Пайпър Лори

Пайпър Лори Piper Laurie
американска актриса
Пайпър Лори (1951)
Родена	Розета Джейкъбс 22 януари 1932 г. Детройт, Мичиган, САЩ
Починала	14 октомври 2023 г. (91 г.) Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Националност	САЩ
Работила	актриса
Актьорска кариера
Активност	1949 – 1965 1976 – 2023
Златен глобус	Златен глобус за най-добра актриса в поддържаща роля – минисериал, телевизионен сериал или телевизионен филм: 1990 „Туин Пийкс“
Семейство
Съпруг	Джо Моргенштерн (1962 – 1982; разрод)
Деца	1
Уебсайт	Страница в IMDb
Пайпър Лори в Общомедия

Пайпър Лори (на английски: Piper Laurie) е американска актриса.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пайпър Лори е родена като Розета Джейкъбс в Детройт, Мичиган, на 22 януари 1932 г.^[2] Тя е по-малката от двете деца (и двете момичета) на Алфред Джейкъбс, търговец на мебели, и съпругата му Шарлот Сейди (по баща Алперин) Джейкъбс. Нейните баба и дядо по бащина линия са еврейски имигранти от Полша, а баба и дядо ѝ по майчина линия са еврейски имигранти от Русия.^[3][4][5]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1949 г. Розета Джейкъбс подписва договор с „Юнивърсъл Студиос“ и променя екранното си име на Пайпър Лори, което използва и след това. Сред актьорите, които среща в „Юнивърсъл“, са Джеймс Бест, Джули Адамс, Тони Къртис и Рок Хъдзън.^[6] Нейната пробивна роля е в „Луиза“ (1950) с Роналд Рейгън, с когото тя излиза няколко пъти преди брака му с Нанси Дейвис. В автобиографията си тя твърди, че е загубила девствеността си с него.^[7] Следват няколко други роли във „Франсис отива на състезанията“ (1951) с участието на Доналд О'Конър,^[8] „Синът на Али Баба“ (1951) с участието на Тони Къртис,^[9] и „Не се дръж лошо“ (1955) с участието на Рори Калхун.^[10]

За да подобри имиджа ѝ, „Юнивърсъл Студиос“ пуска слухове, че Лори се къпе в мляко и яде цветни листенца, за да защити блестящата си кожа.^[11] Обезсърчена от липсата на значими филмови роли,^[12] тя се премества в Ню Йорк, за да учи актьорско майсторство и да търси работа на сцената и в телевизията.^[11] Играе в „Дванайста нощ“, продуциран от „Холмарк Хол ъф Фейм“,^[13] в „Дни на виното и розите“ с Клиф Робъртсън, представен от „Плейхаус 90“ на 2 октомври 1958 г.^[14] (във филмовата версия техните роли са поети от Джак Лемън и Лий Ремик).^[15]

Тя е привлечена обратно в Холивуд от предложението да партнира с Пол Нюман в „Играчът на билярд“ (1961). Играе приятелката на Нюман, Сара Пакард, и за изпълнението си получава номинация за „Оскар“ за най-добра женска роля.^[11] Значителни филмови роли не ѝ идват, след „Играчът на билярд“ тя и съпругът ѝ се преместват в Ню Йорк. През 1965 г. участва във възраждането на Бродуей на „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс, като партнира с Морийн Стейпълтън, Пат Хингъл и Джордж Гризард.^[16]

Лори не участва в друг игрален филм в продължение на десетилетие. През 1976 г. приема ролята на религиозната фанатика Маргарет Уайт във филма на ужасите „Кари“. Тя получава номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за изпълнението си. Комерсиалният успех на филма и признанието за нейното представяне подновяват кариерата ѝ.^[17] Нейната колежка Сиси Спейсик хвали нейните актьорски умения: „Тя е забележителна актриса. Тя никога не прави това, което очаквате от нея – тя винаги ви изненадва с подхода си към сцената“.^[18]

През 1979 г. тя се появява като Мери Хортън в австралийския филм „Тим“ с Мел Гибсън.^[19] След развода си през 1981 г. Лори се премества в Калифорния.^[20] Тя получава трета номинация за „Оскар“ за превъплъщението си на г-жа Норман в „Деца, забравени от Бога“ (1986).^[21] Същата година тя получава „Еми“ за изпълнението си в „Обещание“, телевизионен филм с участието на Джеймс Гарнър и Джеймс Уудс.^[22]

През 1990 – 1991 г. тя играе ролята на коварната Катрин Мартел в телевизионния сериал на Дейвид Линч „Туин Пийкс“.^[11] Тя също участва в „Парите на другите“ с Дани Де Вито и Грегъри Пек (1991)^[23] и в първия американски филм „Травма“ (1993) на маестрото на ужасите Дарио Ардженто.^[24] Тя играе майката на героя на Джордж Клуни в „Спешно отделение“.^[20]

През 1997 г. тя участва във филма „Коледен спомен“ с Пати Дюк.^[25]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Пайпър Лори е омъжена за писателя на развлекателни теми от „Ню Йорк Хералд Трибюн“ и филмов критик на „Уолстрийт Джърнъл“ Джо Моргенщерн. Преди това тя се е срещала с актьора и бъдещ президент на САЩ Роналд Рейгън.^[26] Те се запознават малко след излизането на „Играчът на билярд“ през 1961 г., когато Моргенщерн я интервюира по време на промоцията на филма. Те започват да се срещат и девет месеца след интервюто се женят на 21 януари 1962 г. След „Играчът на билярд“ тя не получава съществени роли и се премества с Моргенщерн в Уудсток, Ню Йорк. През 1971 г. осиновяват дъщеря, Ан Грейс Моргенщерн. През 1982 г. двойката се развежда, след което Пайпър се премества в района на Холивуд и продължава да работи във филми и телевизия.^[11]

През 1962 г. тя е жена на годината в Харвардски университет, а през 2000 г. получава наградата „Дух на надежда“ в Корея за службата си по време на Корейската война. Тя е част от гостите на Nostalgia Convention през септември 2014 г. в Хънт Вали, Мериленд.^[27]

Лори също е скулпторка, работеща с мрамор и глина.^[28]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пайпър Лори умира на 14 октомври 2023 г. в Лос Анджелис, след известен период на лошо здраве, на 91 години.^[29][30]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Пайпър Лори в Internet Movie Database
• Пайпър Лори в

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Emmy FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „САЩ“