Ораново
| Ораново | |
| — бивше село — | |
  Ораново  Ораново | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Симитли |
Ораново е бивше село в Югозападна България, община Симитли, област Благоевград, днес квартал на град Симитли.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ораново се намира в югозападното подножие на Рила, на левия бряг на Струма. Североизточно от него е Горно Ораново или Арнаутската махала.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза. Църквата „Свети Архангел Михаил“ в Горно Ораново е от втората половина на XIX век.[1]
В 1891 година Георги Стрезов пише за Ораново:
| „ | Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[2] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ораново живеят 620 души българи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораново (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.[4]
В 1965 година Ораново е слято с разположеното от другата страна на Струма Симитли.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ораново
Георги Бояджиев (1891 – 1923), българи политик, деец на БЗНС- Николай Кимчев (р. 1952), български актьор
- Яне Маламов (1865 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БКП
- Починали в Ораново
- Рангел Атанасов Коцев, български военен деец, офицерски кандидат, загинал през Междусъюзническа война[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Туризъм // Община Симитли. Посетен на 20 декември 2015.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 110 – 111. (на френски)
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 15
