Ники Станчев

Ники Станчев
Други именаНик Станчев
РоденНикола Георгиев Станчев
Активност2007 – понастоящем
МестожителствоСофия
Значими ролиСтъклен дом
Седем часа разлика
Столичани в повече
УебсайтПрофил във Facebook

Ники Станчев е български режисьор, актьор и сценарист. Внук на популярния български оперен певец и тенор Колю Абаджимаринов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Станчев е роден на 30 септември 1986 г. в София. Завършил е киноактьорска школа Team Actors от 2009 до 2012. Частни уроци и киноактьорски курсове при Мери Уъркман (New York Film Academy) и Башар Рахал. Има завършен курс за професионални модели.

Снима от 2007 в пълнометражни и късометражни филми („Среднощно посещение“, „Великото яйце“, „Любовни шевове“, „Процес в Нюрнберг“ (френски), „Timed-Out“, „The Moral Line“, „Номер 1000“, „Непобедимите 2“ (американски), „Тишето“, „FATAL SIN: Kill Me If You Want“, „Нощта на Мечтите“, „Surrender“ (американски), [1][2][3][4][5]. „Септември в Шираз“ (американски) и др.)

Участва и във втория сезон на сериала „Стъклен дом“. Също така в някои епизоди на „Седем часа разлика“ и „Столичани в повече“, както и в реклами и музикални видеоклипове на Хилда Казасян, Слави Трифонов, Лили Иванова, Спенс, P.I.F., Honn Kong и други.

През 2015 г. излиза дебютният му пълнометражен игрален филм като режисьор и сценарист – „Момичето от НиЗката Земя“. 2015 г. Снима късометражния си филм „Луксозна Смърт“, който бива избран на няколко фестивала, от които номинация за най-добър късометражен филм на "Barcelona Planet Film Fest, както и сред 10-те най-добри късометражни български филма в наградите на Българската филмова академия. През 2016 г. поставя и първата по рода си за България фетиш постановка „Феята на Страстта“, избрана за Аскеер в категория „Иновативна драматургия" (2017).

2019 г. излиза вторият му пълнометражен игрален филм „Танго в тунела“. Част от официалната селекция на 23-тия международен София Филм Фест. Станчев изпълнява и една от главните роли в лентата.[6]

През 2022 г. късметражният му филм "Клиника за Дигитално Зависими" (Digital Asylum) печели над 10 награди от международни филмови фестивали.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]