Овалният портрет
| Овалният портрет | |
| The Oval Portrait | |
 Илюстрация към разказа | |
| Автор | Едгар Алън По |
|---|---|
| Първо издание | 1842 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | разказ |
| Начало | The chateau into which my valet had ventured to make forcible entrance, rather than permit me, in my desperately wounded condition, to pass a night in the open air, was one of those piles of commingled gloom and grandeur which have so long frowned among the Appenines, not less in fact than in the fancy of Mrs. Radcliffe. |
| Край | “And then the brush was given, and then the tint was placed; and, for one moment, the painter stood entranced before the work which he had wrought; but in the next, while he yet gazed, he grew tremulous and very pallid, and aghast, and crying with a loud voice, ‘This is indeed Life itself!’ turned suddenly to regard his beloved:—She was dead!” |
| Овалният портрет в Общомедия | |
Овалният портрет (на английски: The Oval Portrait) е разказ, написан от американския писател и поет Едгар Алън По. Историята се развива около странни случки, свързани с портрет в шато. Това е една от най-кратките истории на писателя, заемаща само две страници при първото си публикуване през 1842 г.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
В началото на историята раненият неназован разказвач търси убежище в изоставено имение на Апенините, без да се дава обяснение за причината за раните му. Той прекарва своето време, възхищавайки се на картините, украсяващи стаята със своята странна форма, и четейки том, който „критикува и описва“ тези творби на изкуството. Разказвачът открива картина, която го шокира със своя реализъм и за която той казва, че притежава „абсолютно живо изражение“. Разказвачът прекарва известно време в мълчаливо удивление от творбата, докато не издържа да я гледа повече и отива да се консултира с книгата, търсейки обяснение.
Останалата част от историята представлява извадка от книгата, където се обсъжда и разказва как е създадена картината – история в историята. Книгата разкрива, че картината е нарисувана от ексцентричен художник, изобразяващ своята млада съпруга, но картината до такава степен го обсебва, че той вече не обръща внимание на своята любима. Когато завършва своето творение, художникът се ужасява от него и изрича: „Това наистина е самият Живот!“ След това той се обръща към своята жена и открива, че тя е умряла, а духът ѝ се е преселил в картината.
Анализ[редактиране | редактиране на кода]
Основната идея на разказа се крие в объркващата връзка между изкуството и живота. В „Овалният портрет“ изкуството и допълнението към него са представени като убийци, виновни за смъртта на млада жена. В контекста откриваме, че човек може да приеме изкуството като синоним на смъртта, от което следва, че между изкуството и живота съществува съперничество. В разказа е загатната теорията на По, че поезията като изкуство е ритмично създаване на красота и че най-поетичната тема на света е смъртта на красива жена. „Овалният портрет“ представлява едно предположение, че красотата на жената я осъжда на смърт.[1]
В разказа По приема, че изкуството може да открие вината и злото в един творец и че този човек на изкуството се храни и дори може да унищожи живота, който е моделирал като изкуство.[2]
Тематика[редактиране | редактиране на кода]
- Мономания – вижте също Беренис, Мъжът от тълпата
- Смъртта на красива жена – вижте също Лигея, Морела
История на публикуването[редактиране | редактиране на кода]
„Овалният портрет“ е публикуван за пръв път в Греъмс Мегазин през 1842 под заглавието (взет от творба на Самюъл Тейлър Колридж) „Смъртта в живота“. Тази версия е по-дълга, включваща няколко параграфа, описващи причините за раните на разказвача. Той взима доза опиум, за да може най-сетне да заспи и да успокои болката си. Втората публикация е в „Броудуей Джърнал“ на 26 април 1842[3] и носи сегашното заглавие. Тук Едгар По премахва гореспоменатата подробност – може би от притеснение, че читателят ще помисли целия разказ за една халюцинация.
Подобен разказ е творбата на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Die Jesuiterkirche zu G.“, където като основна тема се излага, че творецът или човекът на изкуството се нуждае от идеал, от муза, за която той в никакъв случай не трябва да се жени, защото така магията, която тя е създавала от разстояние, ще бъде изгубена.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hoffman, Daniel. Poe Poe Poe Poe Poe Poe Poe. Baton Rouge: Louisiana State University Press, 1972: 311 ISBN 0-8071-2321-8
- ↑ Meyers, Jeffrey. Edgar Allan Poe: His Life and Legacy. New York: Cooper Square Press, 1992: 290. ISBN 0-8154-1038-7
- ↑ Sova, Dawn B. Edgar Allan Poe: A to Z. New York: Cooper Square Press, 2001: 178. ISBN 0-8160-4161-X
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Пълен текст в оригинал
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Oval Portrait“ и страницата „Das ovale Porträt“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |