Папиаменто
| Папиаменто papiamento/Papiamentu | |
| Страна | Аруба, Кюрасао, Бонер |
|---|---|
| Регион | Нидерландски Антили |
| Говорещи | 271 261 |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Креолски  Папяменто | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Аруба Бонер Кюрасао |
| Регулатор | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | --- |
| ISO 639-2 | pap |
| ISO 639-3 | pap |
| Папиаменто в Общомедия | |
Папиаменто[1] или папяменто[2] (papiamento) или папиаменту (papiamentu) е креолски език с иберороманска основа, който е роден за населението на острови Аруба, Кюрасао (където е и официален) и Бонер.
Езикът е в голяма степен базиран на португалския и испанския, но има силни влияния от африканските езици, туземните американски езици, както и от английския и холандския.[3]
Диалекти[редактиране | редактиране на кода]
Папиаменто има 2 основни диалекта: един в Аруба и един в Кюрасао и Бонер. Различията са основно в произношението и лексикални.[4] Много думи, които в Аруба завършват на „o“, в Кюрасао и Бонер завършват на „u“ (palo/palu – дърво).
Фонетика[редактиране | редактиране на кода]
В езика се различават 9 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/, /ø/, /y/, както и звука шва.
Лексика[редактиране | редактиране на кода]
Произходът на лексиката в папиаменто е основно романски (около 60%) при което първичният португалски слой е постепенно испанизиран, в т.ч под влиянието на шпаньолски. Около 25% от речника е съставен от нидерландски.
Думи с ибероромански произход:
- Kuá? (порт. qual?, исп. cuál?) – който? какъв?
- Barbulet (порт. Borboleta) – пеперуда
- Sapatu (порт. Sapato, исп. Zapato) – обувка
- Kachó (порт. и исп. Cachorro) – куче
- Galiña (исп. Gallina, порт. galinha) – кокошка
- Siudat (исп. Ciudad, порт. cidade) – град
Думи с холандски произход:
- Blou (нид. Blauw) – син
- Buki (нид. Boekje) – книга
- Lesa (нид. Lezen) – чета
- Apel/aplo (нид. Appel) – ябълка
Думи с английски произход:
- Bòter (англ. Bottle) – бутилка
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ризов, Георги. Проблеми на макросоциолингвистиката. София, Свети Георги Победоносец, 1992. с. 60, 62.
- ↑ К. Джифърд. Енциклопедия „География на света“. 2005. ISBN 954-625-359-6. с. 111.
- ↑ ((en)) Romero, Simon. Willemstad Journal: A Language Thrives in Its Caribbean Home // The New York Times.
- ↑ Kook, H., & Narain, G. (1993). Papiamento. In G. Extra & L. Verhoeven (eds.), Community Languages in the Netherlands (с. 69 – 91). Amsterdam: Swets & Zeitlinger.