Николае Йорга
| Николае Йорга Nicolae Iorga | |
| румънски историк и политик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1940 г. Стрежнику, Румъния |
| Погребан | Букурещ, Румъния |
| Религия | Румънска православна църква |
| Учил в | Яшки университет Лайпцигски университет Хумболтов университет на Берлин Практическо училище за висши изследвания |
| Работил в | Парижки университет Букурещки университет Яшки университет |
| Награди | Орден на почетния легион |
| Семейство | |
| Съпруга | Мария Тасу Екатерина Богдан |
| Деца | 6 |
| Подпис | .png) |
| Николае Йорга в Общомедия | |
Никола̀е Йо̀рга (на румънски: Nicolae Iorga, [nikoˈla.e ˈjorɡa]) е румънски учен – историк, литературен критик, писател, академик на Румънската академия (1911), политик – премиер и министър.
Йорга е сред създателите на Национално-демократичната партия. Той е министър-председател и министър на народното образование през 1931 – 1932 г. Автор е на много трудове по история на Румъния, Турция, Балканите, както и по история на румънската литература. Той полага началото на литературното течение съмънъторизъм (от наименованието на списание „Съмънъторул“ (Sămănătorul – „Сеяч“).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Йорга е роден в Ботошани на 17 януари 1871 г. Получава бакалавърска степен от Националния колеж в Яш, след което защитава докторат в Практическото училище за висши изследвания и в Лайпцигския университет (1893).[1] Преподава средновековна история в Букурещкия университет От 1894 г.[1]
При сключването на Крайовската спогодба и последвалото връщане на Южна Добруджа в пределите на Царство България Йорга е на позицията, че това е справедлив акт, който ще затвърди приятелството между тези съседни народи. Историкът заявява: „По отношение на Южна Добруджа (Cadrilateru) съм националист, а не експанзионист. Присъединяването на Южна Добруджа беше грешка. Бях против анексията по онова време. Завръщането в България е оправдано. Ако постигнем приятелство чрез това, приятелството ни се плаща скъпо. Румънците трябва да бъдат върнати у дома.“
.jpg)
Убит е от легионери на националистическата организация „Желязна гвардия“.
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Византия след Византия“
- „История на Османската империя“ (в 5 тома)
- „История на румънците“ (в 10 тома)
- „Изследвания и документи по история на румънците“ (в 25 тома)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Даскалов, Румен. Вражда за Средновековието: българо-румънските историографски междуособици // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 289-290.
| Георге Миронеску | → | министър-председател на Румъния (19 април 1931 – 6 юни 1932) | → | Александру Вайда-Воевод |
|
