Паметник на Тодор Александров (Кюстендил)

Паметник на Тодор Александров
Общ изглед
Местоположение
Вид	паметник
Местоположение	Кюстендил,  България
Архитект	Андрей Николов, Владимир Гиновски
Изграждане	1928 г. 1990 г.
Паметник на Тодор Александров в Общомедия

Паметникът на Тодор Александров е архитектурен скулптурен паметник в град Кюстендил, България. Разположен е в центъра на парка между сградите на общинската и областната администрация.

Убийство на Тодор Александров[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Убийство на Тодор Александров

Видният български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров е убит на 31 август 1924 година в близост до село Сугарево, в Пирин, на път за конгреса на Серския революционен окръг от Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров.

Едва на 15 септември 1924 година следобед вестта за убийството се разпространява в Кюстендил. Градът се оглася от траурния звън на черковните камбани. Централният площад „Св. св. Кирил и Методий“ се изпълва с многохиляден народ. От балкона на читалището говорят Владимир Куртев и Панчо Тошев. На 21 септември на площада се отслужва панихида в памет на загиналия. Кметът Иван Жабински обявява преименуването на ул. „Славянска“ на бул. „Тодор Александров“. Панихидата завършва със спонтанна манифестация, закрита пред читалището с реч на Владимир Куртев. Броят на кюстендилския вестник „Куриер“ от 21 септември е изцяло посветен на Тодор Александров. В статията си Добри Данов пише: „…Той обичаше нашия китен град, защото тук намираха подслон и разтуха в радушно топла, братска среда всички титани на светото македонско дело…“

Първи паметник[редактиране | редактиране на кода]

По инициатива на дружество „Илинден“ и Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“, на 30 ноември 1924 година в Кюстендил се учредява фонд „Тодор Александров“, с цел „поставяне бюст на Т. Александров в началото на булеварда, носещ името му в Кюстендил и заделяне от средствата на фонда суми за подпомагане семейството на Т. Александров“. Изработен е устав и е избран учредителен комитет от 45 души, управляван от комисия с председател Владимир Куртев, подпредседател Димитър Стоянов, секретар-касиер Ангел Узунов и членове: Панчо Тошев, Асен Касабов, Димитър Дойчинов, Яко Барухов.

Изработването на паметника е възложено на скулптора Андрей Николов, който наскоро се е завърнал от Италия. Той извайва бронзовия лик на войводата в щит като ореол, обгърнат с дъбови клонки.

Основният камък на паметника е положен на 7 август 1927 г. от председателя на Македонския национален комитет д-р Константин Станишев в присъствието на майката Мария, съпругата Вангелия Александрова и децата Александър и Мария.

Паметникът е открит на 1 ноември 1928 г. В репортаж за събитието списание „Илюстрация Илинден“ пише:

Първоначално паметникът е разположен източно от централния градски площад, в парка пред сградата на общината. През 1934 г. деветнадесетомайската власт го премества в дъното на парка, а през 1946 г. новата комунистическа власт го разрушава.

Втори паметник[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юни 1990 г. в Кюстендил се провежда възстановително събрание на Македонското дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Първата значима обществена проява на дружеството, която намира отзвук в цялата страна, е възстановяването на паметника на Тодор Александров в Кюстендил. Създава се инициативен комитет, а за набиране на средства за възстановяването инициаторите излизат със специално възвание.

Архитектурната скица на паметника е възстановена от архитект Юли Фърков и изготвена от архитект Минчев. Паметникът е възстановен във вида, в който е бил изработен от Андрей Николов. Със съгласието на ВМРО-СМД и дъщерята на Тодор Александров – Мария Коева, на скулптора македонски българин Владимир Гиновски е разрешено да осъвремени скулптурния бюст по масления портрет на войводата от професор Димитър Гюдженов. Строителната част е възложена на столична фирма. Средствата са осигурени от ВМРО-Съюз на македонските дружества.

Малко преди завършването на паметника, общинското ръководство на БЗНС „Никола Петков“ подава възражение и сторителството му временно е преустановено. Въпросът е отнесен до Постоянната комисия по култура към Народното събрание, Българската православна църква и други институции и строителството е възобновено.

Паметникът е изпълнен от бял камък. Над бюста на войводата се чете надпис „Всичко за Македония“.

Възстановеният паметник на Тодор Александров е открит официално през декември 1991 г. в присъствието на много кюстендилци и гости от страната. При откриването на паметника реч държи и дъщерята на войводата – Мария Коева.

Загинали за Македония[редактиране | редактиране на кода]

На гърба на паметника са прикрепени три паметни плочи с имената на видни дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, загинали за освобождението на Македония. Правописът на имената е запазен:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Митев, Денчо, Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил 1919 – 2010 г., Кюстендил, 2011 г., с. 28 – 32 и 49 – 52

Портал „Култура“          Портал „Македония“          Портал „България“