Лукойл Нефтохим Бургас
| Лукойл Нефтохим Бургас АД | |
 | |
| Индустрия | Нефтопреработвателна промишленост |
|---|---|
| Основаване | 30 декември 1963 г. |
| Седалище | Бургас, България |
| Продукти | нефтопродукти |
| Чиста печалба | −473,3 млн. лв. (2008)[1] |
| Собственик | „Лукойл Юръп Холдингс“: 93 % (2005)[2] |
| Уебсайт | www.neftochim.bg |
 | |
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е търговско дружество със седалище в Бургас, България. Това е най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа и най-голямото промишлено предприятие в България.
Притежавана от руския нефтен гигант „Лукойл“ (и управлявана чрез дъщерното му дружество „Лукойл България“), рафинерията е с най-голям принос сред частно притежаваните предприятия към приходите на държавния бюджет в страната[3][4].
Компанията е водещият производител и доставчик на течни горива, нефтохимикали и полимери за България и региона и сред водещите компании в своята област в Европа[5]. Компанията произвежда 9 % от брутния вътрешен продукт на България[4].
С оборот от 6,875 млрд. лв. през 2008 година тя е най-голямата компания в България по този показател и заема 32-ро място в Централна Европа[1].
Заводът има собствена топлоелектрическа централа (ТЕЦ), която изгаря мазут и други странични продукти от неговата работа, като покрива част от консумацията му на електроенергия. С инсталирана мощност от 257 MW това е най-големият заводски ТЕЦ и седмият по големина ТЕЦ в България.[6][7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Начало на изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас е поставено с Разпореждане № 1340 на Министерския съвет от 17 август 1959 г. На 21 юни 1963 г. е произведен първият кислород в азотно-кислородния цех, на 4 август в нефтопристанище „Дружба“ пристига танкерът „Антон Иванов“ с капитан Видьо Видев с 12 308 т съветски нефт. На 30 декември 1963 г. официално е открит Нефтохимическият комбинат от първия секретар на ЦК на БКП и министър-председател Тодор Живков.
На 20 август 1963 г. започва изграждането на етиленова инсталация за 60 хил. т етилен и 55 хил. т пропилен/годишно. През 1965 г. са направени първите копки на инсталации за бензол и полиетилен-високо налягане.
През 1966 г. започва строителството на производствените звена:
- „Ксилоли“;
- „Етиленов окис и етиленгликоли“;
- Завод за полиакрилнитрилни влакна, включващ:
- инсталация за акрилонитрил;
- инсталации за комономер, полимеризация, филатура, пилотна инсталация;
- сградата на Научноизследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия.
През февруари 1969 г. започва изграждане на инсталация за полистирол с капацитет 12 хиляди тона на година. През април 1967 г. започва второто разширение на Нефтопреработвателния завод по проект на „Ленгипрогаз“. През 1969 г. започва изграждане на продуктопровод Бургас – София, достигнал само до Ихтиман.
Политическите промени в страната, настъпили след 10 ноември 1989 г. дават голямо отражение върху икономиката на страната, в това число и върху Нефтохимическия комбинат – Бургас. Спират се някои остарели производствени мощности:
- през 1991 г. са спрени инсталациите за натриев сулфид, нормални парафини (без ХО-4), етилендиамин, октанол-бутанол, ПЕНН, олеумна отчиска;
- през 1992 г. е спряна инсталация „АД-1“;
- през 1998 г. е спряна инсталация „Ацеталдехид“;
„Нефтохим“ е приватизиран на 12 октомври 1999 г. от правителството на Иван Костов (1997 – 2001 г.), когато руската корпоративна група „Лукойл“ купува 58 % от акциите на дружеството срещу 101 млн. щатски долара. В началото на 2000 година Агенцията за чуждестранни инвестиции обявява тази продажба за „Сделка на 1999 година“[5]. През 2005 г. „Лукойл“ изкупува дялове на миноритарни акционери и към април контролира 93 % от дружеството чрез дъщерната си компания „Лукойл Юръп Холдингс“[2]. Дружеството се контролира от „Лукойл България“ (София).
Продукти[редактиране | редактиране на кода]
След приватизацията на Нефтохим през 1999 година са направени значителни инвестиции в модернизирането на производството. От 23 май 2000 година комбинатът произвежда сам цялата електроенергия, която използва. От 2002 година се произвеждат само безоловни бензини и дизелово гориво с намалено съдържание на сяра, което е осъществено преди предвидения от правителството срок (2004 година). От началото на 2009 година произвежданите течни горива са приведени в съответствие с европейския стандарт Евро-5[5].
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Крачка назад от ръба на пропастта // Ню Бизнес БГ, 2009. Посетен на 11 септември 2009.
- ↑ а б LUKOIL to buy 6.75% of shares of Burgas refinery from minority shareholders // LUKOIL, 2005. Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на 11 септември 2009.
- ↑ Десетте най-големи компании и шампионите по сектори; capital.bg, 30 юни 2015
- ↑ а б ЛУКОЙЛ България Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.: Групата компании „ЛУКОЙЛ“ в България:
- произвежда около 9 % от брутния вътрешен продукт на България;
- внася около 25 % от общите данъчни постъпления в бюджета на страната.
- ↑ а б в Лукойл Нефтохим Бургас // Лукойл България. Архивиран от оригинала на 2010-03-22. Посетен на 11 септември 2009.
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 466 – 468.
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2023-01-21. Посетен на 2023-01-21.
