Пенчо Койчев

Пенчо Койчев
Роден	27 януари 1876 г. Дряново, България
Починал	27 януари 1957 г. (81 г.) София, България
Националност	България
Активен период	1901 – 1933
Творби	Съдебната палата в София, северното крило на сградата на Народното събрание, лятната резиденция в Царска Бистрица, мавзолеят „Свети Георги“ в Плевен, старата поща в Пазарджик, Съдебната палата в Русе, Съдебната палата в Етрополе, храм „Св. св. Константин и Елена“ във Враца, санаториум за гръдно болни в Искрец

Пенчо Генчев Койчев е български архитект, един от най-авторитетните през първата половина на XX век. Сред известните негови проекти са Съдебната палата в София, северното крило на сградата на Народното събрание, лятната резиденция в Царска Бистрица, мавзолеят „Свети Георги“ в Плевен, старата поща в Пазарджик, Съдебната палата в Русе, Съдебната палата в Етрополе, храм „Св. св. Константин и Елена“ във Враца, санаториум за гръдно болни в Искрец и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Койчев е роден на 27 януари 1876 г. в град Дряново. Още когато е много малък семейството му се мести в Силистра, където живеел неговият чичо. Учи в Силистра, а после в Русе, където завършва средното си образование. След това заминава студент в Ганд, Белгия, където първо изучава инженерство, а след това и архитектура, завършвайки с отличие. Завръща се в България, 9 месеца живее в при родителите си в Силистра, след което е назначен В Министерството на обществените сгради от 1 март 1902 г. На 28 юли 1902 г. става окръжен архитект в Плевен, от 22 февруари 1903 г. пак е в Министерството на обществените сгради. От 31 декември 1906 до 1 септември 1914 е „началник на бюро за зданията при Дирекцията на постройките на железниците и пристанищата“ в София.

Жени се на 28 септември 1908 г. за Невена Тричкова, а следващата година се ражда синът му Борис Койчев, който ще стане професор по биохимия. До излизането си в пенсия през 1933 г. заема постове в редица държавни учреждения и заедно с това преподава и практикува частно архитектурната си професия.

Умира на 27 януари 1957 г. от кръвоизлив в мозъка.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Една сграда с магазин в Русе е първата му реализация в България през 1901 г. През следващите три десетилетия успоредно с публичните проекти, които реализира, Койчев работи и за частни лица: в София са запазени няколко от неговите жилищни сгради.^[1] През 1903 г. започва строеж на паметника-мавзолей „Свети Георги“ в Плевен, който е в чест на загиналите руски войници при боевете край Плевен. Днес това е един от символите на града. През 1906 г. се заема със санаториума за гръдно болни в Искрец. В 1910 г. царица Елеонора му възлага проектирането и ръководството на строежа на двореца в Царска Бистрица. Покрай ангажиментите в министерството Койчев е частен преподавател по архитектурни стилове в Рисувалното училище, и от 1914 г. до 1917 г. – редовен преподавател в средното техническо училище. В 1919 г. става директор на архитектурния отдел на строително дружество „Средец“, а от март 1924 г. е началник на архитектурното отделение при Министерството на благоустройството. На 1 юни 1928 г. от Министерството на правосъдието му поверяват да изработи плановете и да ръководи строежа на Съдебната палата в София. Това е последният му проект.

• 
  Съдебната палата в София
• 
  Съдебната палата в Русе
• 
  Съдебната палата в Етрополе
• 
  Дворецът в Царска Бистрица
• 
  Пощата в Пазарджик
• 
  Параклис-мавзолеят „Св. Георги Победоносец“, Плевен
• 
  Аптека „Марица“, Пловдив

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Койчев П., (1956) Съдебната палата в София, София: изд. на БАН; второ издание (2000), София : Ciela ISBN 954-649-271-X
• Давчева М. и Ташева С., (2016) 140 години от рождението на архитект Пенчо Койчев, София : Институт за изследване на изкуствата БАН, (212 с.) ISBN 978-954-8594-59-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Личен албум на Пенчо Койчев
• Автобиография
• Домът на булевард „Дондуков“ 36 очаква признание за своя стопанин