Никополски епископ

Епископи на Никополската католическа епархия[1][2] с епископско седалище в град Русе

Папа Инокентий X през 1648 г. възстановява древната епархия на Никополис ад Иструм, като я отделя от Софийската митрополия и определя за епископско седалище Белене.

XVII век[редактиране | редактиране на кода]

1. Епископ Филип Станиславов (1648-1663)

2. Епископ Франциск Соймирович (1663-1673)

3. Епископ Филип Станиславов – II път (1673-1674)

4. Епископ Антон Стефанов (1677-1692)

XVIII век[редактиране | редактиране на кода]

5. Епископ Марко Андриаши (1720-1723)

6. Епископ Балтазар Лиески (1724-...). Името на Балтазар Лиески не се споменава в анализите на българските историците за този период. В увода на една[3] от книгите си проф. Иван Еленков споменава Никола Станиславич като четвъртия епископ на епархията.

7. Епископ Никола Станиславич (1728-1739)

8. Епископ Антон Бенини (1745-1750)

9. Епископ Никола Пулиези (1751-1767)

10. Епископ Себастиан Канела (1768-1769)

XIX век[редактиране | редактиране на кода]

11. Епископ Павел Дуванлия (1774-1804)

12. Епископ Франциск Ферери (1805-1813)

13. Епископ Фортунат Ерколани (1815-1822)

14. Епископ Йосиф Молайони (1825-1847)

15. Епископ Анджело Парси (1848-1863)

16. Епископ Антон Плоим (1863-1869)

17. Епископ Игнат Паоли (1870-1883)

18. Епископ Иполит Агосто (1883-1893)

XX век[редактиране | редактиране на кода]

19. Архиепископ Хенрих Дулсе (1895-1913)

20. Епископ Леонард Баумбах (1913-1915)

21. Епископ Дамян Йоханес Теелен (1915-1946)

  • Sede vacante (1946-1947), Администратор: отец Евгений Босилков

22. Епископ Блажен Евгений Босилков (1947-1952)

  • Sede vacante (1956-1964), Администратор: отец Никола Калчев

23. Епископ Васко Сейреков (1975-1977)

24. Епископ Самуил Джундрин (1978-1994)

XXI век[редактиране | редактиране на кода]

25. Епископ Петко Христов (1995-2020)

26. Епископ Страхил Каваленов (от 2021)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]