Неново

Неново
Общи данни
Население51 души[1] (15 март 2024 г.)
4,17 души/km²
Землище12,303 km²
Надм. височина265 m
Пощ. код9234
Тел. код05126
МПС кодВ
ЕКАТТЕ51456
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Провадия
Димо Димов
(ГЕРБ; 2023)

Неново е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Неново е разположено на североизточен склон, обрасъл с вековни гори. От двете страни на склона от северозапад тече Мостенската река, на североизток - Коришката, които се сливат под селото към дълбоката долина на Боаза.

Неново е заобиколено със следните местности:

  • „Курията“ – с вековните си букови и дъбови дървета.
  • „Борума“ – местност, на която има равнинна обработваема земя и пасища, откъдето, погледнато на изток, се вижда Провадийското плато, на север се вижда местност „Тавшана“ (стар турски вилает) над с. Невша. На запад се вижда платото над Мадарския конник и местност „Содоолу“, в която има красив скален манастир.
  • Местност „Боаза“, в която има път, свързващ Североизточна България със Сърта, а над него има скален манастир и водопад (Совата) с нестихваща вода, който захранвал дядовата Пенева, дядовата Койчева воденица и дядовата Ангелова тепавица.

На юг селото граничи с обработваемите равнинни и плодородни ниви с местности: Татарски места, Могилите, Топла река, Селеще и Кулника с китни пасища.

Водите са напоявали великолепни зеленчукови и овощни градини. Край Неново има и втори водопад, в близост до гробището. Изграден е и ловджийски заслон северозападно от селото, в близост до него вероятно е имало и крепост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Димо Михайлов и местния учител Иван Тунчев заселването на селото е станало около 1595 г. от седемте рода: Коджаивановите, Тунчевите, Киряковите, Русевите, Велчевите, Кирякдимовите и Иванджамбазовите. От после са придошли Панчеолувите от с. Черковна, Дядо Димовите от Елена, Коевите, Палабуйковите от с. Могила, Камбурдимовите и Камбуррадевите от Бесарабия, Радиивановите от Търново, Симеоновите и Милковите от с. Ченге, Генобоевите и Кючукбелчевите от Елена.

Старото му име е Леново.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934535
1946524
1956427
1965356
1975260
1985180
1992144
200199
201157
202151

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 57 100.00
Българи 47 82.45
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 10 17.54

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнска религия – българи.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Неновския боаз на 2,5 километра от селото се намира скален манастир с 15 килии. В някои от килиите има запазени рисунки – човешки маски и конник.

  • От склоновете на Сърта извират 9 изворни рекички.
  • Има изработени между 20 и 30 масивни каменни корита за водопой на животни.
  • 2 водопада: единият от които е Совата, а другият - в посока гробищата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Славов – юрист.
  • Д-р Георги Тодоров Доков – 1900 – 1990 г. – следва ветеринарна медицина в Бърно. След откриване на ветеринарен факултет в София се прехвърля и дипломира от първия му випуск. Околийски лекар в гр. Провадия. След 1942 г. живее и работи във Варна. Земеделец.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Подробности за историята, бита и поминъка на селото са публикувани в книжка „Спомени и предания за село Неново“, изд. 2007 г. от семействата на Иван Славов Иванов, Юлия Райчева Петрова, Виолета Дончева Добрева, Трифон Иванов Георгиев и други родолюбци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Неново, община Провадия, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-23. Посетен на 4 януари 2017.
  3. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 4 януари 2017. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 януари 2017. (на английски)