Петково (Софийска област)
Тази статия е за селото в Софийска област. За другото българско село с това име вижте Петково (Област Смолян).
| Петково | |
 Центърът на село Петково | |
  Петково  Петково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 749 души[1] (15 март 2024 г.) 86,1 души/km² |
| Землище | 8,707 km² |
| Надм. височина | 555 m |
| Пощ. код | 2111 |
| Тел. код | 0725 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 56006 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Елин Пелин Ивайло Симеонов (Нова България, НППБ, ВМРО-БНД, ИТН; 2015) |
| Кметство – кмет | Петково Борислав Стойчев (ГЕРБ) |
| Петково в Общомедия | |
Петково е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област. Около него няма хълмове или възвишение.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 4 км източно от град Елин Пелин и на 22 км от София в Софийското поле. То е равно село, както съседното село Лесново. Те са най-равните села в околността.
История на селото[редактиране | редактиране на кода]
Селото е основано по времето на цар Иван Александър. През 1380 г. е превзето и напълно разрушено от османските турци. През средата на 19 век е основано наново като турски чифлик, собственост на Коджа Ахмед. Новото селище брояло малко къщи и било населено от българи, докарани от други селища, които заедно с цигани и турци обработвали чифлика. Селото започнало да се нарича по името на собственика-чифликчия Коджаматлиево. По времето на Коджа Ахмед не е могло и да се мисли за строеж на църква, тъй като българите в Коджаматлиево били малко. За турците и циганите в североизточния край на селото е съществувала малка джамия. През последните 10 – 15 години от османското владичество тази джамия била занемарена и изоставена, тъй като свиня влязла в нея и се опрасила. Останки от тази джамия личали до към 1906 г.[2] Има сведения, че Васил Левски организира събирания в механата на Стоил Менджийски. Между Първата и Втората световна война е изградена църквата „Св. Петка“. От 1937 г. насам селото носи името на Света Петка – Петково. През 1957 г. е открита читалищната сграда на селото. През 1967 г. пътищата до съседните села са асфалтирани. През 1969 г. в селото е открит пощенски клон, а през 1974 г. в селото е прокарана водопроводна мрежа.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Целодневен пенсионерски клуб.
- Здравна служба.
- НЧ „Отец Паисий 1912“
- Пощенски клон.
- ЦДГ „Звездичка“
Училище[редактиране | редактиране на кода]
- Начално училище „Отец Паисий“ – бивше училище
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото е на Петковден, който се празнува на 14 октомври всяка година. Всяка година, ден преди Свети Дух, в село Петково се прави курбан в двора на църквата „Св. Петка“.
-
Сградата на кметството и пенсионерския клуб -
Пощенският клон и здравната служба
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ДА София, ф. 1104К, Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Петково, Софийско църковната приписка в „Опис-указател на документи за ромското малцинство“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Вестник „Елин Пелин днес“, общински вестник, година VIII, брой 4 (124), април 2012 Архив на оригинала от 2016-06-01 в Wayback Machine. – статия „Поглед към миналото на с. Петково“
| ||||||||