Петер Розегер
| Петер Розегер Peter Rosegger | |
 Петер Розегер ок. 1900 г. | |
| Роден | 31 юли 1843 г. |
|---|---|
| Починал | 26 юни 1918 г. Криглах, Щирия, Австро-Унгария |
| Професия | писател |
| Националност |  Австрия |
| Жанр | стихотворение, роман, разказ |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Петер Розегер в Общомедия | |
Петер Розегер (на немски: Peter Rosegger), фамилия по рождение Росегер (Roßegger), е австрийски поет и белетрист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петер Розегер е най-голямото от седемте деца на горския работник Лоренц Росегер. Тъй като в родното му село Алпл в Щирия[1] няма задължително образование, много от обитателите му са неграмотни. Също и бащата на Петер е неграмотен, така че момчето получава известни знания от майка си. Един учител, когото консервативният местен свещеник е изгонил от училище заради симпатии към Мартенската революция, е приет от бедните жители и той обучава няколко селски момчета, сред които и Петер Розегер (както гласи измененото му по-късно литературно име).
Родителите желаят синът им да стане свещеник, но обучението им се вижда много скъпо. Понеже момчето е телесно доста слабо за работник, то започва на 17 години да се обучава при един странстващ шивач. При пътуванията си от стопанство на стопанство опознава хората и обичаите им. Австрийският композитор Якоб Едуард Шмьолцер, който събира народно творчество от Щирия, окуражава младия Розегер да записва песните, които слуша[2]. Така много от устно предаваните песни и истории са запазени до днес.
Като чирак на странстващ шивач Розегер има незначителни доходи, с които започва да си купува книги – в началото най-вече селски истории. Скоро след това сам започва да пише.
Кръстникът му убеждава младия шивашки чирак да повери литературните си опити на някой редактор, дори е готов сам да отнесе в Грац създадените от Розегер произведения. Редакторът на грацкия ежедневник „Тагеспост“ съзира писателския му талант и способства Розегер да бъде приет в грацката Академия за търговия и промишленост.
През 1869 г. Розегер публикува своите разкази и през същата година напуска академията. Тригодишната стипендия, отпусната му от управата на провинция Щирия, му дава възможност да пребивава в Германия, Нидерландия, Швейцария и Италия. При образователното си пътуване през лятото на 1872 г. посещава Болоня, Флоренция, Рим и Неапол, разглежда античните разкопки на Помпей, опознава изкуството на Ренесанса и се потапя в чуждия културен живот[3].
Първата стихосбирка на Розегер „Цитра и цимбал“ („Zither und Hackbrett“) излиза в Грац и Лайпциг през 1870 г.[4]
През 1871 г. издателят Густав Хекенаст, известен с публикуването на творби от Адалберт Щифтер, отпечатва първата прозаична книга на Розегер – „Щирийски истории“ („Geschichten aus Steiermark“).
В стиховете и в прозата си Розегер използва разговорен език, често пише на щирийски диалект.
Вече известен писател, Петер Розегер предприема през 1878 г. лекционни пътувания, които го отвеждат в Дрезден, Лайпциг, Ваймар, Берлин, Хамбург, Касел, Карлсруе и Мюнхен.
_b_357.jpg)
През 1883 г. излиза романът „Боготърсачът“ („Der Gottsucher“), едно от най-значимите му произведения. В тази творба е пресъздадено събитие от 1493 г. в градчето Трагьос, при което ненавиждан свещеник е убит от собствените му енориаши[5]. Романът става извънредно популярен и само 13 години след публикуването му има 24 издания, а през 1926 г. изданията са вече 76[6].
От 1876 г. Розегер започва да списва месечното списание „Домашна градина“ (Heimgarten), съдържащо статии и разкази, предназначени главно за жителите на затънтените села, от които произлиза и самият той. Като писател и обществена фигура Розегер действа преди всичко като просветител.
В началото на 1900-те години Петер Розегер получава голямо признание. През 1903 г. е избран за почетен доктор на Хайделбергския университет, става доктор хонорис кауза и на университетите във Виена и в Грац. Награден е с ордени от владетелите на Прусия и Австро-Унгария. През 1913 г. е номиниран за Нобелова награда за литература. (Отличието е присъдено на Рабиндранат Тагор.)
