20. ↑ ARMIA CZERWONA NA DOLNYM ŚLĄSKU // Institute of National Remembrance. Архивиран от оригинала на 2005-03-21. Посетен на 2018-05-12.
  21. ↑ Indonesian food minister tolerates looting // BBC News, 21 юли 1998. Посетен на 11 май 2010.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Плячкосване&oldid=11982612“.