Морис Фадел

Морис Фадел
български литературовед
Роден
16 май 1973 г. (50 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работил вНов български университет
Публикации„Животното като литературна провокация“ (2010)

Морис Наме Фадел (на арабски: موريس فاضل) е български литературовед и литературен историк от арабски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Дойнов и Морис Фадел (вдясно) на сбирка на Читателския клуб на Нов български университет, посветена на романа на Филип Рот „Американски пасторал“, Център за книгата на НБУ, 19 декември 2018

Морис Фадел е роден през 16 май 1973 г. в Бейрут. Завършва специалностите "Българска филология" и "Философия" в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Водещ на рубриката „Арлекиниада“ в „Литературен вестник“ през 90-те години на ХХ век. През 2002 г. защитава дисертация по теория на литературата в Института за литература при БАН на тема „История и интерпретация във възгледите на Пол де Ман“. От 2005 г. е преподавател в департамент „Нова българистика“ на Нов български университет. През 2006-2007 г. е редактор на приложението за академична култура на „Литературен вестник“ – „Varium est“. През 2010 г. е избран за доцент. Директор на бакалавърска програма „Български език и литература“. Редактор на в. „Университетски дневник“.

Морис Фадел е един от постоянните модератори на Читателския клуб на НБУ заедно с проф. Пламен Дойнов и доц. Йордан Ефтимов.[1] Клубът е създаден през есенния семестър на учебната 2017/2018 г.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Пол де Ман: опити с невъзможното. София: Изд. център „Боян Пенев“, 2002, 190 с. (ISBN 954-8712-17-2)[3]
  • Животното като литературна провокация: „анималистиката“ на Емилиян Станев. София: Издателство на Нов български университет, 2010, 222 с. (ISBN 978-954-535-622-3)[4][5]
  • Детективи, разузнавачи, Студена война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива. София: Издателство на Нов български университет, 2021, 208 с. (ISBN 978-619-233-164-1)

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Реторика и разбиране. // Литературен форум, № 5, 5-10 февруари 2002, с. 1, 12.
  • Пол де Ман и модерността. // По следите на модернизма и постмодернизма: Лит. и културолог. прочити в началото на третото хилядолетие. – София, 2004, с. 174-178.
  • Тялото и езикът. // Да отгледаш смисъла: Сб. в чест на Радосвет Коларов. – София, 2004, с. 195-198.
  • Върху понятието за текст в литературознанието. // Литературен вестник, № 4, 2-8 февруари 2005, с.13.
  • Литература, действителност, литературна личност: опити върху Далчев. // Литературни култури и социални митове: Сб. в чест на 60-год. на Михаил Неделчев, Т. 2. – София, 2005, с. 135-144.
  • Literature, Memory, Action. // Память и текст: Когнитивные и культурологичные аспекты / Ред. Тереса Добжиньска, Рая Кунчева. – София, 2005, с. 69-80.
  • Fadel, M. Martin Heidegger - An Ontology Of The Tragic. Studies In East European Thought, 2001, Vol. 53, Iss. 1-2, pp. 133-140. DOI: 10.1023/A:1011222931016. ISSN 0925-9392. WOS: 000168060300011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Модератори“, сайт на Читателския клуб на НБУ.
  2. ↑ Диляна Денева, „Нов български университет открива Читателски клуб“, „Аз чета“, 14 ноември 2017.
  3. ↑ Мария Липискова, „Картите на погрешното четене“, рец. в електронно списание Българистика Nuova, бр.1, юли 2011.
  4. ↑ Из книгата „Животното като литературна провокация: „анималистиката“ на Емилиян Станев“ Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine., електронно списание Public Republic, 15 август 2010.
  5. ↑ Пламен Антов, „Анимализъм и феноменология“, рец. в електронно списание LiterNet, 02.11.2011, № 11 (144).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Морис_Фадел&oldid=11618662“.