Обединено кралство Нидерландия
| Обединено кралство Нидерландия Verenigd Koninkrijk der Nederlanden Royaume-Uni des Pays-Bas | |
| 1815 – 1839 | |
 Знаме .svg) Герб | |
| Девиз: Je Maintiendrai Ще продължавам | |
| Химн: Wien Neêrlands Bloed | |
 Нидерландия (в зелено) през 1815 г. Люксембург (в светлозелено) | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Амстердам и Брюксел |
| Официален език | нидерландски (официален) и френски (официален във Валония) |
| Неофициален език | фризийски и люксембургски |
| Религия | протестантство и римокатолицизъм |
| Форма на управление | Конституционна монархия |
| Крал | |
| 1815 – 1839 | Вилем I |
| Законодателна власт | Генерални щати |
| История | Ранен период на новото време |
| Виенският конгрес | 16 март 1815 |
| Приемане на Конституцията | 24 август 1815 |
| Белгийската революция | 25 август 1830 |
| Лондонският договор | 19 април 1839 |
| Население | |
| Преброяване | 2 233 000 (1815) 3 500 000 (1839) |
| Валута | Нидерландски гулден |
| |
| Днес част от |  Нидерландия Белгия Люксембург |
| Обединено кралство Нидерландия в Общомедия | |
Обединено кралство Нидерландия (1815 – 1839) (на нидерландски: Verenigd Koninkrijk der Nederlanden; на френски: Royaume-Uni des Pays-Bas) е име, използвано по време на Виенския конгрес за новата европейска държава, създадена със спациален протокол на 21 юни 1814 г.[1] Официалното ѝ наименование е Кралство Нидерландия. Новата държава е съставена от дотогавашните Австрийска Нидерландия на юг и Република Съединени провинции на север. Начело на държавата застават представителите на Оранската династия, които преди Френската революция са заемали поста щатхаутер. Пръв крал е Вилем I, коронован на 16 март 1815 г.
Столица на общата държава е Амстердам, което е записано в конституцията от 1814 г. Страната е изтъкана от противоречия и едва ли е това, което мнозина мислители и политици са си представяли в мечтите си за обединение. На север преобдават калвинистите-нидерландци, чийто език принадлежи към германската група. На юг населението е католическо и говори на валонски, близък до френския. Северът е предимно индустриален, югът - аграрен. И едните и другите имат своята национална гордост, а двете гордости не се съчетават помежду си.
Намерението на великите сили да създадат жизнена държава на север от Франция, за да противостои на амбициите ѝ в тази посока се проваля. Обединеното кралство оцелява до отделянето на южните провинции в отделно Кралство Белгия, в резултат на Белгийската революция през 1830 г. Вилем І отказва да признае откъсването на Белгия чак до Лондонския договор от 1839 г. Разочарован, той абдикира на следващата година.[2] С нов договор през 1843 г. окончателно е оформена границата между двете държави. Оттогава името Кралство Нидерландия се използва само за северните провинции.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петко Д. Петков, История на ниските земи. Белгия и Холандия 1300-1914, София 2005, с. 156
- ↑ Netherlands. History, Encyclopedia Britannica