Петър Ацев (МПО)

Петър Георгиев Ацев е български общественик, редактор на „Македонска трибуна“, национален секретар и шести по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ацев е роден в 1903 година в Скопие. Баща му Георги Ацев е служител в Скопската митрополия на Българската екзархия. След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия в 1912 година родителите му го записват в еврейско училище, за да не учи в сръбско. Скоро обаче семейство Ацеви е принудено да емигрира в България и се установява в Ксанти, където Георги Ацев работи като счетоводител в Българската народна банка. По време на Първата световна война Ацев се завръща със семейството си в освободения си роден град, където баща му работи за БНБ, а по-късно е околийски началник. В 1918 година Ацеви окончателно напускат Скопие и се установяват в София, където Петър Ацев учи във Втора, а по-късно в Трета мъжка гимназия. В гимназията е член на македонската организация „П. К. Яворов“, а в Софийския университет, където продължава образованието си в специалност право, членува в дружество „Вардар“, като става първоначално негов секретар, а по-късно и председател.^[1] Наследява Асен Аврамов като първи секретар на Македонския младежки съюз и се опитва да укрепи организацията в тежките времена след убийството на Александър Протогеров и разкола във ВМРО. Ацев участва в издаването на вестник „Македония“, чийто редактори са Георги Кулишев, Велко Думев, Димитър Талев и Симеон Евтимов. Ацев е близък приятел с Кирил Дрангов и Димитър Талев.

В края на 1932 година Ацев е определен от ВМРО да заеме поста национален секретар на МПО с препоръки от завръщащите се в България дейци на МПО Асен Аврамов и Йордан Чкатров. След колебания и по съвета на Владо Черноземски Ацев заминава за САЩ и през декември поема организацията във времето на Великата депресия, когато се създава и опозиционният на МПО, левичарски и проюгославски настроен Македонски народен съюз.

След Деветнадесетомайския преврат Петър Ацев се обявява против идването на власт на политическия кръг „Звено“ и забраняването на македонските организации в България.

По повод подписването на пакта за вечно приятелство между Кралство Югославия и България Петър Ацев пише във вестник „Македонска трибуна“:

През 1940 година Петър Ацев редактира и издава „Македонски алманах“ по времето, когато е главен редактор на „Македонска трибуна“.^[3][4]

През есента на 1975 година Петър Ацев посещава България по покана на секретаря на Славянския комитет Никола Спиров, като единствено условие поставя Георги Пирински да не присъства на срещите.^[5] По време на престоя си в България Ацев посетил на два пъти и българския патриарх за разговори относно състоянието на македоно-българските църкви в САЩ и Канада. Петър Ацев се срещнал с Борис Дрангов от Светия синод, който е искан за свещеник в Америка.^[6]

Той е от групата в МПО, заедно с Христо Лагадинов, Тодор Чукалев, Христо Низамов, Христо Анастасов, Борислав Иванов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов и постепенно е изтласкан от ръководните постове на организацията.^[7]

Петър Ацев умира през 1982 година в Торонто,^[8] а съпругата му Дита Ацева и дъщеря му Дори Ацева Рейнолдс продължават дейността му. Дита Ацева, дъщеря на Атанас Лебамов, участва във Втория велик македонски събор в Благоевград през 1991 година. На името на Петър Ацев е кръстена и една от регионалните организации на МПО.^[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• „Не ще успеят“, публикувано във в-к „Вардар. Лист на македонското студентско д-в Вардар“, бр. 5, София, май 1927 година
• Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

п б р Македонска патриотична организация Химн „Изгрей зора на свободата“ Личности Пандил Шанев  • Йордан Чкатров  • Асен Аврамов  • Петър Ацев  • Любен Димитров  • Христо Низамов  • Иван Михайлов Съвременни секции МПО „Пирин“ (Чикаго)  • МПО „Бистрица“ (Синсинати)  • МПО „Свобода“ (Кълъмбъс)  • МПО „Бащин край“ (Детройт)  • МПО „Костур“ (Форт Уейн)  • МПО „Струмишката петорка“ (Ню Джърси)  • МПО „Тодор Александров“ (Йънгстаун)  • МПО „Победа“ (Ийст Йорк, Торонто)  • МПО „Даме Груев“ (Индианаполис) Бивши секции на МПО „Независимост“ (Чикаго)  • „Обединена“ (Финикс)  • „Свобода“ (Вашингтон)  • „Швейцария на Балканите“ (Онтарио)  • „Струмишката петорка“ (Сао Пауло)  • „Тодор Александров“ (Брюксел)  • „Гоце Делчев“ (Нова Зеландия)  • „Пелистер“ (Акрън)  • „Аргир Манасиев“ (Олбъни)  • „Борис Сарафов“ (Кентън)  • „Вардар“ (Кливланд)  • „Пирин“ (Дейтън)  • „Независимост“ (Дюкейн)  • „Дзоле Гергев“ (Елвуд)  • „Мара Бунева“ (Елвуд сити)  • „Димитър Михайлов“ (Форд сити)  • „Родина“ (Гери)  • „Бащин край“ (Гранит сити)  • „3-ти август“ (Джексън)  • „Пере Тошев“ (Джанстаун)  • „Балкански мир“ (Ленсинг)  • „Йордан Гюрков“ (Лакавана)  • „Александър Велики“ (Лорейн)  • „Братя Миладинови“ (Лос Анджелис)  • „Илинден“ (Ню Йорк)  • „Охрид“ (Менсфийлд)  • „Христо Матов“ (Масилон)  • „Симеон Евтимов“ (Рочестър)  • „Пирин“ (Сан Франциско)  • „Македония“ (Сиатъл)  • „Солун“ (Спрингфийлд)  • „Белица“ (Сент Луис)  • „Прилеп“ (Стийлтън)  • „Независима Македония“ (Сиракюза)  • „Васил Чекаларов“ (Толидо)  • „Владо Черноземски“ (Уиндзор)  • „Гоце Делчев“ (Китченер)  • „Правда“ (Торонто)  • „Любен Димитров“ (Торонто)  • МПО „Швейцария на Балканите“  • „Трайко Китанчев“ (Бриджтаун)  • „Тодор Александров“ (Н. Фицрой)  • „Владо Черноземски“ (Шепъртън) Издания „Македонска трибуна“ (от 1927)  • „Македонски алманах“ (1940)  • „Илинден 1903-1953“ (1953)  • „Македонци в Северна Америка“ (1960)

Портал „Биографии“          Портал „Македония“          Портал „Канада“