Ономастика
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 08:46, 9 януари 2020 (UTC). |  |
Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора (антропонимия), но също и имена на географски обекти (топономастика) и др.
Сродни с нея области са лингвистичната дисциплина етимология (която изследва значението, произхода и разпространението на думите и изразите) и генеалогията (която се интересува от произхода на отделни хора и семейства).
Като поддисциплина на езикознанието описва специфичните качества на собствените имена[1] – на хора (лични, фамилни, родови), места, водни обекти, стоки и др. Тъй като този обект на изследване засяга много области от околната среда, науката има допир с многобройни обществени и природонаучни науки, за които имената имат важно значение.
Ономастиката се занимава с възникването и историята на имената във връзка с хората, които дават и използват имена, и със сменящите се ситуации на назоваване. Координиращ научен орган е Международният съвет по ономастични науки (International Council of Onomastic Sciences, ICOS) със седалище Упсала, Швеция.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Сайтове за Ономастика в архивно копие на проект „Отворена директория“
- ((en)) Gymnastics with Onomastics – how different languages and cultures form names
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Балкански, Тодор и Кирил Цанков. Енциклопедия на българската ономастика. 2. разш. и доп. изд. В. Търново : Унив. изд. "Св. св. Кирил и Методий", 2016. ISBN 978-619-208-045-7