Наяда (спътник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Наяда.
| Наяда | |
| Естествен спътник на Нептун | |
 Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2 | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Ричард Терил |
| Дата | 1989 г. |
| Орбитални параметри | |
| Голяма полуос (a) | 48 227 km[1] |
| Ексцентрицитет (e) | 0,0004 |
| Орбитален период (P) | 0,294 дни |
| Инклинация (i) | 4,75° – към екватора на Нептун 4,75° - към равнината на Лаплас |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 96×60×52 km.[2] |
| Обем | ~1,5×105km3 |
| Маса (m) | 1,9×1017 kg (изчислено по предполагаема плътност) |
| Средна плътност | 1,3 g/cm3 (предполагаема) |
| Екваториална гравитация | ~0.012 m/s2 |
| Втора космическа скорост | ~0,028 km/s |
| Период на въртене | сихронен |
| Наклон на оста | 0 |
| Албедо | 0,07 |
| Видима величина | 23,9 |
| Повърхностна температура (T) | ~71 K |
| Наяда в Общомедия | |
Наяда е естествен спътник на Нептун. Носи името на Наядите от древногръцката митология.[3] Като алтернатива се употребява и името Нептун 3.
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
Спътникът е открит през септември 1989 г. на снимки заснети от Вояджър 2. Дадено му е предварителното означение S/1989 N 6.[4] Откритието е оповестено на 29 септември 1989 г., а името на спътника е дадено на 16 септември 1991 г.
Физически и орбитални характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Наяда има неправилна форма, без следи от геологична активност.
Тя се намира на около 23 500 km над най-високите облаци на Нептун. Поради под-стационарната орбита, орбиталният радиус на спътника бавно намалява поради приливните сили на Нептун и в далечното бъдеще той ще се разпръсне във формата на планетарен пръстен или ще бъде погълнат от атмосферата на планетата.
Изследване[редактиране | редактиране на кода]
След преминаването на Вояджър 2, Нептуновата система е широко изследвана чрез наземни обсерватории и телескопа Хъбъл. В периода 2002 — 2003 г. телескопът Кек наблядава системата с помощта на адаптивна оптика и лесно засича големите четири вътрешни спътника. Таласа е открита при обработката на снимките, но не и Наяда. Хъбъл има способността да открие всички известни сътници и вероятни нови спътници, дори и по-магляви от тези открити от Вояджър 2. На 8 октомври 2013 г. института SETI обявява, че Наяда е била открита в архивни снимки от 2004 г. направени от Хъбъл.[5] Подозрението, че изгубването на позицията ѝ е поради значителни грешки в ефемеридата на Наяда се окзават верни след като спътника е засечен на 80 градуса от очакваната позция.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ R.A. Jacobson and W.M. Owen Jr. The orbits of the inner Neptunian satellites from Voyager, Earthbased, and Hubble Space Telescope observations // Astronomical Journal 128. 2004. с. 1412.
- ↑ E. Karkoschka. Sizes, shapes, and albedos of the inner satellites of Neptune // Icarus 162. 2003. с. 400.
- ↑ Planet and Satellite Names and Discoverers // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology, July 21 2006. Посетен на 5 август 2006.
- ↑ IAU Circular No. 4867 // September 29 1989. Посетен на 5 август 2006.
- ↑ Lost Neptune Moon Re-Discovered // Посетен на 14 юни 2014.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Наяда Архив на оригинала от 2007-08-01 в Wayback Machine. в Изследване на Слънчевата система от НАСА
| ||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
