Петър Иванов (агроном)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Иванов.
| Петър Иванов | |
| Български аграрен учен, биотехнолог | |
.jpg) | |
| Роден | 19 октомври 1938 г. |
|---|---|
| Научна дейност | |
| Област | Агрономия |
Петър Иванов е български аграрен учен, специалист в областта на растителните биотехнологии.
Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 октомври 1938 г. в гр. Добрич. Завършва Висшия селскостопански институт „Г. Димитров“ – София, специалност „Полевъдство“, а по-късно следва специалност „Химия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
През 1963 г. Иванов е избран за научен сътрудник по биохимия в Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево. През 1991 г. му е присъдена научната степен „Доктор на науките“, а през 1991 г. е хабилитиран е като ст.н.с. I ст..
От 1983 до 1986 г. Иванов е завеждащ секция „Селекция на слънчогледа“, а след 1986 г. е завеждащ на новосъздадената секция по „Генно инженерство и тъканни култури“ (по-късно „Биотехнологии“). От 1986 до 1990 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1] От 1993 до 2001 г. е директор на Добруджанския земеделски институт.
Иванов е автор на над 100 научни публикации в областта на растителните биотехнологии, голямата част от които са публикувани в реномирани научни издания в чужбина. Създател е на школата по генно инженерство в Добруджанския земеделски институт и е научен ръководител на докторантурите на почти всички научни сътрудници в секцията. Заедно с това той е пионер в областта на биохимичните качества на слънчогледовото масло и е автор на първите сортове и хибриди слънчоглед в България с високоолеинов състав на маслото.
Иванов е настоящ член на подкомисия на ВАК. Бил е член на специализирани научни съвети и на редакционни колегии на научни списания. Представя научни доклади на множество научни форуми в чужбина.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
