Огюстен Пирам дьо Кандол
| Огюстен Пирам дьо Кандол Augustin Pyrame de Candolle | |
| швейцарски ботаник | |
 Портрет на Огюстен Пирам дьо Кандол от Жул Пицета, 1893 г. | |
| Роден | 4 февруари 1778 г. Женева, Женевска република |
|---|---|
| Починал | 9 септември 1841 г. |
| Погребан | Женева, Швейцария |
| Националност |  Швейцария |
| Учил в | Парижки университет Женевски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Работил в | Университет на Монпелие; Женевски университет |
| Семейство | |
| Деца | Алфонс Пирам дьо Кандол (1806 – 1893) |
| Подпис | .png){kind=small} |
| Огюстен Пирам дьо Кандол в Общомедия | |
Огюстен Пирам дьо Кандол (на френски: Augustin Pyrame de Candolle) е швейцарски ботаник,[1] работил дълго време във Франция.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 4 февруари 1778 г. в Женева, Швейцария. Произлиза от стар благороднически род от Прованс, емигрирал в Женева през 16 век, поради хугенотските си убеждения.
Като дете Дьо Кандол е болнав, но проявява интерес към науката. През 1796 г. се премества в Париж, където работи като сътрудник на водещите френски естественици Жорж Кювие и Жан-Батист Ламарк. През този период той за пръв път излага принципите си за класификация на растенията, основани на тяхната анатомия, които изместват тези на Карл Линей и оказват силно влияние върху ботаниката през 19 век.
През 1804 г. Дьо Кандол получава докторска степен по медицина. Между 1806 и 1812 г. по искане на френското правителство извършва ботанически проучвания в цялата страна, резултатите от които са публикувани през 1813 г. През 1807 г. става професор по ботаника в Университета на Монпелие. През 1816 г. се завръща в Женева и от следващата година е професор по естествена история в Женевския университет.
Умира на 9 септември 1841 г. в Женева на 63-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Plantarum historia succulentarum. 1799., в 4 тома
- Astragalogia. 1802.
- Essai sur les propriétés médicales des plantes. 1804.
- Synopsis plantarum in flora Gallica descriptarum. 1806.
- Théorie élémentaire de la botanique. 1813.
- Regni vegetabilis systema naturale. 1818 – 1821., първите 2 тома
- Prodromus Systematis Naturalis Regni Vegetabilis. 1824 – 1841., първите 7 от 17 тома
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
