Петър Алипиев
| Петър Алипиев | |
| български поет и преводач | |
 Портретна снимка на Петър Алипиев от Климент Цачев, 5 юни 1986 г. | |
| Роден | Пашанко Пеев |
|---|---|
| Починал | 10 февруари 1999 г. |
| Националност |  България |
| Работил | поет, преводач, редактор |
| Литература | |
| Период | 1961 – 1998 |
| Жанрове | поезия |
| Известни творби | „Лирика“ (1961) „Без малко Тиртей“ (1992) |
| Семейство | |
| Съпруга | Вълка Алипиева |
| Деца | Антоанета Алипиева |
Петър Алипиев е български поет и преводач.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 март 1930 г. в село Босилковци и е кръстен Пашанко Пеев, но на зряла възраст го променя на Петър Алипиев. Учи в Бяла и Русе. Работи като литературен редактор в Радио София, а от 1963 г. до смъртта си живее и твори във Варна. Работи като редактор в Държавно издателство „Георги Бакалов“. Автор е на множество преводи на поети като Александър Пушкин, Алексей Колцов, Николай Заболоцки, Николай Рубцов, Шандор Петьофи, Николаус Ленау. Два пъти вестник „Литературен форум“ посвещава на Алипиев отделни издания с участия на видни фигури от българската култура (2008; 2018). Негова дъщеря е Антоанета Алипиева, професор по съвременна българска литература в Шуменския университет и в Белградския университет. Съпругата му Вълка Алипиева е видна фигура в българското образование през 70-те и 80-те години от 20.век. На негово име е кръстена улица в град Варна.
По-важните книги на Петър Алипиев са „Лирика“ (1961), „Без малко Тиртей. Картини от една изложба“ (1992), „Българска поезия. Антология“ (1994). Алипиев е автор на една-единствена стихосбирка с име „Лирика“, която преиздава през целия си живот. Това е вторият случай в българската поезия след Атанас Далчев, според който даден поет е автор на една-единствена стихосбирка. През 2000 г. излиза антологията „Поетичен декалог“ под съставителството на Димитър Ефендулов. Стихове на Алипиев са превеждани на почти всички европейски езици.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Лирика. София: Изд. „Български писател“, 1961.
- Лирика. Варна: ДИ „Варна“, 1966.
- Лирика. София: Изд. „Български писател“, 1972.
- Лирика. Пловдив: ДИ „Хр. Г. Данов“, 1985.
- Лирика. Варна: ИК „Галактика“, 1989.
- Дъжд през юли. София: Изд. „Български писател“, 1990.
- Без малко Тиртей. Варна: ИК „Галактика“, 1992.
- Лирика. Варна: ИК „Галактика“ 1996.
- Стихове. Преводи. София-Будапеща, 1997 – двуезично издание на български и унгарски.
- Лирика. Варна, 2000.
- Съставителство
- Море, стихия, вечност (с Андрей Германов), Варна: Книгоиздателство „Г. Бакалов“, 1972.
- Българска поезия. Антология, Варна: ИК „Галактика“, 1994.
- Преводи
- Йосиф Уткин, Избрани стохотворения, София: ДИ „Народна култура“, 1963.
- А.В. Колцов, Избрани стихотворения, София: ДИ „Народна култура“, 1977.
- Аведик Исаакян, Избрани стихотворения и поеми, София: ДИ „Народна култура“, 1980.
- Андрей Рубцов, Избрани стихотворения, София: ДИ „Народна култура“, 1980.
- Андрей Дементиев, Хазарт, София: ДИ „Народна култура“, 1984.
- Шандор Петьофи, Любов и свобода. Избрана лирика, Варна: Книгоиздателство „Г. Бакалов“, 1988.
- Николаус Ленау, Пощенският рог. Избрана лирика, Варна: Книгоиздателство „Г. Бакалов“, 1989.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Петър Алипиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Петър Алипиев в
Моята библиотека - Стихове на Петър Алипиев от „Поетичен декалог“, Литернет
- Критика за Петър Алипиев в Литернет
- Вихрен Чернокожев, „Петър Алипиев – Следюбилейно“, Литернет
- Надежда Александрова, „Балконът на Петър Алипиев“, електронно списание Библиосфера, 2006 №8
- Никола Иванов, Лирикът Петър Алипиев, Литературен свят, бр. 16, януари 2010
- Антония Велкова-Гайдаржиева, „Сезоните на Петър Алипиев“. - в: Литературен вестник, 2015
|
