Петър Кушев
| Петър Кушев | |
| български учител революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Университет на Монпелие Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXI ОНС XXIII ОНС | |
| Петър Кушев в Общомедия | |
Петър Михайлов Кушев с псевдоним Ескулап[1] е български лекар, политик и революционер, легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кушев е роден на 24 март 1870 година в град Велес и принадлежи към голямата велешка фамилия Кушеви. Брат е на просветния деец и революционер Бано Кушев и чичо на войводата на ВМРО Илия Кушев и четника Тодор Кушев. По препоръка на началника на тайната полиция на Българския таен централен революционен комитет Спиро Костов за агенти и куриери на комитета са приети Христо Татарчев, Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев.[2]
Учи в българската гимназия в Солун и във Военното училище в София, което завършва в 1892 година. Постъпва на служба в Шести пехотен търновски полк на Българската армия. В 1898 година напуска военната служба и заминава за Монпелие, Франция, където завършва медицина в 1904 година.[3]
Връща се в Македония и работи като лекар в Скопие и родния си Велес. Става член на ВМОРО. Делегат е на Рилския конгрес в 1905 година. В същата година е арестуван заедно с Тодор Лазаров, осъден на 10 години и заточен в Тарабулус аш-Шам[4]. След Младотурската революция е амнистиран. Участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Скопския вилает в Съюзния съвет[5].
Участва във възстановяването на революционната организация и в 1910 година е избран за запасен член на нейния Централен комитет.[6] През 1915 година влиза заедно с Димитър Точков в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка[7].
Участва в Първата световна война (1915 - 1918) като дивизионен лекар в 11-а и Планинската дивизия.[8][9] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“.[10]
След войната е депутат в ХХІ Народно събрание от Демократическия сговор. Заедно с Михаил Монев е официален пълномощник на ВМРО пред министерствата. Кушев е част и от Македонската парламентарна група в ХХІІІ Народно събрание (1931 - 1934) от Неврокопско.[11]
Болен от рак, се самоубива на 12 май 1939 година в София.[12]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Михаил Кушев (около 1740 — 1855) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мицка Весова | Михаил Кушев (1812 — 1905) | Анастас Кушев | Кица Хаджизафирова | Пано Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Бано Кушев (1873 — 1910) | Елена Владикоецова (1875 — ?) | Петър Кушев (1870 — 1939) | Георги Кушев (1862 — 1901) | Страшимир Кушев (1871 — 1959) | Никола Панов | Диме Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Кушев (1896 — 1922) | Тодор Кушев (1901 — 1925) | Михаил Кушев (1905 — 1992) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
- ↑ Съединението 1885. Спомени, София, 1985, стр. 50.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
- ↑ Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 412
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41,51,59.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88 – 89.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 134.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115-116
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934)“, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 247-248.