Петер Розегер умира в края на Първата световна война на 74 години в селската си къща в Криглах. Писателят е съвременник на Иван Вазов и подобно на него е обявен за „национален поет“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]
- Zither und Hackbrett, 1870
- Mein Lied, 1911, 1916
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- Die Schriften des Waldschulmeisters, 1875
- Heidepeters Gabriel, 1882
- Der Gottsucher, 1883
- Jakob der Letzte, 1888
- Peter Mayr. Der Wirt an der Mahr, 1891
- Das ewige Licht, 1897
- Erdsegen, 1900
- Weltgift, 1901
- Inri, 1905
- Die Försterbuben, 1907
- Die beiden Hänse, 1911
Разкази[редактиране | редактиране на кода]
- Geschichten aus Steiermark, 1871
- Geschichten aus den Alpen, 1873
- Streit und Sieg, 1876
- Mann und Weib. Liebesgeschichten, 1879
- Allerhand Leute, 1888
- Der Schelm aus den Alpen, 1890
- Durch!, 1897
- Als ich noch der Waldbauernbub war, 1902
- Когато бях овчарче. Разкази, изд.: Гъчо Н. Митов, Карлово (1907), прев. Йордан Маринополски
- Wildlinge, 1906
- Lasset uns von Liebe reden, 1909
- Der erste Christbaum
- Der Wald brennt
Автобиографии[редактиране | редактиране на кода]
- Waldheimat. Erinnerungen aus der Jugendzeit, 1877
- Mein Weltleben, 1898, 1914
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Schriften in Steirischer Mundart, 1907
- Gesammelte Werke (40 Bände), 1913 – 1916
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1876: Пожизнен член на австрийския императорски двор
- 1903: Почетен доктор на Хайделбергския университет
- 1907: Почетен член на лондонското „Royal Society of Literature“
- 1913: Почетен доктор на Виенския университет
- 1913: Австрийски почетен знак за изкуство и наука
- 1913: Пруски „Орден на короната“
- 1913: Номинация за Нобелова награда за литература[7]
- 1917: Почетен доктор на Грацкия университет
- 1918: Орден „Франц Йосиф“[8]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
През 1951 г. австрийската провинция Щирия учредява в чест на писателя литературната награда „Петер Розегер“[9].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rosegger-Geburtshaus, Das Land Steiermark
- ↑ Universalmuseum Joanneum, Peter Rosegger. Leben und Wirken
- ↑ Bianca Russ-Panhofer, Bildungsreise mit kleinen Hindernissen – Peter Rosegger in Italien, Universalmuseum Joanneu, 2016-08-10
- ↑ Catalog Record: Zither und Hackbrett: Gedichte in obersteierischer Mundart / von P. K. Rosegger
- ↑ Willi Senft: Pfarrermord in Tragöß. In: Wochenzeitung Neues Land („Österreichische BauernZeitung“) vom 4. April 2003. 63. Jahrgang, Nr. 14, S. 21.
- ↑ Projekt Historischer Verlag
- ↑ Christoph König (1997): „Vor dem Gerichtshof über Weltliteratur“. Zu Versuchen, deutschen Dichtern den Nobelpreis zu verschaffen, Beitrag in LiLi (Zeitschrift für Literaturwissenschaft und Linguistik der Universität Siegen), Nr. 107
- ↑ Peter Rosegger ausgezeichnet
- ↑ Literaturpreise des Landes Steiermark // Архивиран от оригинала на 2018-04-04. Посетен на 2018-04-02.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Петер Розегер- ((de)) Петер Розегер в Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Петер Розегер в Zeno
- ((de)) Биографични данни за Петер Розегер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Петер Розегер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Петер Розегер в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine.
- ((de)) Петер Розегер в Австрия-Форум
- ((de)) Петер Розегер в Universalmuseum Joanneum
- ((de)) Петер Розегер в WHO'S WHO
- ((de)) Петер Розегер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Петер Розегер в Personensuche
- ((en)) Петер Розегер в
Internet Movie Database
|
