Ованес Аркайехбайр
| Ованес Аркайехбайр Հովհաննես Արքաեղբայր | |
| Роден | Палтин |
|---|---|
| Починал | 1289 г. Киликийско царство |
| Националност | Армения |
| Работил | учен, богослов, художник |
| Семейство | |
| Род | Хетомиди |
| Баща | Константин Барбарон |
| Майка | Беатрис |
| Братя/сестри | Хетум I |
Ованес Аркайехбайр (на арменски: Հովհաննես Արքաեղբայր), известен също като Ованес Палтин (на арменски: Հովհաննես Պաղտին), е арменски учен, поет и миниатюрист от 13 век. Брат е на първия киликийски цар Хетум I, с което е свързано второто му име – Арк айехбайр (на арменски: Արք աեղբայր – Брат на царя). В история на арменската култура е известен като киликийски меценат, насърчавал строителството на манастири, съдействал на развитието на училищата към тях, участвал в книгописната дейност, създавал книгохранилища. Основател е на школата за калиграфия и миниатюра в манастира Гърнер.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 20-те години на 13 век, син е на Константин Барбарон и неговата втора съпруга Беатрис, кръщелното му име е Палтин. Образованието си получава в училището при Дразаркския манастир. През 1259 г. е назначен за архиепископ на Бардзрберд и Молевон, по-късно става архимандрит на Сис, столицата на Киликийското царство.[1][2] Основава школа за книжна живопис в манастира Гърнер, обединява около нея скрипториите на Акнер и Бардзрберд и създава нов процъфтяващ културен център в Армения, известен като школата на Ованес. Написаните и илюстрирани в тези скриптории ръкописи притежават художествени качества и стил, различни от другите киликийски школи на миниатюрата.[1][3][4]
Автор е на голяма поема за своя брат Хетум I, написана по повод неговото посещение на монголския двор през 1254 – 1256 г. Съчинява също панегирик на Богородицата и Йоан Кръстител и един неголям църковен химн.[5] Занимава се с научна дейност, има труд по филология.[2]
Известен е като миниатюрист. Сам търси, подбира и преписва църковните ръкописи, създава голяма манастирска библиотека. Преподава калиграфия, при подбора на учениците има високи изисквания, следи за качеството на тяхната работа и поправя преписаните от тях ръкописи. Неговите ученици, Вардан Бардзрбердци, Григор Пидзак, Барсег Киликеци, Степанос Вахкаци, стават известни художници. С участието на Ованес и по неговото нареждане са създадени десетки ръкописи. На неговата школа принадлежат известните със своите миниатюри Библия от 1263 – 1266 г. (Матенадаран, MS 4243), Библия от 1270 г. (Матенадаран, MS 345), Евангелие от 1287 г. (Матенадаран, MS 197), Библия на Хетум II от 1295 г. (Матенадаран, MS 180). Изписани със ситен шрифт болоргир те представляват забележителни образци на ръкописното изкуство. По-късните книгописци използват творбите на школата като модели за копиране.[1][3][5][6]
-
„Извеждане на душите на праведниците от ада“, Матенадаран, MS 197. -
„Благовещение“, Матенадаран, MS 197.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д ((hy)) Асмик Бадалян, „Деятельность Ованеса Царебрата по переписке манускриптов.“ Вестник Ереванского университета. Арменоведение, 2019, № 3 (30)
- ↑ а б СМБАТ СПАРАПЕТ. Летопись. Ереван. Айастан. 1974
- ↑ а б в ((hy)) Ованес Аркаехбайр. Армянская советская энциклопедия. Ереван, 1980, Т. 6, С. 556 – 557.
- ↑ Измайлова Т. А. Рецензия на: Л. Р. Азарян. Киликийская миниатюра XII–XIII вв. Византийский Временник Российской Академии Наук, 1968 г., Том 28 (53), С. 274 – 283.
- ↑ а б Sirarpie Der Nersessian, Sylvia Agémian. Chapter III: The scriptorium of Grner and related manuscripts. Miniature Painting in the Armenian Kingdom of Cilicia from the Twelfth to the Fourteenth Century, Volume 1. Dumbarton Oaks, 1993, р. 77 – 92. ISBN 0-88402-202-1.
- ↑ С. С. Манукян „Искусство рукописной книги“ Православная энциклопедия. Армения, Т.3, М., 2001, c.301 – 306