Пенджабски език
 |
| Пенджабски език ਪੰਜਾਬੀ / پن٘جابی | |
| /[pəɲˈdʒaːbi]/ | |
| Страна | Индия, Пакистан |
|---|---|
| Регион | Пенджаб |
| Говорещи | 120 000 000[1][2] |
| Писменост | Гурмукхи |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИндоиранскиИндоарийски Пенджабски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Индия |
| Регулатор | Департамент за езици |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | pa |
| ISO 639-2 | pan |
| ISO 639-3 | pan pnb, pan |
| Пенджабски език в Общомедия | |
Пенджабският език (на пенджабски: ਪੰਜਾਬੀ, Pañjābī) е индоарийски език, говорен в областта Пенджаб.
Писменост[редактиране | редактиране на кода]
Собствената писменост на пенджабския език е гурмукхи, която се използва в индийския щат Пенджаб, както и от сикхите в останалата част на света. Пенджабците от съседните индийски щати пишат на деванагари, а тези в Пакистан използват модифициран вариант на арабицата, наречен шахмукхи.
Фонология[редактиране | редактиране на кода]
Гласни[редактиране | редактиране на кода]
| предни | средни | задни | |
|---|---|---|---|
| затворени | i | u | |
| полузатворени | ɪ | ʊ | |
| полуотворени | e | ə | o |
| отворени | æ | ɑ | ɔ |
Три от гласните са по-кратки от останалите: [ɪ], [ʊ] и [ə]. Съществуват и назализирани гласни.
Съгласни[редактиране | редактиране на кода]
| лабиални | дентални/ алвеолни | ретрофлексни | палатални | веларни | глотални | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| носови | m | n | ɳ | ɲ | ŋ | ||
| преградни и прегр.-проходни | беззвучни | p | t̪ | ʈ | ʧ | k | |
| придихателни | pʰ | t̪ʰ | ʈʰ | ʧʰ | kʰ | ||
| звучни | b | d̪ | ɖ | ʤ | g | ||
| проходни | (f) | s, (z) | (ʃ) | ɦ | |||
| едноударни | ɾ | ɽ | |||||
| странични | l | ɭ | |||||
| полугласни | ʋ | j | |||||
Лабиоденталанта полугласна /ʋ/ се реализира като билабиална проходна съгласна [β] в средисловието пред /i/, /ɪ/ и /e/. Няма ясни правила, които да определят кой от двата алофона да бъде избран в началото на думата. Небният носов звук /ɲ/ се среща само пред палатални съгласни, а веларният /ŋ/ – само пред веларни. Съгласните /f/, /z/ и /ʃ/ се срещат само в заемки от арабски, персийски език и английски, а /ʃ/ – и в заемки от санскрит.
Транслитерация[редактиране | редактиране на кода]
Тонове[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено се приема, че тоновете са 3 – висок (в транскрипцията [á]), нисък ([à]) и среден (не се отбелязва). Високият и ниският тон исторически са произлезли от звучните придихателни съгласни, каквито се срещат в другите индоарийски езици.
Графема, исторически отговаряща на звучна придихателна съгласна, се произнася в началото на думата като беззвучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:
В края на корена се произнася като звучна съгласна с висок тон на предходната гласна:
В рамките на корена между между кратка и дълга гласна се произнася като звучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:
- paghārnā [pəgɑ̀rnɑ] „стопявам“
/ɦ/ се произнася само в начална позиция, иначе е индикатор за висок тон на предхождащата я гласна:
- tīh [tíh] тридесет.
/ih/ и /uh/ звучат съответно като [é] и [ó]:
/ahi/, /ahu/ се произнасят респективно [ǽ] и [ɔ́]:
Съществуват тройки думи, различими единствено по тона на гласната:
Морфология[редактиране | редактиране на кода]
Имена[редактиране | редактиране на кода]
Съществителни[редактиране | редактиране на кода]
Изменят се по род (мъжки и женски), число (единствено и множествено) и падеж (пряк и косвен). Косвеният падеж се употребява, когато името е последвано от следлог. За съществителните имена от женски род не е характерно противопоставянето по падеж. Универсален маркер за множествено число е окончанието -ā̃ (с аломорф -vā̃ след основи, завършващи на -ā):
- kuṛī – „момиче“, kuṛīā̃ – „момичета“
- bhaiṇnū̃ – „на сестрата“, bhaiṇā̃ nū̃ – „на сестрите“
- mā̃ – „майка“, māvā̃ – „майки“.
Отклонение от това правило са известен брой предимно завършващи на съгласна съществителни, които образуват мн. ч. в пряк падеж с окончание -ī̃:
- rāt – „нощ“, rātī̃ – „нощи“.
И при имената от мъжки род окончанието -ā̃ е маркер за мн. ч., но само в косвен падеж:
- ghar kol – „до къщата“, gharā̃ kol – „до къщите“.
Когато основата завършва на -ā/-ā̃, окончанието за мн. ч. е -iā̃:
- ghoṛе ute – „върху коня“, ghoṛiā̃ ute – „върху конете“.
В пряк падеж опозицията по число е характерна само за имената, окончаващи на -ā/-ā̃:
- mazdūr – „работник“, „работници“
- muṇḍā – „момче“, muṇḍe – „момчета“.
Прилагателни[редактиране | редактиране на кода]
Прилагателните имена биват изменяеми и незименяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното, което определят, по род, число и падеж.
| ед. ч. | мн. ч. | ||
|---|---|---|---|
| м. р. | пряк падеж | moʈɑ | moʈe |
| косвен падеж | moʈe | moʈɪɑ̃ | |
| ж. р. | пряк падеж | moʈi | moʈiɑ̃ |
| косвен падеж | moʈi | moʈiɑ̃ |
Сравнителна степен се изразява синтактично. Но някои прилагателни притежават и синтетична форма:
- takṛā, „силен“ – takṛerā̄, „по-силен“
- suhṇā, „красив“ – suhṇerā, „по-красив“
- patlā, „тънък“ – patlerā, „по-тънък“.
Прибавянето на наставката често е съпроводено с изменения в корена:
- moṭā, „дебел“ – muṭerā, „по-дебел“
- cauṛā, „широк“ – cuṛerā, „по-широк“
- uccā, „висок“ – ucerā, „по-висок“
- miṭtḥā, „сладък“ – mitḥerā, „по-сладък“.
Глаголи[редактиране | редактиране на кода]
Налице е обичайната за индоарийските езици система от глаголни времена. Особеност е синтетичният начин на образуване на бъдеще време.
Деепричастие се образува от основата на глагола с наставката -ke: khā pīke – „като хапнал и пийнал“. Маркер за инфинитив е окончанието -ṇā, което се явява -nā при основа, завършваща на r, ṇ и n: vajāuṇā, „свиря“, karnā, „правя“, sunnā, „слушам“.