Оливър Лодж
Тази статия е за британския физики писател. За британския поет и автор (1878 – 1955) вижте Оливър В. Ф. Лодж.
| Оливър Лодж | |
| британски физик и писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Учил в | Лондонски университет |
| Награди | Член на Британското кралско научно дружество |
| Научна дейност | |
| Работил в | Ливърпулски университет |
| Оливър Лодж в Общомедия | |
Сър Оливър Джоузеф Лодж (на английски: Oliver Joseph Lodge, FRS), (12 юни 1851 – 22 август 1940) е британски физик и писател. Той участва в разработването радиото и е притежател на ключови патенти свързани с него. Лодж идентифицира електромагнитното излъчване, изцяло независимо от доказателствата на Херц, и в своите лекции от 1894 г. в Кралския институт (" Работата на Херц и някои от неговите наследници ") демонстрира ранен детектор на радиовълни, който той нарича „кохерера“. През 1898 г. е удостоен с патент „Служба на САЩ“ (или настройка). Лодж е директор на университета в Бирмингам от 1900 до 1920 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Оливър Лодж е роден през 1851 г. в „The Views“, Пенкъл, тогава село в Северен Стафордшир[1] в днешния Сток-он-Трент. Той получава обравание образование в гимназията на Адамс, Нюпорт, Шропшир. Негови родители са Оливър Лодж (1826 – 1884) – по-късно търговец на глинени топки[2] в Уолстантън, Стафордшир – и съпругата му Грейс, родена Хийт (1826 – 1879).[3] Лодж е първото им дете. Те двамата имат общо осем сина и една дъщеря. Братята и сестрите на Лодж са сър Ричард Лодж (1855 – 1936), историк; Елеонора Констанс Лодж (1869 – 1936), историк и директор на Westfield College, Лондон; и Алфред Лодж (1854 – 1937), математик.
Когато Лодж е на 12 г., семейството мести къщата на известно разстояние до Волстентън. Там, в Моретън Хаус на южния край на Волстентън Марш, той използва голямата пристройка за първите си научни експерименти по време на дългите училищни ваканции.
В бащината кантора[редактиране | редактиране на кода]
Лодж напуска обучението си на 14-годишна възраст, и се започва работа в бащината кантора. Той се препитава като като агент за B. Fayle & Co, продавайки синя глина на производителите на керамика. Тази работа го принуждава да пътува чак до Шотландия. Продължава да помага на баща си, докато навършва 22 години.
Нарастващото богатство на баща му, дава възможност той да премести семейството си в Чатърли Хаус, Хенли, по времето, когато Лодж е на 18 години. Оттам Лодж посещава лекции по физика в Лондон, а също така присъства и на института Уеджууд в близкия Бърслем. По това време Чатърли Хаус, където Уеджууд е експериментира, се намира само на една миля южно от зала Етрурия. Автобиографията на Лодж припомня, че „нещо като истински експерименти“ започват за него около 1869 година.
Електромагнетизъм и радио[редактиране | редактиране на кода]
През 1873 г. Дж. К. Максуел публикува „Трактат за електричеството и магнетизма“ и към 1876 г. Лодж го изучава внимателно. Лодж, обаче е доста ограничен в математическата физика, както по отношение на способностите, така и по отношение на обучението. Първите му две статии са описание на механизъм (на мъниста струни и ролки), който може да служи за илюстриране на електрически явления като проводимост и поляризация. Всъщност, Лодж е може би най-известен със своето застъпничество и разработване на теорията за етера на Максуел – по-късно остарял модел, постулиращ среда, носеща вълни, запълваща цялото пространство. Той обяснява своите възгледи за етера в „Съвременни възгледи за електричеството“ (1889) и продължава да защитава тези идеи и през ХХ век („Етер и реалност“, 1925).
Още през 1879 г. Лодж се интересува от генерирането на (и впоследствие открива) електромагнитни вълни, нещо, което Максуел така и обмисля никога. Този негов интерес продължава през 1880-те, но някои пречки забавят напредъка на Лодж. Първо, той разсъждава най-вече по отношение на генерирането на светлинни вълни с много високи честоти, а н толкова на радиовълни с техните много по-ниски честоти. Второ, добрият му приятел Джордж Фицджералд (на когото Лодж разчита за теоретични насоки) го уверява (неправилно), че „етерните вълни не могат да се генерират електромагнитно[4] По-късно Фицджералд коригира грешката си, но до 1881 г. Лодж заема преподавателска позиция в Университетския колеж в Ливърпул, чиито изисквания ограничават времето и енергията му за изследвания.
.jpg)
През 1887 г. Кралското общество на изкуствата моли Лодж да изнесе поредица от лекции за мълниите, включително светкавиците и техните проводници. Те го молят да обясни защо медният кабел понякога не работи, както и защо мълниите следват алтернативни пътеки, а не преминава чрез кабела.[5]
В поредица от експерименти през пролетта и лятото Лодж прави поредица от искрови пролуки по два 29-метрови проводника и забеляза, че получава много голяма искра в процепа близо до края на проводниците, което изглежда съвпада с дължината на вълната на трептене от срещата на буркана с вълната, която се отразява в края на жицата. В затъмнена стая той също забелязва сияние на интервали по протежение на проводника на интервали от половин дължина на вълната. Той приема това като доказателство, че генерира и открива електромагнитните вълни на Максуел. Докато пътува на почивка до Тиролските Алпи през юли 1888 г., Лодж чете в копие на Анали на физиката, че Хайнрих Херц в Германия е провеждал собствено електромагнитно изследване и че е публикувал поредица от документи, доказващи съществуването на електромагнитни вълни и разпространението им в свободно пространство. Лодж представи своя собствена статия за електромагнитните вълни по проводниците през септември 1888 г. на срещата на Британската научна асоциация в Бат, Англия, добавяйки препис, потвърждаващ работата на Херц и казващ: „Цялата тема за електрическото излъчване изглежда се развива чудесно
През 1900 г. Лодж се премества от Ливърпул обратно в Мидлендс и става първият директор на новия университет в Бирмингам, оставайки там до пенсионирането си през 1919 г. Той ръководи началото на преместването на университета от Едмънд Стрийт в центъра на града към днешния Еджбастън кампус.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
Лодж е награден с медал „Ръмфорд“ на Кралското общество през 1898 г. и е удостоен с рицарско звание в честта на коронацията през 1902 г.[6]
На 6 август 1898 г. Лодж получава патент № 609154 за „използването на регулируема индукционна намотка или антенна верига в безжични предаватели или приемници, или и двете“. По този начин бяха създадени принципите за настройка на желаната станция. На 19 март 1912 г. Лодж продава патента на компанията Маркони.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Website of Neville Malkin's „Grand Tour“ of the Potteries.
- ↑ Purbeck Blue Clay, as it was then known, according to.
- ↑ Oliver and Grace Lodge are buried in St. Thomas Church Yard, Penkhull according to this web site.
- ↑ Hunt, Bruce J. (2005) The Maxwellians, Cornell University Press, page 37, ISBN 0-8014-8234-8.
- ↑ James P. Rybak, Oliver Lodge: Almost the Father of Radio Archived 3 October 2018 at the Wayback Machine, page 4, from Antique Wireless
- ↑ “The Coronation Honours". The Times (36804). London.26 June 1902.p 5
|
