Отглаголно съществително име

Отглаголното съществително се образува от глаголна основа и означава опредметено действие (процес или състояние), представено в абстрактен смисъл, тоест то е име на действие, представено в самия процес на осъществяването си.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Отглаголно съществително може да се образува със или без добавяне на словообразувателни морфеми към глаголния корен.

Без словообразувателни морфеми са образувани съществителни като внос, износ, размах, разпад, израз и т.н.

В някои езици, например в английския, едни и същи думи имат значение на различни части на речта, като често при тях основното значение е глаголно, а значението на съществително име може да се смята за отглаголно съществително, например walk в изречението I went for a walk. (Отидох на разходка.)

Отглаголно съществително може да се образува чрез добавяне на морфема (обикновено наставка) към глаголния корен, например четене, писане, развитие, разходка, стрелба, управление.

В английския език за отглаголни съществителни обикновено се смятат т.нар. ing-форми:

The writing of a book is always an ambitious undertaking.
(Писането на книга винаги е амбициозно начинание.)

Тези форми обаче често се смесват с т.нар. герундий:

The question of being is an intrinsic part of philosophy.
(Въпросът за съществуванието е присъщ на философията.)

Освен това в английския език има съществителни, които формално могат да се разглеждат като образувани от глагол, например removal:

I am against the removal of the previous candidate.
(Аз съм против отстраняването на предишния кандидат.)

Обаче в английската граматика тези съществителни не се разглеждат като отглаголни.

В някои езици инфинитивът на глагола играе роля и на отглаголно съществително:

В хърватския език: Što ima za jesti?
В руския език: Что у нас можно есть? (Какво има за ядене?)
В английския език: To speak is not to listen. (Говоренето не е като слушането.
Буквално: Да говориш, не е [като] да слушаш.)

В други езици, например в японския, има частици, които стоят отделно от глаголите, но когато такава частица се постави след глагол, се получава смисъл на отглаголно съществително:

Yomu koto-ga muzukashi. (Четенето е трудно.)
Hon-o yomu koto-wa yueki desu. (Четенето на книги е полезно.).

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Отглаголните съществителни се използват широко във всички стилове на езика, но се смята, че прекалената им употреба прави речта тромава и абстрактна.

Отглаголно съществително може да се постави на всяко място в изречението, където може да се използва съществително име изобщо. В българския език нечленуваните отглаголни съществителни на -не, образувани от преходни глаголи, могат да имат пряко допълнение, свързано към тях без предлог:

прибиране реколтата, засилване темпото и т.н.

Обаче по-обичайно и правилно е свързването чрез предлога на:

прибиране на реколтата, засилване на темпото.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Д. Э. Розенталь, М. А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 — Морфология, С., 1983.
  • Юрий Маслов, Граматика на българския език, С., 1982.
  • Стоян Стоянов, Граматика на българския книжовен език, С., 1964.
  • Б. П. Лаврентьев, Самоучитель японского языка, М., 1982.