Осетинци

Осетинци Ирæттæ
Общ брой	670 000
По места	Русия: 514 875 (2002) Северна Осетия: 445 310 (2002) Турция: 100 000 Южна Осетия: 65 000 (1989) Грузия: 38 028 (2002) Украйна: 4834 (2001)
Език	Осетински език, руски език
Религия	християнство, ислям, православие[1][2]
Сродни групи	индоевропейски народи
Осетинци в Общомедия

Осетинците (на осетински: Ирон адæм; на руски: Осети́ны; на грузински: ოსები – Осеби) са кавказки народ от ирански произход. Потомци са на сарматските племена алани.

Днес в Кавказ живеят около 600 хиляди осетинци. Най-много от тях живеят в Република Северна Осетия (част от Руската федерация) и Република Южна Осетия (формално част от Грузия, а фактически е независима, непризната от ЕС и ООН).

Осетинците са етническо мнозинство и в двете републики: в Северна Осетия-Алания са 61% от населението, докато в Южна Осетия са 70%. По вероизповедание днес са предимно православни християни, като сред тях има и мюсюлмани.

Съвременният осетински народ с едни и същи генетически корени и самосъзнание исторически и географски се оказва разделен на две части, които постепенно се обособяват самостоятелно. Няма съмнение, че на север диалектната и културната специфика се определя от присъединяването на Северна Осетия към Русия през 1774 година, докато осетинците на юг от хребета на Кавказ са били под силно грузинско влияние.

Осетинци и българи[редактиране | редактиране на кода]

Осетински войници и доброволци участват също така в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) и внесли своя дял в освобождението на България от османско владичество. В годините на руско-турската война 1877 – 1878 г. Осетински дивизион, сформиран от доброволци, се сражавал за свободата на България. ^[3]

Известни осетинци[редактиране | редактиране на кода]

• Леонид Тибилов – президент на Република Южна Осетия
• Коста Дзугаев – южноосетински учен и политик
• Владимир Габулов – футболист
• Дудар Караев – активен участник на Освободителната война 1877 – 1878.
• Руслан Караев – професионален кикбоксьор, световен и европейски шампион
• Алан Дзагоев – футболист
• Станислав Черчесов – футболен треньор, бивш национален състезател
• Валери Газаев – футболен треньор, бивш национален състезател
• Валери Гергиев – диригент

Източници[редактиране | редактиране на кода]